Долна Митрополия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Долна Митрополия
Долна Митрополия
Община Долна Митрополия.jpg
България
43.4667° с. ш. 24.5333° и. д.
Долна Митрополия
Област Плевен
43.4667° с. ш. 24.5333° и. д.
Долна Митрополия
Общи данни
Население 3 393 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,824 km²
Надм. височина 48 m
Пощ. код 5855
Тел. код 06552
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 22215
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Долна Митрополия в Общомедия

До̀лна Митрополѝя е град в Северна България. Намира се в Област Плевен и в непосредствена близост до град Плевен. Градът е административен център на Община Долна Митрополия. Долна Митрополия е обявена за град на 13 септември 1977 г.[1], а през 1979 г. градът става център на селищна система. Първоначално в селищната система се включват 10 селища, а по късно през 1987 г. се реорганизира в община със 16 селища.

География[редактиране | редактиране на кода]

Герб Община Долна Митрополия

Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток – с Плевен и Гулянци, на запад – с Кнежа и Оряхово, на юг – с Плевен и Долни Дъбник. Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 12км. от Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50-75м, като в с. Оряховица тя е 50м., а при гр. Долна Митрополия – 62м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 °C като най-студен месец е януари. Лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 мм годишно. Достигат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари. Рядко се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са с посока запад-северозапад – наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са често явление, поради близостта на река Вит.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

  • Има хипотеза, че името на града произлиза от латинското Mitra и polis, т.е. Митрополис/град на бог Митра. В подкрепа на твърдението е фактът, че култът към бог Митра е почитан много от римските войници, а недалеч (в с.Гиген) се е намирал лагерът на 5 Македонски легион. Легионът е бил настанен в римския град Улпия Ескус за отбрана на римската граница по Дунав.
  • Преди Освобождението на България от турско робство, Долна и Горна Митрополия са били наричани също "Нетропол" или "Нетрополия" - вероятно от "не трополи".

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Долна Митрополия има останки от няколко римски селища, но разкопки или археологически проучвания не са правени до момента.

  1. Най-голямото по площ селище се намира западно от града. В момента голяма част от него е под водите на трите микроязовира. Било е разположено на левия бряг на преминаващата от там малка бара. Съдейки по намерените римски монети от района на язовирите, селището е съществувало от I до IV век. При строежите на язовирните диги са открити стари погребения. Най-вероятно селището е загинало в края на IV век, когато през 376 г. през Дунав са преминали готите. Доказателство за това са последните монети от този период на императорите Валент, Валентиниан I и Грациан. Днес на повърхността се открива много битова и строителна керамика, както и монети. Южно от селището се е намирала Копана могила – сега разрушена. Няма данни при разрушаването на могилата да са откривани погребения, но вероятно е била свързана със селището.
  2. Останки от сравнително по-малко римско поселение има северно от града в местността „Геранчетата“. Състояло се е от няколко къщи. Възможно е да е било селска ферма. Намирани са колониални римски монети от ІІІ век. Открита е и красива бронзова статуетка на бог Бакхус – богът на виното и веселието. Мястото за заселване е избрано заради естествената питейна вода в местността. На юг от това селище се намира тракийска надгробна могила.
  3. Останки от единични римски къщи или ферми има източно от Долна Митрополия, в непосредствена близост до старото корито на р.Вит. Представлявали са богати селски стопанства разположени на естествено високия западен бряг на реката. При строежа на фуражния завод е попаднато на римски гробове с погребални дарове от глинени култови лампички. Тези ферми също са унищожени от готските нашествия през 376 г. Днес на повърхността се намират парчета от римска битова и строителна керамика, стъклени съдове, монети, железни ковани пирони, оловни тежести и др.

Средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

През времето на Първата българска държава, в близост до антично селище в местността Барата, възниква ново селище, което просъществувало до XI в. Най-старото българско село е било разположено в близост до чешмата на „Циганската могила“. Старото гробище вероятно не е било на сегашното място, тъй като стари християнски надгробни камъни са откривани в района северно от Барата при сегашното начално училище. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496 г.

Интересни сведения, как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали "Г" – образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.

Руско-турска война 1877 – 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

Руски войски край Долна Митрополия[редактиране | редактиране на кода]

Опитът на Осман паша да разкъса блокадата при Долна Митрополия

През Руско турската война в района на Долна Митрополия са били разположени първоначално румънски, а след това значителни руски военни части.

