Байкал (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.

Байкал
Църквата „Свети Великомъченик Георги“.
Църквата „Свети Великомъченик Георги“.
Общи данни
Население 491 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42.218 km²
Надм. височина 33 m
Пощ. код 5861
Тел. код 06555
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 2227
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   - кмет
Байкал
Куно Калинов
(ЛИДЕР)
Байкал в Общомедия

Байка̀л е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Разположено е на брега на Дунав и има пристанище. Старото му име е Бешлий.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Байкал

Село Байкал е разположено край река Дунав, югозападно от устието на река Искър на височина 34 метра. Северно от селото е дунавският остров Борил, обрасъл с върби и тополи. Селото е на 45 км северозападно от гр. Плевен, и на 40 км от общинския център гр. Долна Митрополия.

Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиални, еродирани, карбонатни и типично черноземни.

Туристическа информация Околностите на с. Байкал със своя хълмист релеф и многобройни културни и природни забележителности предлагат много добри условия за развитието на различните видове туризъм:културен, орнитологичен, екотуризъм, ловен туризъм и велопоходи по следните маршрути:

Културен туризъм

  • древноримско селище „Улпия Ескус“ – намира се на 3 км. От с. Байкал в посока с. Гиген, асфалтов път с възможност за велопоход;
  • наблюдаване на изпълнение на група за автентичен фолклор „Калушари“ – НЧ „Пробуда“ или района на пристанището/хижа-ресторант „Байкал”/ по предварителна заявка на тел.:06555,334/Виктория Давидова-худ.ръководител/, 321-Кр.Боянова-секретар НЧ „Пробуда“ или 266-Иво Джокин – директор ОУ „Христо Ботев“
  • римски кладенец/римски път – с възможност за велопоход

Орнитологичен туризъм

  • площадка за наблюдение на птици — района пред историческа местност „Паметниците” - края на селото с възможност за съвместна работа с екоклуб „Дунав”;
  • устието на р. Искър - 3 км от с. Байкал в североизточна посока — пеш или с велосипеди;
  • брега на р. Дунав от с. Байкал в посока местността „Липия”

Екотуризъм

  • начален пункт-площад или училището — Божевски баир — местност „Шипковина”, „Кръста”, защитена местност „Находище на об.сладник” - историческа местност „Паметниците” - площадка за наблюдение на птици /р. Дунав/ - изходен пункт. Обща дължина на маршрута около 5 км. Предлага възможност за поход с високопланински велосипеди.

Ловен туризъм

  • остров Борил и остров Орля — намират се срещу с. Байкал и пристанището,които са отдадени на концесия за 10 години на частна фирми, която ги ползва за ловен туризъм. Островите са обрасли с върба, топола и малинак и са живописно красиви. В землището на с. Байкал има обособено ловно поле в което ловува организирана ловна дружинка.

Речен туризъм Село Байкал е една от спирките на международната речна регата „ТИД”.Тази година-2005 г. България е домакин на 50-годишния юбилей на регатата. Близо до района на пристанището е изградена необходимата инфраструктура за лагеруване и отдих на участниците.

Ежегодно се провеждат и традиционните водни походи, организирани от областните туристически центрове.

Пристанище с. Байкал Пристанището е открито през 1934 г. с много гости и водосвет. /снимка/ Първоначално на него са акостирали австрийският кораб „Минерва” и унгарският „Вишеград”, а по-късно с развитието на търговията по Дунав и много товарни кораби. В началото на ХХ в. до 1944 г. към пристанището е функционирала и митница. С развитието на пътническото корабоплаване тук акостират и по редовно разписание корабите на подводни криле тип „Метеор” и „Ракета”. В началото на 90-те години на байкалското пристанище спират и луксозни кораби с туристи от Западна Европа, които посещават местните и близките туристически обекти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите поселища са от тракийско време, по тези места са живеели тракийските племена трери, ундикензи и трибали.

