Стоян Стоянов (летец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.

Стоян Стоянов
български ас летец-изтребител
Роден
Починал
1994 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен [1]

Стоян Илиев Стоянов (1913-1997) е български военен летец и въздушен ас от Втората световна война.

Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в Семинария, но след това преминава към военна кариера и завършва ШЗО като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н.В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г. През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Б-17 „Флаинг Фортрис“ преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. В битката срещу група съюзнически бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за българската военна авиация: 4 свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/ до уволнението му от армията през 1956 г. - без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от ДС. Автор е на книгата „Ние бранихме тебе, София“, която претърпява три издания. През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса. Починал на 13 март 1997 г.

Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена За храброст, единственият в авиацията носител на командирския орден „За храброст“. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г., с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. Награден е и с германския Железен кръст 2-ра степен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.
  • Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997
  • Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999, p. 50-56
  • Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003, p. 14-23
  • Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil(USA-2003), p. 68-70, 180-185
  • J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943(USA-2002) p.202-203
  • Hans W. Neulen: Am Himmel Europas, 1998 – Munchen
  • Philippe Saintes: „Le comte de BF 109“. AVIONS n124, p 43-53, Juillet 2003
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България