Галата (Варна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.
| Галата | |
|---|---|
| — квартал — | |
 Нос Галата с едноименния квартал след залива | |
  Галата  Галата | |
| Страна |  България |
| Област | Област Варна |
| Община | Община Варна |
| Част от | Варна |
| Галата в Общомедия | |
Галата е най-малкият квартал на Варна с население от 2030 д. (2005 г.).[1] Намира се в най-високата приморска част на града върху едноименния нос. В подножието му е естественият завършек на Варненския залив. Край него поради метеорологични условия често корабите престояват на рейд преди да навлязат в пристанището.
География[редактиране | редактиране на кода]
Галата е сред елитните варненски квартали, макар и отдалечен от центъра на града. Той се намира в район Аспарухово на Община Варна. До него се достига чрез Аспаруховия мост и панорамния път край Варненския залив. Кварталът ползва цялата инфраструктура на града и има изключителна гледка и мек климат.
Край Галата има чисти, девствени и каменисти плажове – Фичоза и Паша дере, подходящи за палатков туризъм, както и малки хотели и бунгала. В близост е южната курортна зона на Варна, Боровец.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Ян Длугош и Йоан Туроци османският гарнизон изоставя крепостта Галата, когато сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига до нея през 1444 г. [2]
През 1923 г. селището е средище на Галатинска селска община.[3] През 1937 г. Министерството на благоустройството одобрява благоустройствения правилник на селото.[4]
От юни 1940 до лятото на следващата година в Галата е организиран концентрационен лагер за политически затворници.[5]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Основно училище „Капитан Петко Войвода“
- Читалище „Васил Левски - 1927“
- Детска градина №47 „Люляче“
- Православен храм „Свето Успение Богородично“
- Пощенски клон (с пощенски код 9021)
- Клуб на пенсионера
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
До кв. „Галата“ пътуват
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Ген.-майор Стоян Стоянов (12 март 1913 - 13 март 1997), български летец, военен герой, отличил се в отбраната на София, награден с орден за храброст.[6]
- Петко Напетов (1880—1933) – български политик, водач на Работническото движение, учител и общественик.
- Андраник Озанян (1865—1927) – арменски национален герой, живял в селото през 1913-1915 г.
- Велико Станков - генерал във Втората световна война.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
ОУ „Капитан Петко Войвода“
Читалище „Васил Левски - 1927“
Детска градина „Люляче“
Църква „Свето Успение Богородично“
Пощенската станция
Пенсионерският клуб
Паметникът на Андраник Озанян
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.vlastta.com
- ↑ Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.298
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 4.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 15/10/1937, No. 13, стр.8 с.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 394-395.
- ↑ free.bol.bg, архив на оригинала от 6 декември 2006, https://web.archive.org/web/20061206010856/http://free.bol.bg/vstoyanov12/Stoyanov-Ace-WW2.htm, посетен на 2006-12-28
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
Портал „
Портал „