Стоян Стоянов (летец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.

---

Стоян Стоянов
български летец изтребител
Роден	12 март 1913 г. Варна, Царство България
Починал	13 март 1997 г. Карлово, Република България
Националност	България
Учил в	Национален военен университет

Майор Стоян Стоянов след последния му боен полет

Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен

Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората световна война.

Ранни години

Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в Софийската духовна семинария, след това преминава към военна кариера и завършва Школата за запасни офицери като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н. В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.

През Втората световна война

През 1939 г. завършва в Германия школата за летци изтребители във Вернойхен и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от английски: „Летяща крепост“) преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. На този ден са отбелязани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.

След Втората световна война

В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от Държавна сигурност (разработка „ФРИЦ“) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от Държавна сигурност. Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 г. През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.

Умира на 13 март 1997 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1818К в Централния държавен архив. Той се състои от 378 архивни единици от периода 1943 – 1990 г.

Архивът съдържа чернови на книгата „Ние бранихме тебе, София“, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „Бой във висините“.

Награди

Стоян Стоянов е пълен кавалер на командирския орден „За храброст“ и единствен в авиацията. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г. лично от цар Борис ІІІ, с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. От името на командващия Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг му е връчен орден Железен кръст 2-ра степен.

Външни препратки

• Въздушните асове Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище

Литература

• Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997
• Любомир Георгиев. Издигането на историята на летеца Стоян Стоянов – „Ние бранихме тебе, София” като текст в развитие. – Известия на държавните архиви, 118/2019, [2021], с. 257–299.
• Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999, p. 50 – 56
• Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003, p. 14 – 23
• Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil (USA-2003), p. 68 – 70, 180 – 185
• J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943 (USA-2002) p. 202 – 203
• Hans W. Neulen: Am Himmel Europas, 1998 – Munchen
• Philippe Saintes: „Le comte de BF 109“. AVIONS n124, p. 43 – 53, Juillet 2003