Варненски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Аерофотография на плажа при Втора буна, Варненски залив, 1998 г.

Варненският залив (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталински залив)[1] е разположен в северната част на Българското Черноморие. Той е заключен между носовете Св.Константин и Иланджик. Най-голямата му широчина между тях е 3,5 морски мили. След Бургаския залив той е най-големият в Българското черноморско крайбрежие. Плажната ивица е покрита с пясък, а централната част с тинести утайки. Заливът има равно дъно, което е наклонено на изток. Максималната му дълбочина е 18,5 м. В западната си част той се свързва изкуствено с Варненското езеро, което оказва голямо влияние върху биологичното разнообразие и на двата басейна. По протежение на залива е разположен третият по-големина град в България – Варна.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 39.

Според ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чл.6, т.3, ал.а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;