Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)
Вижте пояснителната страница за други значения на Изгрев.
| Изгрев (жилищен комплекс на Бургас) | |
|---|---|
| — квартал — | |
 Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)
Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)
Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)
|
|
| Страна |  България |
| Област | Област Бургас |
| Община | Община Бургас |
| Част от | Бургас |
„Изгрев“ е жилищен комплекс на Бургас, разположен в североизточната част на града. Той е един от големите жилищни комплекси на Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
На територията на бившето село Атанасово (Атанас кьой) са открити някои от най-древните артефакти в Бургас от 4000 пр. Хр. От 5 – 6 век пр. Хр. са датирани селищна могила, селище и некропол. През 1620/1 година село Атанас е със своите 133 християнски домакинства е едно от най-големите в Анхиалска околия. В началото на 18 век селото е отразено на карти. Според Г. Горов до 1828/29 селото се намира в местността Герена, на няколко километра северно по пътя за Поморие и на около 3 – 4 км от Бургас.[1]
След изселения през 1829/30 година селото се премества в местността Селските тухларници, а след Кримската война се установява до днешния манастир Св. Атанас. През 1864 година Атанасово става част от Бургаската каза. В землището на Атанас кьой, на брега на Атанасовското езеро Петър Матеев съобщава за чифлик. Този чифлик е нает няколко години преди освобождението от Димитър Бракалов от Халил паша. По времето на комунизма бившето село е застроено с много панелни блокове и превърнато в жилищни комплекс. През 1946 година започва проективането на днешния комплекс, а през 1948 Атанасово е слято с Бургас.[1]
През посткомунистическите години комплексът е обект на интензивно строителство на модерни кооперации ново строителство, поради наличието на голямо количество незастроени площи и в него тепърва се изграждат предприятия, като болнични заведения и др. Жилищен комплекс „Изгрев“ е изграден на мястото на бившето село Атанасово, непосредствено до Атанасовско езеро.
Икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Около комплекс „Изгрев“ започва да се съсредоточава бизнес строителството с луксозни административни сгради. Частната поликлиника МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (LIFE Hospital) също е изградена тук.
В комплекс „Изгрев“ има супермаркет „Велека“. В близост до северната страна на жилищния комплекс са и други големи хипермаркети като „Метро“, „Техномаркет“, както и Burgas Plaza Mall (Бургас Плаза Мол), в който е разположен и първият хипермаркет на Carrefour (Карфур). По натоварената и с интензивен трафик на движение ул. „Транспортна“, която разделя жилищния комплекс и тези търговски центрове и е част от Европейски път Е87 На ул. „Транспортна“ са разположени също и множество автокъщи и автомагазини. На територията на комплекса има и филиал на търговската верига „Пикадили“.
Линиите от градския транспорт, които обслужват жилищен комплекс „Изгрев“, са автобусни линии 4, 13, 101, 211 и маршрутна линия 1. Автобусна линия 211 свързва квартала с центъра на града, с Централната ЖП Гара и автогара Юг, както и с някои от кварталите на Бургас – ж.к. „Зорница“, кв. „Акациите“, както и с най-големия бургаски жилищен комплекс „Меден рудник“. Автобусна линия 4 също свързва ж.к. „Изгрев“ с центъра, с ЖП Гарата и с Автогара Юг, а също и с автогара Запад, с ж.к. Лазур и ж.к. „Възраждане“, но всекидневно тази линия работи само до 20.30 часа. Останалите линии на градския транспорт, обслужващи „Изгрев“, минават нарядко или работят само през част от деня, поради което единствената основна връзка на квартала с другите части на Бургас е автобус 211.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На територията му се намират доста училища и техникуми, като ПГХТ „Акад. Н. Д. Залинский“, ОУ „Св. Климент Охридски“, СОУ „Добри Чинтулов“, СОУ „Йордан Йовков“.
„Изгрев“ разполага с голям парк за отдих – това е паркът „Велека“, разположен в центъра на жилищния комплекс. На североизток от комплекса се намира и централното гробище на град Бургас – „Гробищен Парк Изгрев“.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Изгрев (Атанасово) в Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 294
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
||||||||
