Петко Напетов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Напетов
български политик
Роден
Починал
Народен представител в:
XXIII ОНС   

Петко Георгиев Напетов с псевдоним Димо Тодоров Борилков[1] е български революционер, деец на ВМОРО и на БКП, публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Галата (днес квартал на Варна) в семейство на бежанци от Чокенско. Завършва гимназия във Варна, където участва в ученически социалистически кръжок. Учителства в одринските села Ташлъмюселим и Провадия, като се включва в редовете на ВМОРО и основава първите революционни комитети в Чокенско. Присъединява се към четата на Лазар Маджаров през лятото на 1901 година, а през декемрри 1902 е секретар на Кръстьо Българията в Чокенско. Участва в Пловдивския конгрес през април 1902 година.[2] Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 година.[3] Неговият четник Наньо Момчев (Яръм Левски) от Стара Загора го замества като войвода в Беломорието.[4]

След разгрома на въстанието преминава в България. Установява се в София и работи главно като синдикален деец. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). Делегат на партията на Първата балканска социалдемократическа конференция в Белград (25-27 декември 1909 година).

Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. През 1919 е включен в ръководството на Военната организация на БКП и в подготовката на Септемврийското въстание 1923, но преди избухването му е арестуван.

След освобождаването си продължава активно да се занимава с партийна дейност. Открива книжарница в София, която се превръща във важно средище на партийни дейци. Разгръща активна дейност за реорганизирането на БКП на нелегална основа. През 1925 е избран за член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП (т. с.) и участва в работата на Виенския разширен пленум (1927).

Един от инициаторите за създаване на Работническата партия /РП/ като легална форма на забранената БКП, а след образуването на РП (1927) става неин организационен секретар. През 1931 посещава СССР и впечатленията си предава в брошурата „В страната на строящия се социализъм“, която се разпространява в масов тираж в клубовете на РП. Избран е за народен представител в ХХІІІ ОНС като представител на РП.

Убит е през 1933 г. от дейци на ВМРО край село Горна баня.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893–1934, Звезди, 1999, стр. 36.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58.
  4. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 46.
  5. Куманов, Милен. „Политически партии, организации и движения в България и техните лидери“, София, „Просвета“, 1991.
     Портал „Македония“         Портал „Македония