От епохата на Римската империя са останали праисторически селища:

  • в местността „Захмет” - 50 дка, на левия бряг на р. Искър;
  • в местността „Ямандидол” - на 2 км южно от селото ни;
  • в местността „Широк дол” - на 5-6 км западно от селото, на дунавския бряг;
  • в местността „Селище” - Palatium — в североизточната част на селото, около 100 дка, I в.пр.н.е. Античният град Palatium е бил от големите градове в областта. Днес на терена се откриват и очертават големи сгради. Масивна стена пресича ул. „Г. Михайлов”. В двора на Ценко Лазаров са извадени две каменни бази със страни 0,90 м х 0,90 м

( римски кладенец )

/Palatium/Палациум/ е градът, в който император Аврелиан ще остави военна плячка след успехите си в Дакия, който Юстиниан ще укрепи и превърне в крепост и при който ще прекара на лагер стратегът Петър, брат на император Маврикий в похода си срещу славяните.

  • античен некропол на запад от Palatium, в горния край на селото. Тук са открити няколко погребения в саркофази с богат култов инвентар. От тук произхождат латински надписи и златни накити;
  • античен паметник — до дунавския бряг в западната част на с. Байкал, представляващ каменен блок — архитектурен детайл от ъгъл на фронтон, с архитрава,част от фронтовото поле с акротерия над него;

(античен паметник )

  • античен водопровод — над селото в склона на платото, издигнато над тясната дунавска низина. Открити глинени тръби от два реда;
  • открити са антични селища в местностите „Широк дол”, „Ямандидол”, където се очертава профил на дебел културен пласт;
  • римски път — югоизточно от селото в левия бряг на корекцията на р. Искър;
  • римски път — южно от селото, към „Ямандидол”, свързващ Валериана с Палациум;
  • средновековно селище в местността „Захметя”, около 40 дка;

(римски път и водопровод)

  • средновековно селище в местността „Ямандидол”, около 70 дка на север от коларския път.

Близо до с. Байкал има следи от две непроучени селища. Намерен е оригинален глинен съд от II-III в. с изображение на човешко лице, който днес е експонат на плевенски исторически музей и каменен саркофаг. Между откритията е и бронзовият меч, датиращ от късната бронзова епоха — съхранява се в Националния археологически музей в гр. София. Първото село се намирало в местността „Захмет“, където по-късно са възникнали заразни болести и населението било принудено да се изсели. Друга причина за изселването е риболова-основният поминък на нашите деди. Името Бешлии идва от турската парична единица Бешлик. Това село именно води началото си от 1-то десетилетие на 17 век. (Императорска Тура за продажба на земеделска земя) През 1934 г. селото получава ново име – Борил, а от 1951 г. е преименувано на Байкал.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Началото на просветното дело в с. Байкал е поставено с първото килийно училище от 1853 г. То е едно от най-старите в района и през 2004 г. е отбелязан 150-годишен юбилей. През 1872 г. е открито начално училище. По-късно през учебната 1922/1923 г. се открива и прогимназия, които до 1932 г. съществуват успоредно, а от учебната 1932/1933 г. е вече Основно училище „Христо Ботев”.

Първата църква датира от 1874 г. Тя е най-старият храм на територията на общината. За построяването и местното население е направило дарения според възможностите си. Иконите по стените са на „Св. св. Кирил и Методий”, „Св. Георги Победоносец”, чието име носи и храма - „Св. В. М. Георги”, „Исус Христос”, „Дева Мария” и др.

Читалище „Пробуда“ е основано през 1925 година. И в миналото и днес просветен и културен център в селото. Развивало е богата културно-образователна дейност.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Историческо място „Паметниците” Паметник „Септемврийци” се намира на брега на р. Дунав близо до пристанището. Открит на 2 април 1971 г. Този величествен архитектурно-скулптурен паметник е дело на арх. Кирил Русков и скулптор Димитър Цонков от гр. Плевен. Представлява 3 обелиска от бял врачански камък с височина съответно 12, 13 и 14 метра издигнат в чест на удавените в р. Дунав участници в първото антифашистко въстание — Септемврийското.

