Владислав Варненчик (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав Варненчик.

Владислав Варненчик (квартал)
— квартал —
Музей на крал  Владислав III Варненчик край едноименния квартал
Музей на крал Владислав III Варненчик край едноименния квартал
България
43.2455° с. ш. 27.8502° и. д.
Владислав Варненчик (квартал)
Варна
43.2455° с. ш. 27.8502° и. д.
Владислав Варненчик (квартал)
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Община Община Варна
Част от Варна

„Владислав Варненчик“ (наричан още „Владиславово“) е панелен квартал в покрайнините на Варна, в неговата най-западна част с надморска височина от 190 метра. Той е най-големият квартал в Източна България. Населението на Владиславово е около 50 000 души - 14% или една седма от жителите на гр. Варна. Изграден е в близост до Летище Варна. Граничи с гр. Аксаково. Разполага с ДКЦ, хипермаркети Пикадили, Кауфланд и др., супермаркети, пощенски клон, училища, детски градини. Свързва се с центъра с тролейбусни линии 82 и 88 и множество автобусни (14, 20, 22, 41, 118, 118А, 148 и 209).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

1.Географско положение на района Район „Вл. Варненчик „ се намира в западната част на Община Варна, при граници:На изток- територия на р-н „Младост”, община Варна и землище на с. Каменар, община Варна; на запад- землище на гр. Аксаково, Варненска област и землище на с. Тополи, община Варна; на север – землищна граница на с. Яребична, община Аксаково и на юг – Варненско езеро и граница с р –н „Младост”, община Варна.Релефът на територията на р-на е разнообразен, пресечен от три големи дерета: „Балъм дере”, „Налбанка” и „Елен дере”. Средната надморска височина на р-на е около 155 м над морското равнище. Общата площ на територията на р-на възлиза на 1986,5 хектара, в товоа число:

  • Урбанизирани територии- 927,9 х-ра;
  • Земеделски територии-586,6 х-ра;
  • Горски територии-337,7 х-ра;
  • Водни площи /вкл.част от Варн.езеро-46,5 х-ра;
  • Територии на транспорта – 88,4 х-ра.

6.Промишленост Обособени промишлени и производствени зони: част от Западна промишлена зона; Прозводствена зона „планова”, Зона за обслужващи дейности в ж.к. „Вл. Варненчик „ , МР-1 /бивш стопански двор/.По-големи фирми: „Метал”АД;, Авангард-ДХ”ЕООД, Миг-Маркет”ЕООД, „Димят”-АД, „Чайка”-АД, „Варненско пиво”-АД, „Делта-България”-АД , „Топлофикация” АД, „Промишлена енергетика” АД, Елподстанция „Максуда”, Пречиствателна станция „Максуда”. – Разпределителни проводи и съоръжения: Газопровод – трасе от ГРС м. „Ментеше” до „Топлофикация” АД – 2600 м Водопроводи:Харамийски водопровод -ф300-2600мКитка – Варна- ф 1600-2600мДевня – Варна- І-етап - ф 546-2400мДевня – Варна-ІІ-етап- ф 1200-2400м Девня – Варна-/Руски/ – ф 1420-2400мЕл. проводи 20 КV – Ел. подстанция „Север” – гр. Суворово – 2000м.Ел. провод 20 КV – м. „Ментеше” – 1500м. Земеделски територии – обща площ 586,6 х-ра вкл. Обработваеми земи, разсадник в м. „Налбанка”, дерета и др. Транспорт и комуникации. Основни пътни артерии, преминаващи през р-на: Автомагистрала „Хемус”; третокласен път Варна – София /ГП-4/; Крайезерен път Варна – Девня; продължение на бул. „Цар Освободител”.

Обща икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Най-младият район на Община Варна – Район „Владислав Варненчик”, обособен през 1986г., отдавна има свой облик и неповторимо очарование. На мястото на скътаното в подножието на Франгенското плато селце, днес се извисява приветлив, окъпан в слънце жилищен комплекс с население 49600 жители.

Социално-икономическият облик на района е пряко свързан с активното развитие на производствената, търговската и обслужващата сфери. Над 300 търговски обекта, обекти за услуги и заведения за хранене осигуряват компактно и удобно обслужване. Гордост за жителите на Района е новоизграденият пазар за зеленчуци, един от най-модерните в град Варна. Новите складови и производствени бази и модерните магазини от веригите „Метро”, „Техномаркет”, „Бурлекс”, които обслужват и целия град, осигуряват работни места предимно за хората от района. Разкритите поделения на Дирекциите „Бюро по труда” и „Социално подпомагане” улесняват решаването на техните социални проблеми. За здравното обслужване на гражданите се грижат лекари и медицински персонал от Диагностико-консултативния център. Удобна транспортна схема свързва района с всички точки на града.

Най-голямото богатство на района са били и ще бъдат неговите жители – преселници от Тракия, от Добруджа, а след 70-те години и от всички краища на България. Те помнят и обогатяват местните традиции и обичаи, доказали са своето трудолюбие в делниците и гостоприемство в празниците.