  • Северно от Долна Митрополия (във връзка с обсадата на Плевен) на 23 ноември/5 декември 1877 г. (стар/нов стил) се разполага 1 бригада от състава на 5 пехотна дивизия – 18 Вологодски и 17 Архангелогородски пехотен полк, както и две оръдейни батареи към тях. Щабът и лазаретът на бригадата са настанени в селото. Лагерът на 18 полк е разположен северозападно от Долна Митрополия, а 17 Архангелогородски полк е разделен батальонно на три места: 1-ви батальон остава в селото, 2-ри батальон охранява заедно с румънци пътя към с.Победа, а 3-ти батальон близо до т.нар. Входящ редут (виж на картата). Руските и румънски войски са преграждали пътя за отстъпление на Осман паша по поречието на река Вит. На 6 декември, в присъствието лично на генерал Тотлебен, са проведени примерни маневри за удържане противника в това направление. [1]
  • Южно от Долна Митрополия са разположени позициите на други два полка: 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове, като част от 6-ти обсаден район на генерал Ганецки. Към тях е била придадена и обсадна 4 и 9 фунтова артилерия. В района са изградени четири люнета: Десен люнет, Люнет пред Копана могила, Ляв и Астрахански люнет. Те заедно с окопите между тях са представлявали втората отбранителна линия. На километър пред тях е изкопана друга редица от окопи и ложементи за пехотата, както и батареи за 9 фунтови оръдия. Те са оформяли първата отбранителна линия. Полковите лагери са се намирали зад фронта на 2-3км. в посока към Горна Митрополия (виж на картата). Основната задача на тези войски е била да преградят пътя за отстъпление на Осман паша в направлението Плевен-Горна Митрополия-Махалата (дн.Искър)-Видин.

Битка край Долна Митрополия на 01.10.1877г.[редактиране | редактиране на кода]

турски войски събират хранителни припаси

На 19 септември/1 октомври 1877г. (стар/нов стил) в Долна Митрополия пристигат турски войски от дивизията на Ахмед Хивзи паша с цел фуражировка - т.е. ограбване на провизиите на местното българско християнско население. В този момент край Тръстеник се намират главните сили на Кавказкият корпус на генерал-лейтенант Крилов, а в Горна Митрополия авангардът им под командването на генерал-майор Чернозубов - общо 39 ескадрона и 28 конни оръдия. Узнал, че турците вече заемат Долна Митрополия, Чернозубов приближава, извежда батарея на позиция и завързва престрелка с тях. Не след дълго турците предприемат настъпление, но са спрени от огъня на спешените драгуни. През това време, научил за започналия бой, генерал Крилов пристига с основните сили от Тръстеник. Екатеринославските драгуни успяват с щиковете си да върнат противника в окрайнините на селото. Към 3 часа руският отряд започва да се оттегля. Дивизията на Ахмед Хивзи паша довършва фуражировката си и също се оттегля. В този бой турците губят 120 войници. [2]

Битка край Долна Митрополия на 10.12.1877г.[редактиране | редактиране на кода]

Боят на 28 ноември 1877 г.

На 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) в 07.00 часа Осман паша преминава с войските си моста на р.Вит и опитва да извърши пробив на обсадата в района на Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове и под прикритието на мъглата достига до първите окопи. В този момент дежурен е целият 9 Сибирския полк. Понесли тежки загуби, гренадирите отстъпват към втората линия окопи. Скоро на помощ се притичва 10 Малоросийски полк, но и той търпи огромни човешки загуби. Полето между Долна Митрополия и Копана могила е било осеяно с телата на убити и ранени гренадири от двата полка. В този критичен момент генерал-лейтенант Ганецки, началник на този сектор на обсадата, изпраща на помощ 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с.Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват бавно да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с цялата си армия. В боя руските жертви са: убити 9 офицери и 438 войници, ранени 49 офицери и 1226 войници или общо 1722 души. Турските са около 6000 убити и ранени. Впоследствие много умират от получените раните, с което броят на загиналите нараства.