Древноримски град Колония Улпия Ескус Намира се на изток от с. Байкал на 3 км в местността „Градище” (близо до с. Гиген). Това е един от най-добре проучените антични градове в България. Установени са границите на града, голяма част от укрепителната система, част от града, разкрити са монументални административни и култови сгради, както и главна улица и форума, градската канализация, част от монументална обществена сграда с отоплителна инсталация – хипокауст. В една от залите е разкрита световно известната мозайка с театрална сцена от комедията „Ахейци” от Менандър, храмът на богинята Фортуна. Интерес за туристите представлява и музеят с лапидариум в близост до античния град.

Природни забележителности

Защитена местност – находище на обикновен Сладник.

Намира се в местността „Чешмата” с площ 0,2 дка. В близост до историческа местност „Паметниците”. Това изключително рядко срещащо се растение е защитено от ЗПП, образува дебели коренища,които съдържат сладки вещества, откъдето е получил и родовото име. (обикновен сладник)

Божевски баир

Красивият Божевски баир се намира над селото. Обрасъл е с бял бор, акация и бреза, както и с много шипкови храсти — местност „Шипковина”. Изходен пункт на няколко маршрута. От него се разкрива величествена панорамна гледка към долината на р. Дунав и селищата в Румъния. При ясно и хубаво време може да се наблюдава планинската верига на Карпатите.

Местност „Липия”

Намира се на около 7 км на запад по брега на р. Дунав. Представлява: липова гора, следваща причудливите форми на релефа; живописно островче на 50 м от брега; голям, красив залив (р. Дунав силно се е врязала в сушата), в който зимуват къдроглавия пеликан, а при много студени зими се установяват стотици лебеди.

Устие на р. Искър

Намира се на изток, на 3 км от с. Байкал, с богата флора и фауна.

Флора и фауна. Птичият свят по Дунав.

Река Дунав е втората по дължина река в Европа - 2780 км. Нейният речен басейн покрива 817 000 кв.км. в 17 държави. Опазването на реката е изключително важно — тя преминава през регион с население от над 80 милиона жители и е естествено местообитание за редица застрашени видове растения и животни. Поречието на Дунав край село Байкал се характеризира с изключително голямо биоразнообразие. Живописните бреговете са обрасли с тополи, червена върба, черници, липи, дъб, ясен, конски кестен. От храстовидните: шипка, глог, дрян. От тревистите — блатно лютиче, водна леща, папур, тръстика. От земноводните голям интерес представлява Дунавският гребенест тритон — защитен от ЗЗП, включен в IUCN Red List категория DD и в Бернската конвенция. Има ограничено разпространение в България — единствено в разливите и блатата на Дунав. Срещат се също така и гръцки малък тритон, обикновен малък тритон, червенокоремна бумка, обикновена чесновница, кафява и зелена крастава жаба, дървесница и др.

Животинският свят е също много добре представен – лисици, диви зайци, глигани, сърни, елени. В селото функционира и фазанария. Голям интерес представлява и белия щъркел. В селото има много гнезда на тази птица. Екоклуб „Дунав” към ОУ „Христо Ботев” - с. Байкал участва в VI-то международно преброяване на белия щъркел, организирано от Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/. Най-голям интерес предизвиква птичия свят по Дунав. В района на пристанището, местността „Липия” и устието на р. Искър се наблюдава голямо разнообразие от водолюбиви птици — къдроглав пеликан, голям и малък корморан, бяла чапла, белоока потапница, морски орел, диви гъски, патици, дъждосвирци, а в самото село катериците често могат да се видят как скачат от дърво на дърво и като че ли са свикнали с хората.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Интересни празници и чествания.

В селото се празнуват следните обичаи и ритуали:

Коледуване, Ивановден, Бабин ден, Трифоновден, Лазаруване, Великден, храмовият празник на църквата „Св. В. М. Георги”, Гергьовден, селският събор, Русалийската седмица.

