Варненски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аерофотография на плажа при Втора буна, Варненски залив, 1998 г.

Варненският залив (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталински залив)[1] е разположен в северната част на Българското Черноморие. Той е заключен между носовете Св.Константин и Иланджик. Най-голямата му широчина между тях е 3,5 морски мили. След Бургаския залив той е най-големият в Българското черноморско крайбрежие. Плажната ивица е покрита с пясък, а централната част с тинести утайки. Заливът има равно дъно, което е наклонено на изток. Максималната му дълбочина е 18,5 м. В западната си част той се свързва изкуствено с Варненското езеро, което оказва голямо влияние върху биологичното разнообразие и на двата басейна. По протежение на залива е разположен третият по-големина град в България – Варна.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 39.

Според ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чл.6, т.3, ал.а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;