Байкал (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.

Байкал
Църквата „Свети Великомъченик Георги“.
Църквата „Свети Великомъченик Георги“.
Общи данни
Население 491 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42.218 km²
Надм. височина 33 m
Пощ. код 5861
Тел. код 06555
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 2227
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   - кмет
Байкал
Куно Калинов
(ЛИДЕР)
Байкал в Общомедия

Байка̀л е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Разположено е на брега на Дунав и има пристанище. Старото му име е Бешлий.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Байкал

Село Байкал е разположено край река Дунав, югозападно от устието на река Искър на височина 34 метра. Северно от селото е дунавският остров Борил, обрасъл с върби и тополи. Селото е на 45 км северозападно от гр. Плевен, и на 40 км от общинския център гр. Долна Митрополия.

Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиални, еродирани, карбонатни и типично черноземни.

Туристическа информация Околностите на с. Байкал със своя хълмист релеф и многобройни културни и природни забележителности предлагат много добри условия за развитието на различните видове туризъм:културен, орнитологичен, екотуризъм, ловен туризъм и велопоходи по следните маршрути:

Културен туризъм

  • древноримско селище „Улпия Ескус“ – намира се на 3 км. От с. Байкал в посока с. Гиген, асфалтов път с възможност за велопоход;
  • наблюдаване на изпълнение на група за автентичен фолклор „Калушари“ – НЧ „Пробуда“ или района на пристанището/хижа-ресторант „Байкал”/ по предварителна заявка на тел.:06555,334/Виктория Давидова-худ.ръководител/, 321-Кр.Боянова-секретар НЧ „Пробуда“ или 266-Иво Джокин – директор ОУ „Христо Ботев“
  • римски кладенец/римски път – с възможност за велопоход

Орнитологичен туризъм

  • площадка за наблюдение на птици — района пред историческа местност „Паметниците” - края на селото с възможност за съвместна работа с екоклуб „Дунав”;
  • устието на р. Искър - 3 км от с. Байкал в североизточна посока — пеш или с велосипеди;
  • брега на р. Дунав от с. Байкал в посока местността „Липия”

Екотуризъм

  • начален пункт-площад или училището — Божевски баир — местност „Шипковина”, „Кръста”, защитена местност „Находище на об.сладник” - историческа местност „Паметниците” - площадка за наблюдение на птици /р. Дунав/ - изходен пункт. Обща дължина на маршрута около 5 км. Предлага възможност за поход с високопланински велосипеди.

Ловен туризъм

  • остров Борил и остров Орля — намират се срещу с. Байкал и пристанището,които са отдадени на концесия за 10 години на частна фирми, която ги ползва за ловен туризъм. Островите са обрасли с върба, топола и малинак и са живописно красиви. В землището на с. Байкал има обособено ловно поле в което ловува организирана ловна дружинка.

Речен туризъм Село Байкал е една от спирките на международната речна регата „ТИД”.Тази година-2005 г. България е домакин на 50-годишния юбилей на регатата. Близо до района на пристанището е изградена необходимата инфраструктура за лагеруване и отдих на участниците.

Ежегодно се провеждат и традиционните водни походи, организирани от областните туристически центрове.

Пристанище с. Байкал Пристанището е открито през 1934 г. с много гости и водосвет. /снимка/ Първоначално на него са акостирали австрийският кораб „Минерва” и унгарският „Вишеград”, а по-късно с развитието на търговията по Дунав и много товарни кораби. В началото на ХХ в. до 1944 г. към пристанището е функционирала и митница. С развитието на пътническото корабоплаване тук акостират и по редовно разписание корабите на подводни криле тип „Метеор” и „Ракета”. В началото на 90-те години на байкалското пристанище спират и луксозни кораби с туристи от Западна Европа, които посещават местните и близките туристически обекти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите поселища са от тракийско време, по тези места са живеели тракийските племена трери, ундикензи и трибали.

От епохата на Римската империя са останали праисторически селища:

  • в местността „Захмет” - 50 дка, на левия бряг на р. Искър;
  • в местността „Ямандидол” - на 2 км южно от селото ни;
  • в местността „Широк дол” - на 5-6 км западно от селото, на дунавския бряг;
  • в местността „Селище” - Palatium — в североизточната част на селото, около 100 дка, I в.пр.н.е. Античният град Palatium е бил от големите градове в областта. Днес на терена се откриват и очертават големи сгради. Масивна стена пресича ул. „Г. Михайлов”. В двора на Ценко Лазаров са извадени две каменни бази със страни 0,90 м х 0,90 м

( римски кладенец )

/Palatium/Палациум/ е градът, в който император Аврелиан ще остави военна плячка след успехите си в Дакия, който Юстиниан ще укрепи и превърне в крепост и при който ще прекара на лагер стратегът Петър, брат на император Маврикий в похода си срещу славяните.

