Андраник Озанян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андраник Озанян
арменски генерал, политик и общественик
AndranikOzanian.jpg

Звание генерал-майор
Прякор Антраник Паша, Андраник-Зоравар
Служил на България Flag of Bulgaria.svg
Руска империя Flag of Russia.svg
Първа Арменска
Република Flag of Armenia.svg
Битки/войни Първа балканска война
Първа световна война
Награди

MilitaryOrderBravery-Ribbon.gifГеоргиевски кръст IV степенОрден Свети Станислава III степен
Златно оръжие «За храброст»Орден Свети Владимир IV степени

Орден на Почетния легионГеоргиевски кръст III степен

Роден
Починал
Подпис Andraniksignature-1-.png
Андраник Озанян в Общомедия

Андраник Торос Озанян ((на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, български офицер в Балканската война, широко възприеман като арменски национален герой.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения (сега вилает Гиресун, Турция). След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.

Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

Андраник служи в Българската армия през Балканските войни като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение от 1912 – 1913 година. Награден е с кръст „За храброст“ IV степен.[1] След войните живее в с. Галата край Варна до началото на Първата световна война.[2]

Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Андраник Озанян и Карекин Нъждех, начело на арменската рота в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война

През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения – тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.

През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.

След Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.

Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.

В Пловдив е издигнат паметник в негова чест от признателните му съотечественици. Името му носят една от бойните групи на АСАЛА, отряд от силите на Нагорни Карабах, спортен клуб в Ливан, команда на скаути в Аржентина и голям арменски интернет-клуб в Yahoo.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 741.
  2. Карова, Олга. Любопитни факти за варненския квартал „Галата“. // Българско национално радио, 31 март 2019 г. Посетен на 7 април 2019 г.
  3. Андраник Торосович Озанян, armenia-rulit
     Портал „Македония“         Портал „Македония