Долна Митрополия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Митрополия
България
43.4667° с. ш. 24.5333° и. д.
Долна Митрополия
Област Плевен
43.4667° с. ш. 24.5333° и. д.
Долна Митрополия
Общи данни
Население 3 393 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,824 km²
Надм. височина 48 m
Пощ. код 5855
Тел. код 06552
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 22215
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Долна Митрополия в Общомедия

До̀лна Митрополѝя е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в непосредствена близост до град Плевен. Градът е административен център на Община Долна Митрополия. Долна Митрополия е обявена за град през 1977г. През 1979г. градът става център на селищна система от 10 селища, а през 1987г. се реорганизира в община със 16 селища.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток - с Плевен и Гулянци, на запад - с Кнежа и Оряхово, на юг - с Плевен и Долни Дъбник. Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места - 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 12км. от Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50-75м, като в с. Оряховица тя е 50м., а при гр.Долна Митрополия - 62м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

Има хипотеза, че името на града произлиза от латинското Mitra и polis, т.е. Митрополис/град на бог Митра. В подкрепа на твърдението е фактът, че култът към бог Митра е почитан много от римските войници, а недалеч (в с.Гиген) се е намирал лагерът на 5 Македонски легион. Той е бил настанен в римския град Улпия Ескус за отбрана на римската граница по Дунав.

На територията на Долна Митрополия има останки от няколко римски селища, но разкопки или археологически проучвания не са правени до момента:

  1. Най-голямото селище се намира западно от града, но в момента голяма част от него е под водите на трите микроязовира. Било е разположено на левия бряг на преминаващата от там малка бара. Съдейки по намерените римски монети от района на язовирите, селището е съществувало от I до IV век. При строежите на язовирните диги са открити стари погребения. Вероятно това селище е загинало в края на IV век, когато през 376г. през Дунав преминават готите. Доказателство за това са последните монети от този период на императорите Валент и Валентиниан I. Южно от селището се намира Копана могила - сега разрушена.
  2. Останки от сравнително по-малко римско поселение има северно от града в местността "Геранчетата". Състояло се е от няколко къщи. Възможно е да е селска ферма. Намирани са колониални римски монети от ІІІ век. Открита е и красива бронзова статуетка на бог Бакхус. Мястото за заселване е избрано заради естествената питейна вода в местността. На юг от това селище се намира тракийска надгробна могила.
  3. Останки от единични римски къщи или ферми има и източно от Долна Митрополия, в непосредствена близост до р.Вит. Представлявали са богати стопанства разположени на естествено високия западен бряг на реката. При строежа на фуражния завод е попаднато на римски гробове с погребални дарове от глинени култови лампички. Тези ферми също са унищожени от готските нашествия през 376 г.

Средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

От времето на Първата българска държава, в близост до антично поселение в местността Барата възниква ново селище, което просъществувало до XI в. Най-старото българско село е било разположено в близост до чешмата на "Циганската могила". Старото гробище на селото вероятно не е било на сегашното място, тъй като стари християнски надгробни камъни са откривани в района северно от Барата при сегашното начално училище. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496г.

Руско-турската война 1877-1878г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско турската война 1877-1878 г., в района на Долна Митрополия са били разположени значителни руски военни части. След 3-тия неуспешен щурм на Плевен, през октомври-ноември е предприета обсада на Плевен. Северно от Долна Митрополия е разположена 1 бригада на 5 пехотна дивизия, в чийто състав влизат 18 Вологодски пехотен полк, 17 Архангелгородски пехотен полк, както и няколко батареи към тях.

“Паметник на мястото на лазарета на 5 пехотна дивизия”

В центъра на Долна Митрополия се е намирал полевият лазарет на 5 пехотна дивизия. Северно и южно от Долна Митрополия е изградена система от обсадни траншеи, окопи, люнети и редути. Южно от Долна Митрополия, в района на Копана могила (в момента разрушена), са разположени 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове, като част от 6-ти обсаден район на генерал Ганецки. Към тях е била придадена и обсадна артилерия.

