Петър Бочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бочев
български летец-изтребител
Роден
Починал
5 октомври 1944 г. (23 г.)
Националност Флаг на България България

Петър Ангелов Бочев е български военен летец, който е сред 4-мата въздушни асове наред със Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски и Христо Кръстев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 ноември 1920 година в село Крушето, Горнооряховско. Учи в гимназия във Велико Търново. Завършва 61-ви випуск на Военното на НВ училище. Взема 2 изпита в Германия. На 22 февруари 1942 година става курсист в изтребителната школа на летище Марино поле в Карловско. По-късно същата година се мести в Долна Митрополия. След като завършва, е назначен в 3/6 изтребителен орляк, а по-късно същата година в 1-ви изтребителен полк.

Участие във Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

На страната на Оста[редактиране | редактиране на кода]

На 1 август 1943 година по време на операция Приливна вълна Бочев заедно със своя „Месершмит Bf109 G-2“ излита срещу завръщащите се от бомбардиране на нефтените рафинерии край Плоещ американски бомбардировачи. Успява да свали самолет „B-24 Liberator“. На 17 август същата година цар Борис III му връчва орден „За храброст“, а Германското съюзническо командване му дава „Железен кръст ІІ клас с лента“. На 23 ноември 1943 година при бомбардировка над София е тежко ранен, но успява да приземи самолета си.

На страната на съюзниците[редактиране | редактиране на кода]

След преврата от 9 септември 1944 година се включва във войната срещу Германия. На 5 октомври подпоручик Бочев с 3/6 изтребителен орляк под командването на капитан Кръстю Атанасов излита с цел да атакува моторизирана германска колона и артилерийски позиции по пътя Крива паланка – Куманово. Самолетът на Бочев е улучен, той успява да кацне, но след взрив загива в него. Посмъртно е произведен в чин поручик[1].

Победи[редактиране | редактиране на кода]

На поручик Бочев са зачислени 13 точки по системата на ВНВВ за свалянето на 4 бомбардировача „B-17“ (единия съвместно с Кръстю Атанасов), 1 самолет „B-24“ и повреждането на 1 самолет „B-25“.

Военни звасния[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]