паметникът на 18 Вологодски полк край Д. Митрополия

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в Москва на загиналите на 28.11.1877 край Д. Митрополия
  • Братска могила на 12 нижни чина от 18 Вологодски пехотен полк и 1 артилерист от 6 батарея към 5 артилерийска бригада. Паметникът е построен веднага след Освобождението през 1879 г. с руски средства. Поставена е метална възпоменателна плоча. Войниците са погребани на самото бойно поле до Астраханския люнет. Днес паметникът се намира в гробищата на града и през 2015 г. е изцяло обновен от Община Долна Митрополия. Към него води нова пътека, а около му е изградена мраморна площадка за посетителите.
  • В центъра на Долна Митрополия е изграден паметник на Червения кръст на мястото на лазарета на 5 Пехотна дивизия (17Архангелогородски и 18 Вологодски полк) участвала в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
  • Малко известен факт е, че веднага след подписването на Сан Стефанския договор от 1878 г., генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъка земя около Копана могила е предоставен като “Безвъзмездна собственост на гренадирите". През 1881 г. е одобрен проекта на паметника, а през 1885, след като е изработен, е трябвало да бъде безплатно превозен от Москва до България. Московчани обаче решават паметника да остане в Москва и на 28 ноември/10 декември 1887 г. (десет години след битката при Долна Митрополия) е тържествено открит. [2]

Стопанска история[редактиране | редактиране на кода]

През 1860 г. населението ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност – пряко свързана с плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество „Черноглавка“.

Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация „Българска захар“ и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г., тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г., започва рафинирането на масла –- основана на днешната маслена фабрика. През 1949 г., „Българска захар“ – Д.Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.

Висше военно въздушно училище[редактиране | редактиране на кода]

Георги Иванов – първият български космонавт

На територията на гр. Долна Митрополия се намира Висше военно въздушно училище „Георги Бенковски“. То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14.01.1945 г., на летище „Враждебна“ край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ „Георги Бенковски“, което през 1948 г. се премества на летище Долна Митрополия. През 1959 г. училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт Георги Иванов. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА „Балкан“. Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приема за девойки във ВВВУ „Г. Бенковски“. На територията на военното училище има Музей на въздухоплаването. От 01 септември 2002 ВВВУ „Георги Бенковски“ се преобразува във Факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“.

Подготвят се военни и граждански специалности:

Празник на авиацията

Военни специалности[редактиране | редактиране на кода]

  • летец-пилот;
  • щурман-управление на въздушното движение;
  • щабни-ВВС;
  • летателни апарати и авиационни двигатели;
  • радиоелектронно оборудване на летателните апарати;
  • авиационно въоръжение;
  • авиационни електроприборни и автоматични системи
  • комуникационни и навигационни системи;
  • материално-техническо осигуряване

Граждански специалности[редактиране | редактиране на кода]

  • Автоматика, информационна и управляваща техника,
  • Авиационна техника и технологии,
  • Електроника

Религия[редактиране | редактиране на кода]

„Радослав Иванов – първият свещеник на Долна Митрополия“
Църква „Св. Димитър“

Населението на Долна Митрополия изповядва източно православната религия. В центъра на града се намира православният храм „Св. Димитър“. Построен през 1935 година, а през 1937 е осветен. Първият свещеник на Долна Митрополия е Радослав Иванов. Църквата представлява умалено копие на храма „Св. Александър Невски“ в София, което я прави уникална. До момента са извършвани няколко частични ремонти – отстранени са течове, ремонтиран е големия купол на църквата, освежавания. През 2015 г. църквата е ремонтирана основно. На всеки празник храмът е отворен за желаещи да се поклонят и помолят. По традиция в деня, в който православната църква чества Димитровден, храмовото настоятелство на църквата, местната Община и свещеника в Долна Митрополия организират водосвет за здраве на жителите на града и раздават курбан.

„Курбан за здраве на Димитровден“

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Съществува поверие, че във водите на язовир "Вълчовец" (днес пресушен) живее змей, който пази населеното място и жителите му от унищожителни градушки и проливни дъждове. Змеят се снишава на земята, а духът му се рее из небето и гони облаците. И наистина в района на Долна Митрополия много рядко падат градушки. Това поверие е характерно за южните славяни, които вярват в съществуването на добри змейове, които, където се заселят, носят суша и пазят селото от други змейове.