Към читалището е сформирана група за Автентичен фолклор "Калушари"-местен народен обреден танц: От незапомнени времена през седмицата след Педесетницата, Русалската седмица, хората отбелязват по особен начин с калушарския апотропеен ритуал, извършван от мъже русалии, наречени "калушари". Водени от своя ватаф, наследил главатарството си от своя дядо, младите, здрави, добри по душа, честни по характер, издръжливи и лъчезарни мъже, облечени в бели ризи, препасани с червени пояси, бели кенарени панталони, стегнати с навуща, обути с бели чорапи и цървули на краката, нахлузили черни калпаци на главите си и тръгват из селото. Силният шум предизвикан от зьркалки, наречени мамуци, острата миризма на чесън и пелин, закачени на пояса и калпака, предупреждават за тяхното пристигане.

Положили вярна клетва към калуша, държейки в ръцете си своята русалска тояга, накичени с чемшир и червени конци, на който са закачени гласовити звънчета, калушарите са приказна гледка.

Характерно за този край е, че калушарската група има и свой знаменосец. Знамето, красиво от по-красиво, ръсено с мълчана вода, развявано под такта на русалската свирня, украсено в четирите краища със здравец, чемшир и пелин, целувано от ватафа и калушарите, е един от най-важните калушарски атрибути. Ярък атрибут е и гърнето, украсено със същите билки, вързани с червен конец, счупвано по време на калушарския танц, с цел изгонване на болестта. Автентичен и характерен за родния край е дудука, на който се свири калушарската мелодия.

Калушарите лекуват болни от „зли духове и страшни самодивски болести“. С огромния шум, който предизвикват мамуците, подвикванията на калушарите: „Я уздата, шънка одата!“ играчите в разнообразни фигури танцуват около болната, изнесена от дома ѝ, изпроводена от родителите си. Поставена в легнало положение на земята и в ръцете на знаменосеца, който със специални думи и бае. Знаменосеца непрекъснато се кръсти, прозява се и гони злите духове от болната. Болната оздравява, скача и с ведро лице потропвайки застава пред калушарите, водейки ги с калушарски стъпки.

Когато калушарите правят последния си кръг, най-дребния калушар върху когото се е прехвърлила болестта припада. Силно удряйки с прътовете си, калушарите изгонват болестта от него. В края калушарите, целувайки ръка на ватафа, си предават всички атрибути: калпаци,звънци, тояги. Няма по-емоционален, по-ярък,по-чакан ритуал в този край. Групата е участвала в различни фестивали и получила отличията:

  • дни за „Копривщица 98“;
  • диплом за посвещаване в рицарско звание 2002 г.;
  • почетна грамота от дните за фолклор „Копривщица 99“;
  • участие в посолството на Република Румъния по случай националния празник на страната (1 декември 1999 г.);
  • почетна грамота от „Балкан фолк 99“ и препоръка за излъчване по медиите;
  • грамота от националния фолклорен събор „Рожен 2000“;
  • грамота от VIII национален събор на българското народно творчество

„Копривщица 2000“;

  • почетна грамота от „Балкан фолк 2000“ с която се удостояват със званието „Носител на почетния знак на Старопланински събор Балкан фолк“;
  • „Откритие“ на „Балкан фолк 2000“ и препоръки за медиите;
  • почетна грамота от „Балкан фолк 2001“ и за втори път „Носител на почетния знак на Старопланински събор Балкан фолк“;
  • почетна грамота от „Балкан фолк 2002“ и препоръки за медиите;
  • заснето фолклорно предаване „Да сме живи да сме здрави“;
  • групата е включена в „Български традиционен календар“ - илюстрована енциклопедия — издание БАН 2002 г. (стр. 152-155);
  • издадени видеокасети от „Балкан фолк“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

„Читалище Пробуда - 1925 г.” с. Байкал, община Долна Митрополия организира на 11 септември 2010 г. велопоход по маршрута Долни Вадин – Байкал – Гиген, който е част от европейският коридор Евро-Вело 6. Проектът се финансира от фондация „Екообщност” по програма „Развитие на устойчив туризъм по поречието на река Дунав – 2010“.

За повече информация пишете на e-mail: chitalihte_probuda@abv.bg

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]