Андраник Озанян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андраник Озанян
арменски генерал, политик и общественик
Andranik Toros Ozanian

Звание генерал-майор
Прякор Антраник Паша, Андраник-Зоравар
Служи на България Flag of Bulgaria.svg
Руска империя Flag of Russia.svg
Първа Арменска
Република Flag of Armenia.svg
Битки/войни Първа балканска война
Първа световна война
Награди

MilitaryOrderBravery-Ribbon.gifГеоргиевски кръст IV степенОрден Свети Станислава III степен
Златно оръжие «За храброст»Орден Свети Владимир IV степени

Орден на Почетния легионГеоргиевски кръст III степен

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция
Подпис Andraniksignature-1-.png
Андраник Озанян в Общомедия

Андраник Торос Озанян (на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, български офицер в Балканската война, широко възприеман като арменски национален герой.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения (сега вилает Гиресун, Турция). След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.

Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

От 1907 г. живее в село Галата, днес квартал на град Варна. В началото на Балканската война участва в набирането на арменци-доброволци и сформирането на Арменска доброволческа рота. На 16 октомври 1912 г. тя е зачислена в състава на 12 Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. Така Андраник служи в Българската армия като един от командирите на ротата. Командир на ротата е Гарегин Нъждех, а Антраник е записан като войвода.[1]

Първоначално ротата е била 231 души, но след това към нея се присъединяват още 42 доброволци. Ротата участва в боеве в Родопите и около Мраморно море. Ротата е разформирована на 28 май 1913 г. За заслуги Антраник е награден с войнишкия Златен кръст „За храброст“ II степен. и е произведен в чин подпоручик. Получава още българско поданство, Сребърен кръст „За храброст“ IV и III степен и специална правителствена пенсия. След войните също живее в Галата. Остава да живее в България до юли 1914 г.[2]

Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Андраник Озанян и Карекин Нъждех, начело на арменската рота в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война

През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения – тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.

През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.

След Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.

Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли 2011 г. по инициатива на ръководството на Съюза на арменците в България на площад „Генерал Андраник“ в квартал Галата във Варна е открит паметник на генерал Андраник Озанян. Името му носят една от бойните групи на АСАЛА, отряд от силите на Нагорни Карабах, спортен клуб в Ливан, команда на скаути в Аржентина и голям арменски интернет клуб в Yahoo.[3]

От 1934 до 1943 г. настоящият квартал „Парчевич“ на град Раковски, тогава село, носи името Антраниково.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 741.
  2. Карова, Олга. Любопитни факти за варненския квартал „Галата“. // Българско национално радио, 31 март 2019 г. Посетен на 7 април 2019 г.
  3. Андраник Торосович Озанян, armenia-rulit
     Портал „Македония“         Портал „Македония