“Пробивът на Осман паша при Долна Митрополия”

На 10 декември 1877г. в 07.00 часа Осман паша преминава с войските си през моста на р.Вит и опитва да извърши пробив на обсадата точно в направлението на войските разположени в Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове, без да стреля. Начело на атаката е сам Осман паша на ален жребец, подарен му от султана. Под прикритието на мъглата достигат до първите окопи на Сибирския полк и със вик „Аллах" се нахвърлят на тях. Понесли тежки загуби сибирските гренадири отстъпват към втората линия окопи. На помощ се притичва 10 Малоросийски полк. Той също търпи огромни човешки загуби. Полето между копана могила и Долна Митрополия е било осеяно с телата на убитите и ранени гренадири от 9 Сибирски и 10 Малоросийски полк. В този критичен на помощ идват 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с.Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с 40 000 си армия. 12 пехотинци от Вологодския полк и 1 артилерист от 6 батарея към полка са погребани недалеч от мястото на сражението в гробищата на Долна Митрополия. През 1879г. в знак на признателност на мястото е изграден с руски средства паметник с възпоменателна плоча. По първоначални сведения убитите и ранени руски войници са основно от 4 гренадирски полка както следва:

9 Сибирски полк - 110 убити и 276 ранен

10 Малоросийски полк - 137 убити и 414 ранени

11 Фанагорийски полк - 54 убити и 148 ранени

12 Астрахански полк - 90 убити и 310 ранени

“Братска могила 18 Вологодски пехотен полк”

Днес на мястото на сражението няма паметна плоча. Не са обозначени и братските могили с тленните останки на руските войници. Яснота по въпроса дава свещеника на 9 Сибирски полк Вакх Гурьев в своите "Письма священника с похода 1877—1878 г". Ето какво казва той два дни след битката: "...във вътрешността на редута "Копана могила" са изкопани четири огромни гроба по броя на четирите полка и пети - по-малък за артилеристите. Всеки полк носеше своите жертви, своите героите в една от братските могили. Плашещи са тези гробове, а още по-плашещи са тези жертви застинали в различни пози: има тела съвсем без глава, с изкривени крака, с разкъсани кореми, от които се подават вътрешностите ... Ужасно! Картина предизвикваща страшна тръпка! Поглеждайки от върха на Копана могила (денят е ясен, слънчев), виждам обширното бойното поле осеяно навсякъде с трупове, изоставени оръдия и оръжия, счупени сандъци с патрони. Забелязах и много скитащи насам-натам българи с техните постоянни спътници - биволи и магарета. "Какво правят те тук?" - попитах аз офицера, който отговаряше за събирането на мъртвите. "Те събират труповете на турците, - каза той - и ги завличат в нашите окопи по цялата позиция, където ги погребват в земята... ".

Стопанска история[редактиране | редактиране на кода]

През 1860 г. населението ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност – пряко свързана с плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество "Черноглавка".

Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация "Българска захар" и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г., тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г., започва рафинирането на масла –- основана на днешната маслена фабрика. През 1949 г., "Българска захар" - Д. Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.

Военно училище[редактиране | редактиране на кода]

Георги Иванов - първият български космонавт
Военни пилоти от ВНУ Г.Бенковски

На територията на гр.Долна Митрополия се намира Висше военно въздушно училище "Георги Бенковски". То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14.01.1945 г., на летище "Враждебна" край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ "Георги Бенковски", което през 1948 г. се премества на летище Долна Митрополия. През 1959г. училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт Георги Иванов. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА "Балкан". Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приема за девойки във ВВВУ "Г. Бенковски". На територията на военното училище има Музей на въздухоплаването. От 01 септември 2002 ВВВУ "Георги Бенковски" се преобразува във Факултет "Авиационен" на Националния военен университет "Васил Левски".

Подготвят се военни и граждански специалности:

Празник на авиацията
Военни :[редактиране | редактиране на кода]
  • летец-пилот;
  • щурман-управление на въздушното движение;
  • щабни-ВВС;
  • летателни апарати и авиационни двигатели;
  • радиоелектронно оборудване на летателните апарати;
  • авиационно въоръжение;
  • авиационни електроприборни и автоматични системи
  • комуникационни и навигационни системи;
  • материално-техническо осигуряване
Граждански специалности:[редактиране | редактиране на кода]
  • Автоматика, информационна и управляваща техника,
  • Авиационна техника и технологии,
  • Електроника

Религия[редактиране | редактиране на кода]

“Радослав Иванов - първият свещеник на Долна Митрополия”
Църква “Св. Димитър”

Населението на Долна Митрополия изповядва източно православната религия. В центъра на града се намира православният храм "Св. Димитър", построен през 1935 година, а през 1937 осветен. Първият свещеник на Долна Митрополия е Радослав Иванов. Църквата представлява умалено копие на храма “Св. Александър Невски” в София, което я прави уникална. До момента са извършвани няколко частични ремонти – отстранени са течове, ремонтиран е големия купол на църквата, освежавания. През 2015г. църквата е ремонтирана основно. На всеки празник храмът е отворен за желаещи да се поклонят и помолят. По традиция в деня, в който православната църква чества Димитровден, храмовото настоятелство на църквата, местната Община и свещеника в Долна Митрополия организират водосвет за здраве на жителите на града и раздават курбан.