Стела на Кай Вибий Фронтон, ветеран от V Македонски легион - I век
  • античен некропол на запад от Palatium, в горния край на селото. Тук са открити няколко погребения в саркофази с богат култов инвентар. От тук произхождат латински надписи и златни накити;
  • античен паметник — до дунавския бряг в западната част на с. Байкал, представляващ каменен блок — архитектурен детайл от ъгъл на фронтон, с архитрава,част от фронтовото поле с акротерия над него;

(античен паметник )

  • античен водопровод — над селото в склона на платото, издигнато над тясната дунавска низина. Открити глинени тръби от два реда;
  • открити са антични селища в местностите „Широк дол”, „Ямандидол”, където се очертава профил на дебел културен пласт;
  • римски път — югоизточно от селото в левия бряг на корекцията на р. Искър;
  • римски път — южно от селото, към „Ямандидол”, свързващ Валериана с Палациум;
  • средновековно селище в местността „Захметя”, около 40 дка;

(римски път и водопровод)

  • средновековно селище в местността „Ямандидол”, около 70 дка на север от коларския път.

Близо до с. Байкал има следи от две непроучени селища. Намерен е оригинален глинен съд от II-III в. с изображение на човешко лице, който днес е експонат на плевенски исторически музей и каменен саркофаг. Между откритията е и бронзовият меч, датиращ от късната бронзова епоха — съхранява се в Националния археологически музей в гр. София. Първото село се намирало в местността „Захмет“, където по-късно са възникнали заразни болести и населението било принудено да се изсели. Друга причина за изселването е риболова-основният поминък на нашите деди. Името Бешлии идва от турската парична единица Бешлик. Това село именно води началото си от 1-то десетилетие на 17 век. (Императорска Тура за продажба на земеделска земя) През 1934 г. селото получава ново име – Борил, а от 1951 г. е преименувано на Байкал.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Началото на просветното дело в с. Байкал е поставено с първото килийно училище от 1853 г. То е едно от най-старите в района и през 2004 г. е отбелязан 150-годишен юбилей. През 1872 г. е открито начално училище. По-късно през учебната 1922/1923 г. се открива и прогимназия, които до 1932 г. съществуват успоредно, а от учебната 1932/1933 г. е вече Основно училище „Христо Ботев”.

Първата църква датира от 1874 г. Тя е най-старият храм на територията на общината. За построяването и местното население е направило дарения според възможностите си. Иконите по стените са на „Св. св. Кирил и Методий”, „Св. Георги Победоносец”, чието име носи и храма - „Св. В. М. Георги”, „Исус Христос”, „Дева Мария” и др.

Читалище „Пробуда“ е основано през 1925 година. И в миналото и днес просветен и културен център в селото. Развивало е богата културно-образователна дейност.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Историческо място „Паметниците” Паметник „Септемврийци” се намира на брега на р. Дунав близо до пристанището. Открит на 2 април 1971 г. Този величествен архитектурно-скулптурен паметник е дело на арх. Кирил Русков и скулптор Димитър Цонков от гр. Плевен. Представлява 3 обелиска от бял врачански камък с височина съответно 12, 13 и 14 метра издигнат в чест на удавените в р. Дунав участници в първото антифашистко въстание — Септемврийското.

Древноримски град Колония Улпия Ескус Намира се на изток от с. Байкал на 3 км в местността „Градище” (близо до с. Гиген). Това е един от най-добре проучените антични градове в България. Установени са границите на града, голяма част от укрепителната система, част от града, разкрити са монументални административни и култови сгради, както и главна улица и форума, градската канализация, част от монументална обществена сграда с отоплителна инсталация – хипокауст. В една от залите е разкрита световноизвестната мозайка с театрална сцена от комедията „Ахейци” от Менандър, храмът на богинята Фортуна. Интерес за туристите представлява и музеят с лапидариум в близост до античния град.

Природни забележителности

Защитена местност – находище на обикновен Сладник.

