Стоян Стоянов (летец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.

Стоян Стоянов
български летец изтребител
Снимка на майор Стоян Стоянов след последния боен полет.png
Роден
Починал
13 март 1997 г. (84 г.)

Етнос българи
Националност  България
Учил в Национален военен университет
Майор Стоян Стоянов след последния му боен полет
Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен [1]

Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората световна война.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в Софийската духовна семинария, след това преминава към военна кариера и завършва Школата за запасни офицери като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н. В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. завършва в Германия школата за летци изтребители във Вернойхен и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от английски: „Летяща крепост“) преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. На този ден са отбелязани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от Държавна сигурност (разработка „ФРИЦ“) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от Държавна сигурност. Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 г.[2] През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.

Умира на 13 март 1997 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1818К в Централния държавен архив. Той се състои от 378 архивни единици от периода 1943 – 1990 г.[3]

Архивът съдържа чернови на книгата „Ние бранихме тебе, София“, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „Бой във висините“.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Стоянов е пълен кавалер на командирския орденЗа храброст“ и единствен в авиацията. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г. лично от цар Борис ІІІ, с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. От името на командващия Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг му е връчен орден Железен кръст 2-ра степен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.
  2. 1. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Лит. обраб. [с предг.] Георги Пенчев; [С предг. от Захари Захариев] София : ДВИ, 1972, 195 с.; 25 см, 10 100 тир. 2. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Стоян Стоянов; [С предг. от Захари Захариев] 2. доп. и осн. прераб. изд. София : Воен. изд., 1986, 287 с.; 20 см, 5240 тир. 3. Ние бранихме тебе, София : [Спомени] / Стоян Стоянов София : Военноизд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, 366 с.; 20 см, 3. прераб. и доп. изд. 4. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : Еър груп 2000, 2011 ([София] : [Алианс принт]) 255 с. : с ил., табл.; 22 см, 4. прераб. и доп. изд. 5. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : БИ 93, 2018 ([София] : Алианс принт), 464 с. : с портр.; 21 см. 6. Messerschmitty nad Sofią : wspomnienia bułgarskiego asa lotnictwa myśliwskiego / Stojan Stojanow; [tłum. z jęz. bułg. Ryszard Jędrusik] Gdańsk : Maszoperia Literacka, 2010, 277 с., [10] л. : с ил.; 23 см.
  3. Стоян Илиев Стоянов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 ноември 2020 г..
  4. Любомир Георгиев. Архивни свидетелства за историята на авиацията – „Бой във висините“ от ген. Стоян Стоянов – В: Архиви и история: взаимодействия, перспективи. София, 2020, с. 107 - 112

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България