Детска градина[редактиране | редактиране на кода]

Деца от ОДЗ „Здравец“
ОДЗ „Здравец“

От 1952 г. в Долна Митрополия се полагат грижи и за най-малките жители. Тогава е основана първата детска градина. На 01 юни 1988 г. е построена и открита най-новата сграда на целодневната детска градина наречена ОДЗ „Здравец“. Тя е красива, удобна и просторна двуетажна сграда. Към градината има и детска ясла за най-малките деца. ОДЗ „Здравец“ разполага с обширен вътрешен двор с няколко детски площадки за игри на открито. Ежегодно се празнуват празниците Коледа и Баба Марта. Децата от детската градина участват редовно в съвместни тържества със СОУ Васил Априлов, изпълняват се рецитали, танци, забави и игри. Адрес: гр. Долна Митрополия, ул. Христо Ботев, №4, тел.за връзка 06552 / 2337

Училище[редактиране | редактиране на кода]

В гр. Долна Митрополия се намира СОУ „Васил Априлов“ (Долна Митрополия)

Празник в СОУ Васил Априлов

Най-ранните данни за училище в Долна Митрополия са от 1865 – 1866, когато в частни къщи са обучавани по 5 – 10 деца на смятане, църковнославянски и четене на църковни книги. Първото официално училище е открито скоро след Освобождението на България от турско иго през 1879 г. от будния гражданин Пеко Савов. В дома си той обучава 10 – 15 будни деца от селото. Едва през 1885 е построена първата училищна сграда. Тя се състои от 2 учебни стаи, коридор и малка канцелария. В тези стаи са I и II отделение и III и IV отделение, обучавани от един учител. През 1920 сградата се разширява с още две стаи и коридор.

“Първи учебен ден в СОУ „Васил Априлов“ гр.Долна Митрополия”

През 1921/1922 г. в Долна Митрополия се открива прогимназия, а през 1930 е построена напълно нова училищна сграда в центъра на селото (днешната сграда до киносалона). Тя има шест класни стаи върху площ от 11 декара. Вероятно тогава е прекръстена на ОУ „Цар Борис III“. През 1970 е завършена новата (и настояща) училищна сграда. На 1 март 1971 година ОУ „Васил Априлов“ приема възпитаниците си от I до VIII клас. Новата сграда е с 14 стаи, обширни и напълно оборудвани кабинети. През 1989 г. основното училище прераства в ЕСПУ „Васил Априлов“ (Единно средно политехническо у училище). Всички ученици завършват VIII клас и получават работа в Учебно-производствен комплекс. От учебната 1990 ЕСПУ „Васил Априлов“ става СОУ „Васил Априлов“. От 1990 горният курс е трансформиран в Средно общообразователно училище с разширено изучаване на чужди езици и овладяване на професия „Администратор в туризма“. В училището има паралелки с четири езика – английски, руски, немски и френски.

През 2004 е възстановено СОУ „Васил Априлов“. От 2008 е средищно училище.

Към момента (2016 г.) в СОУ Васил Априлов се обучават 270 деца, а директор е Цветанка Митова. Училището разполага с два кабинета по информационни технологии, физкултурен салон, библиотека, игрална зала. Предлага се:

  • Безплатен транспорт за ученици от други селища
  • Безплатни учебници
  • ЗИП за подготовка на ДЗИ и кандидат-студентски изпити
  • Задочна форма на обучение след завършено основно образование
  • Самостоятелна форма на обучение за ученици навършили 16 години

Адрес: гр. Долна Митрополия, ул. Трети март, №29 А, телефони: 06552 – 2079 и 06552 – 2342, e-mail: vasil_aprilov@abv.bg

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище Просвета 1927 г.

В гр. Долна Митрополия съществува „Народно читалище Просвета 1927 г.“ Читалището е основано на 22 март 1927 г. от група прогресивни учители и младежи: Донка Януцева, Здравка Кръстева, Здравка Маркова, Тодорка Йовчева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и Цветан Прокопов. Цветан Прокопов е и първият председател на Читалището. В зората на своето създаване, Читалището се помещавало в една от класните стаи на училището. Първоначално новосъздадената библиотека е с фонд от 48 книги, и се е помещавала в дома на Дамян Лазаров. През 1985 г. е построена и открита новата читалищна сграда. Към читалищната сграда е построен голям киносалон. В него Читалище „Просвета“ организира отделни постановки и концерти. Всяка Коледа се организира тържество където участват таланти от града. На тържеството има народни танци, рецитал и музика.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Радослав Илиевски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 61% срещу Цветан Николов (ОДС).
  • 1999 – Таня Макавеева (ОДС) печели на втори тур с 57% срещу Радослав Илиевски (БСП, БЗС Александър Стамболийски).
  • 2003 – Александър Печеняков (Коалиция за България) печели на втори тур с 53% срещу Таня Макавеева (ОДС).
  • 2007 – Александър Печеняков (БСП) печели на втори тур с 56% срещу Тихомир Георгиев (Атака).
  • 2011 – Поля Цоновска печели на втори тур с 56% срещу Александър Печеняков (БСП).
  • 2015 – Поля Цоновска печели на първи тур с 60,5 %.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на Червения кръст на мястото на лазарета на 5 Пехотна дивизия участвала в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
  • Паметник братска могила на 13 войници от 18 Вологодски полк (от 5 Пехотна дивизия), загинали на 10 декември 1877 г.
  • Паметник на загиналите войници от Долна Митрополия във войните за национално обединение.
  • Църква „Свети Димитър“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