“Курбан за здраве на Димитровден”

Детска градина[редактиране | редактиране на кода]

ОДЗ Здравец.jpg
ОДЗ Здравец - завършване на градината

От 1952г. в Долна Митрополия се полагат грижи и за най-малките жители. Тогава е основана първата детска градина. На 01 юни 1988г. е построена и открита най-новата сграда на целодневната детска градина наречена ОДЗ "Здравец". Тя е красива, удобна и просторна двуетажна сграда. Към градината има и детска ясла за най-малките деца. ОДЗ Здравец разполага и обширен двор с няколко детски площадки за игри на открито. Ежегодно се празнуват празниците Коледа и Баба Марта, Децата от детската градина участват редовно в съвместни тържества със СОУ Васил Априлов, изпълняват се рецитали, танци, забави и игри.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

В гр.Долна Митрополия се намира СОУ „Васил Априлов“ (Долна Митрополия)

СОУ Васил Априлов Долна Митрополия.jpg

Най-ранните данни за училище в Долна Митрополия са от 1865-1866, когато в частни къщи са обучавани по 5-10 деца на смятане, църковнославянски и четене на църковни книги. Първото официално училище е открито през 1879 от будния гражданин Пеко Савов. В дома си той обучава 10-15 будни деца от селото. Едва през 1885 е построена училищна сграда. Тя се състои от 2 учебни стаи, коридор и малка канцелария. В тези стаи са I и II отделение и III и IV отделение, обучавани от един учител. През 1920 сградата се разширява с още две стаи и коридор.

“Първи учебен ден в СОУ "Васил Априлов" гр.Долна Митрополия”

През 1921/1922 г. в Долна Митрополия се открива прогимназия, а през 1930 е построена напълно нова училищна сграда в центъра на селото. Тя има шест класни стаи върху площ от 11 декара[2]. Вероятно тогава е прекръстена на ОУ "Цар Борис III"[3]. През 1970 е завършена новата (и настояща) училищна сграда. На 1 март 1971 година ОУ "Васил Априлов" приема възпитаниците си от I до VIII клас. Новата сграда е с 14 стаи, обширни и напълно обурудвани кабинети. През 1989 г. основното училище прераства в ЕСПУ "Васил Априлов" (Единно средно политехническо у училище. Всички ученици завършват VIII клас и получават работа в Учебно-производствен комплекс. От очебната 1990 ЕСПУ "Васил Априлов" става СОУ "Васил Априлов". От 1990 горният курс е трансформиран в Средно общообразователно училище с разширено изучаване на чужди езици и овладяване на професия "Администратор в туризма". В училището има паралелки с четири езика - английски, руски, немски и френски. През 2004 е възстановено СОУ "Васил Априлов". От 2008 е средищно училище.

Днес училището разполага с кабинети по физика и химия; по руски език (до 90-те години; днес класна стая); два кабинета по информационни технологии; Физкултурен салон; библиотека.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище Просвета 1927г.

В гр.Долна Митрополия съществува "Народно читалище Просвета 1927г." Читалището е основано на 22 март 1927г. от група прогресивни учители и младежи: Донка Януцева, Здравка Кръстева, Здравка Маркова, Тодорка Йовчева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и Цветан Прокопов. Цветан Прокопов е и първият председател на Читалището. В зората на своето създаване, Читалището се помещавало в една от класните стаи на училището. Първоначално новосъздадената библиотека е с фонд от 48 книги, и се е помещавала в дома на Дамян Лазаров. През 1985г. е построена и открита новата читалищна сграда. Към читалищната сграда е построен голям киносалон. В него Читалище "Просвета" организира отделни постановки и концерти. Всяка Коледа се организира тържество където участват таланти от града. На тържеството има народни танци, рецитал и музика.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на Червения кръст на мястото на лазарета на 5 Пехотна дивизия участвала в Руско-турската освободителна война 1877-1878г.
  • Паметник братска могила на 13 войници от 18 Вологодски полк (от 5 Пехотна дивизия), загинали на 10 Декември 1877г.
  • Паметник на загиналите войници от Долна Митрополия във войните за национално обединение.
  • На територията на Долна Митрополия се намират 3 микро-язовира развъдници и за риболовен спорт. Язовир Вълчовец вече е пресъхнал.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Ивановден се организира кукерски събор в центъра на града.

На 1 април се организира вечер на преведения зет (заврян зет).

Организират се състезания по супермото.

В местното читалище "Просвета" се организират танцови и театрални постановки на местните деца.

ежегодишен празник на детското танцово изкуство гр. Долна Митрополия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]