Хаджийска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хаджийска река
Hadzijska River.jpg
Устието на Хаджийска река в Черно море
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.8353° с. ш. 27.2975° и. д.
42.6758° с. ш. 27.7122° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Бургас
Община Руен
Община Поморие
Община Несебър
Дължина 55 km
Водосборен басейн 356 km²
Отток 0,64 m³/s
Начало
Място на 1 km югозападно
от село Добра поляна,
Община Руен,
Еминска планина
Координати 42°50′07.07″ с. ш. 27°17′51″ и. д. / 42.8353° с. ш. 27.2975° и. д.
Надм. височина 482 m
Устие
Място Несебърски залив, Черно море
Координати 42°40′32.88″ с. ш. 27°42′43.92″ и. д. / 42.6758° с. ш. 27.7122° и. д.
Надм. височина 0 m

Хаджийска река (до 29 юни 1942 г. Хаджи дере)[1] е река в Югоизточна България, област Бургас. Протича през общините Руен, Поморие и Несебър и се влива в Несебърския залив на Черно море. Дължината ѝ е 55 km, която ѝ отрежда 78-мо място сред реките на България.

Хаджийска река води началото си от 482 m н.в. в западната част на Еминска планина, на 1 km югозападно от село Добра поляна, община Руен. Първите 4 km тече на юг, а след това на изток в широка долина между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг. След село Гълъбец завива на югоизток, протича през големия язовир „Порой“ и се влива в Несебърския залив на Черно море, в южната част на курортния комплекс „Слънчев бряг“.

Площта на водосборния басейн на Хаджийска река е 356 km2[2]. На север границата на басейна ѝ следи билото на Еминска планина и го отделя от водосборния басейн на река Двойница, а на юг по билото на Айтоска планина преминава границата с водосборния басейн на река Ахелой.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Куртдере
  • ← Чобандере
  • ← Чекракчия
  • Бяла река

Реката е със среден годишен отток от 0,64 m3/s при село Гълъбец, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.

По течението на реката са разположени 4 села:

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир „Порой“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.
  2. Географски речник на България, София 1980, с. 517.