7 януари – Ивановден[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Ивановден се организира кукерски събор в центъра на града. От ранно утро, две кукерски групи от маскирани мъже, обикалят от дом на дом и със своите танци, игри и музика гонят злите сили. Кукерите носят здраве и берекет за предстоящата година. Празникът носи много радост за жителите, които се събират на градския площад и заедно с кукерите играят народни хора.

1 април – Ден на приведения зет[редактиране | редактиране на кода]

На 1 април приведените зетьове на Долна Митрополия празнуват и то не на шега, а съвсем на сериозно. Празникът се нарича още „Ден на завряния зет“ и е „патент“ на НЧ Просвета 1927 г. Празнува се с концерт в киносалона на града ежегодно от 1984 г., когато приведените зетьове са били 127. Първото издание на този концерт е носел разтърсващото име „Прокуда“. То е било измислено от доайена Крум Календарски, който също е приведен зет в Долна Митрополия от Койнаре. Повече от половин век Крум Календарски води естрадно-сатиричния състав емблематичното име „Митрополитен“. Днес заврените зетьове са значително по-малко, но празникът продължава да се чества. Ежегодни участници на концерта са още вокалните групи "Бодра смяна” с ръководител Таня Христова и „Млади сърца“ към клуба на пенсионера в Долна Митрополия, както и буфо-синхроничният състав „Митрополийски рози и бодли“

5 май – Празник на детското танцово изкуство[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 г. насам ежегодно на 5 май на площада на Долна Митрополия, под патронажа на НЧ Просвета 1927 и Кмета на Общината, се провежда Празник на детското танцово изкуство. На празника се представят танцови състави и формации от цялата област Плевен. Красивите костюми, танцувалните умения и усмивките на малчуганите предизвикват много емоции сред публиката.

Участие в празника през 2015 г. взеха:

Детска школа към  фолклорен ансамбъл „Дружба“ при НЧ ”Ракитин 1969 г.“ гр. Плевен с художествен ръководител Иваничка Гергушка;

Школа по спортни танци при НЧ ”Ракитин 1969 г.“ гр. Плевен с ръководител Люба Валентинова;

Школа по Брейк денс танци при НЧ ”Ракитин 1969 г.“ гр. Плевен с ръководител Александър Антонов;

Школа по карате при НЧ ”Ракитин 1969 г.“ гр. Плевен с ръководител Росица Николова;

Детски танцов състав „Мизийска младост“ при НЧ „Неофит Рилски“ гр. Тръстеник с художествен ръководители Росен Маринов ;

Детски танцов състав „Митрополийче“ при НЧ „Просвета 1927 г. – гр. Долна Митрополия“ с художествен  ръководители Росен Маринов ;

Детски танцов състав при НЧ „Саморазвитие 1887“ с. Крушовене с художествен ръководител Людмила Гаврилова;

Детски танцов състав „Настроение“ при НЧ „Отец Паисий 1910 г.“ с. Ореховица, с художествен ръководител Станислава Николова;

Детски танцов състав при ОДЗ „Здравец“ гр. Долна Митрополия с ръководител Росен Маринов;

Детски танцов състав „Сисе поеде“ при ОУ „Христо Ботев“ с. Божурица, с художествен ръководител Симона Огнянова;

Детски танцов състав „Млади таланти“ при НЧ „Харалампи Георгиев“ с. Рибен с художествен ръководител Маргарита Върбанова;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1240 от 18 август 1877 г. Обн. ДВ., бр. 71 от 13 септември 1977 г.
  2. Военная энциклопедия: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правиков Р. И. Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, 1889 г.
  2. Шавров К. Краткая история 11-го гренадерского Фанагорийского Генералиссимуса Князя Суворова полка, 1890 г.
  3. Николаев Н. Г. История 17-го пехотного Архангелогородского Его Императорского Высочества Великого Князя Владимира Александровича полка, 1900
  4. Военная энциклопедия: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914г.