Сарафово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сарафово
— квартал —
Sarafovo, Burgas.jpg
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт Бургас
ОбщинаОбщина Бургас
Част отБургас
Население3601 души (2017)
Сарафово в Общомедия
Карта на Сарафово

Сарафово е бивше село, понастоящем квартал на град Бургас. Кварталът има 3601 жители към 2017 година. Намира се на 10 km от центъра на града. Близостта до курортите Поморие (7 km), Несебър и Слънчев бряг (25 km) осигурява на Сарафово достъп до изградена и поддържана пътна инфраструктура. В квартала кипи усилено строителство на жилищни сгради както за сезонно, така и за постоянно обитаване. Заради модерната си инфраструктура, шикозните къщи, разположени сред многото зеленина и приятни градини, наричат често Сарафово „Бургаския Бевърли Хилс“ или „Ориндж Каунти“.[1] Сарафово се разширява в посока Военната станция и местността Кюшето (бъдещ квартал на Бургас). В квартала се намира основното училище „Хр. Ботев“,[2] както и второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на разположението си на Бургаския залив, Сарафово се радва на висока средна температура на морската вода, което удължава курортния сезон до месец октомври; зимата също е мека. Поради мекия си климат кварталът се радва на непрекъснатото посещение на руснаци.

Разположен е на хълм на самия бряг на Черно море, откъдето се открива гледка към целия Бургаски залив, Бургас, Созопол, Поморие и планинските възвишения на Странджа планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сарафово възниква в периода 1912 – 1922 г., като първите заселници са бежанци от Одринска Тракия.

От 28 август 1922 г. селището получава статут на самостоятелна единица в рамките на Поморийска околия, като през 1929 г. получава днешното си наименование на името на инж. Стоимен Сарафов. Според него още при първия му оглед на местността са забелязани всички преимущества на бъдещото селище – от едната страна е мерата и черноземните почви, а от другата страна морето. Учудващо е, че 40 – 50 години преди реалното развитие на туризма инж. Сарафов е предвиждал новосъздаденото селище в бъдеще да стане туристически курорт и проектирал отлична инфраструктура – широки и прави улици и тротоари, няколко градински парка и училище.

От 12 ноември 1987 г. с решение на Държавния съвет селището е включено към град Бургас и се превръща в негов квартал.

През 2022 г. се честват 100 години от основаването на квартала. Празникът се провежда в два поредни дни – на 27 и 28 май. Началото е на 27 май от 17:00 с поставяне на паметна плоча на основателя на квартала – инженер Сарафов, пред НЧ „Ангел Димитров“ в квартала.

Тя е открита от кмета на Бургас Димитър Николов, в присъствието на други официални лица от Община Бургас. Празникът продължава с концерт-рецитал в голямата зала на читалището, а в малката е разположена изложба на Етнографския музей под наслов „Бежанците“, която включва традиционни носии, уреди от бита на българските бежанци след Първата световна война – първи заселили квартала.

На 28 май от 11:00 се провежда родова среща на близките на първите заселници. Прожектиран е документалният филм „Дом за овце и сънища“.

От 18:00 на територията на „Рибарско пристанище“ – Сарафово на импровизирана сцена се провежда детски празник с томболи, игри и много награди.

Малко по-късно, от 19:00, в бургаският квартал се провежда концерт на фолклорен народен ансамбъл „Странджа“ и акустичен концерт на бургаската рок звезда Таня Di и Благовест Зерлиев – бившият вокал на група „Атлас“ и голямата бургаска певица Тони Димитрова.

Събитието приключва със заря.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Кварталът се обслужва от автобусна линия № 15.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Природен резерват „Атанасовско езеро“, разположен на 3 km от Сарафово.
  • Новопостроеният православен храм „Свети Николай Чудотворец“ (отворен за посещения ежедневно от 08:00 до 18:00 ч.)
  • Музей на българската авиация, разположен на Летище Бургас, (след концесията превърнат в нов терминал)
  • Дом-музей на семейство Иванови – Сава Иванов, предприемач и собственик на верига дюнер ресторанти, наследник на участници в македоно-революционните движения, и Мартина Иванова – реститутка, правнучка на ст. лт. Антон Иванов и завърнала се след емигрантски период зад океана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]