След приемането на закони, с които се възстановяват частни имоти в междублоковите пространства, в Район „Владислав Варненчик” се създават условия за активизиране строителството на търговски и обслужващи обекти и на жилищни сгради, а с възстановяването на земеделските земи се активизира строителството за производствени и складови дейности. В паркоустройствената зона на Район „Владислав Варненчик” има действащ план, който се прилага съгласно предвижданията – за търговия, атракция и спорт. Проектът за ПЗ „Метро” е в процедура на обявяване с предвиждане за предимно производствени дейности. За местност Боклуктарлъ, западно от ІІ микрорайон и местност Караулницата е възложено проектиране за производствена и складови дейности. Проектирането в междублоковите пространства ще бъде реализирано с активното участие на собствениците на възстановените имоти. Приети и одобрени със заповед на Областния управител са плановете на новообразуваните парцели за селищни образувания „Ментеше” и „Балъм дере”, като предстои процедура по прилагането им. Предстои прилагането и на ПРЗ на ЗПЗ, актуализиран през 2004г. С новата структура на Дирекция „УТ” в Район „Владислав Варненчик” ще се въведе строг контрол по незаконното строителство.

История[редактиране | редактиране на кода]

В късното лято на 1878 г., след като по силата на Берлинския договор Лозенградският и Одринскиат окръзи се предоставят на Турция, група тракийски бежанци от село Коево потеглят към Добруджа и се заселват в близкото до Варна село Пашакьой. Привличат ги богатата земя, красивата околност, изворите, зеленината и близостта до големия град. Заселването на бежанци от Беломорска Тракия в селото става на няколко етапа. След Първата световна война тук идват и заселници от Добруджа. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото. През 1934 г. то е преименувано на Владиславово, в чест на храбрия полски крал Вл адислав ІІІ Ягело, който през 1444 г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза. Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г. През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г. С малки изключения район «Владислав Варненчик» кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. «Владислав Варненчик» е обособен в отделен район.

ВЛАДИСЛАВОВО СПОМЕНИ И СВЕДЕНИЯ

Някогашното село Владиславово (Пашакьой)е създадено през 1878 г. от група бежанци от Беломорска Тракия. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по – късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.

Демографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Район “Владислав Варненчик” е обособен през 1986 г. Към месец февруари 2008 г. на територията на район „Владислав Варненчик” с постоянен адрес живеят 47600 жители. По настоящ адрес на територията на района са записани 49197 жители.

Структура на населението по възраст и пол:

Пол 0 – 4 г 5 – 9 г. 10 – 14 г 15 – 19 г 20- 49 г 50 – 59 г Над 60 г
Мъже 1040 769 331 1185 12176 4066 3711
Жени 974 736 293 1095 12094 4523 3920

Населението от малцинствен произход е приблизително 10 % според последното направено преброяване от 2007 г.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ

Автобусен транспорт Основни автобусни линии № 14 – сп. „Почивка” – Владиславово № 20 – ж. п. гара – Владиславово № 22 – ж. п. гара – Владиславово № 41 – ж. п. гара – Владиславово № 118 – сп. „Почивка” – Владиславово № 118 а – сп. „Почивка” – Владиславово – гробищен парк – с. Тополи № 148 – сп. Почивка” – Владиславово № 209 – сп. „Почивка” – Владиславово (през лятото – Владиславово – сп. „Почивка” – „Златни пясъци” Допълнителни автобусни линии № 115 бърз – Владиславово – сп. „Почивка” (пътува сутрин и вечер в определени часове за извозване на учениците до гимназиите) № 122 – Владиславово – център – КРЗ „Одесос” (в определени часове за работническия трафик) № 121 – гр. Аксаково – Владиславово – сп. „Почивка”

Тролейбусен транспорт № 82 – ж. п. гара – Владиславово № 88 – Аспарухово – Владиславово

Експресни маршрутки № 120 – ж. п. гара – Владиславово № 122 – ж. п. гара – Владиславово № 182 – ж. п. гара – Владиславово

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Парк-музей „Владислав Варненчик“

Мавзолеят е посветен на битката край Варна на 10.ХI.1444 г., изграден в центъра на някогашното бойно поле. На мястото на гибелта на полско-унгарския крал и герой Владислав Варненчик, около две тракийски могили (от IV в. пр. Хр.) още по време на робството българите поставят дървени кръстове. През 1924 г. е създаден паркът като лобно място. През 1935 г. е открит мавзолей на Владислав ІІІ Ягело, под ведомството на Министерство на войната. По повод 520 годишнината от битката е открит музей с експозиция, която е изградена на базата на документален материал за походите и битката при Варна, оръжия, намерени на бойното поле, и копия на предмети, подарени от военноисторическите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград. Експозицията – Средновековни гербове и знамена, картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, ризници и боздугани, бомбарди и алебарди, лъкове и арбалети дават представа на посетителя за мрачната епоха от историята ни, за славните походи на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди през 1443–1444

Адрес: бул. „Янош Хуняди“ № 3 Телефон: 052 / 74 03 02 Работно време: 09:00 – 17:00 ч., без почивен ден

Вход: възрастни – 2 лв учащи и пенсионери – 1 лв групови беседи на български, полски, руски и английски – 10 лв

Налични книжки описващи подробно експозицията на унгарски, полски и немски. Експозицията е описана на български език