Намира се в местността „Чешмата” с площ 0,2 дка. В близост до историческа местност „Паметниците”. Това изключително рядко срещащо се растение е защитено от ЗПП, образува дебели коренища,които съдържат сладки вещества, откъдето е получил и родовото име. (обикновен сладник)

Божевски баир

Красивият Божевски баир се намира над селото. Обрасъл е с бял бор, акация и бреза, както и с много шипкови храсти — местност „Шипковина”. Изходен пункт на няколко маршрута. От него се разкрива величествена панорамна гледка към долината на р. Дунав и селищата в Румъния. При ясно и хубаво време може да се наблюдава планинската верига на Карпатите.

Местност „Липия”

Намира се на около 7 км на запад по брега на р. Дунав. Представлява: липова гора, следваща причудливите форми на релефа; живописно островче на 50 м от брега; голям, красив залив (р. Дунав силно се е врязала в сушата), в който зимуват къдроглавия пеликан, а при много студени зими се установяват стотици лебеди.

Устие на р. Искър

Намира се на изток, на 3 км от с. Байкал, с богата флора и фауна.

Флора и фауна. Птичият свят по Дунав.

Река Дунав е втората по дължина река в Европа - 2780 км. Нейният речен басейн покрива 817 000 кв.км. в 17 държави. Опазването на реката е изключително важно — тя преминава през регион с население от над 80 милиона жители и е естествено местообитание за редица застрашени видове растения и животни. Поречието на Дунав край село Байкал се характеризира с изключително голямо биоразнообразие. Живописните бреговете са обрасли с тополи, червена върба, черници, липи, дъб, ясен, конски кестен. От храстовидните: шипка, глог, дрян. От тревистите — блатно лютиче, водна леща, папур, тръстика. От земноводните голям интерес представлява Дунавският гребенест тритон — защитен от ЗЗП, включен в IUCN Red List категория DD и в Бернската конвенция. Има ограничено разпространение в България — единствено в разливите и блатата на Дунав. Срещат се също така и гръцки малък тритон, обикновен малък тритон, червенокоремна бумка, обикновена чесновница, кафява и зелена крастава жаба, дървесница и др.

Животинският свят е също много добре представен – лисици, диви зайци, глигани, сърни, елени. В селото функционира и фазанария. Голям интерес представлява и белия щъркел. В селото има много гнезда на тази птица. Екоклуб „Дунав” към ОУ „Христо Ботев” - с. Байкал участва в VI-то международно преброяване на белия щъркел, организирано от Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/. Най-голям интерес предизвиква птичия свят по Дунав. В района на пристанището, местността „Липия” и устието на р. Искър се наблюдава голямо разнообразие от водолюбиви птици — къдроглав пеликан, голям и малък корморан, бяла чапла, белоока потапница, морски орел, диви гъски, патици, дъждосвирци, а в самото село катериците често могат да се видят как скачат от дърво на дърво и като че ли са свикнали с хората.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Интересни празници и чествания.

В селото се празнуват следните обичаи и ритуали:

Коледуване, Ивановден, Бабин ден, Трифоновден, Лазаруване, Великден, храмовият празник на църквата „Св. В. М. Георги”, Гергьовден, селският събор, Русалийската седмица.

Към читалището е сформирана група за Автентичен фолклор "Калушари"-местен народен обреден танц: От незапомнени времена през седмицата след Педесетницата, Русалската седмица, хората отбелязват по особен начин с калушарския апотропеен ритуал, извършван от мъже русалии, наречени "калушари". Водени от своя ватаф, наследил главатарството си от своя дядо, младите, здрави, добри по душа, честни по характер, издръжливи и лъчезарни мъже, облечени в бели ризи, препасани с червени пояси, бели кенарени панталони, стегнати с навуща, обути с бели чорапи и цървули на краката, нахлузили черни калпаци на главите си и тръгват из селото. Силният шум предизвикан от зьркалки, наречени мамуци, острата миризма на чесън и пелин, закачени на пояса и калпака, предупреждават за тяхното пристигане.

Положили вярна клетва към калуша, държейки в ръцете си своята русалска тояга, накичени с чемшир и червени конци, на който са закачени гласовити звънчета, калушарите са приказна гледка.

Характерно за този край е, че калушарската група има и свой знаменосец. Знамето, красиво от по-красиво, ръсено с мълчана вода, развявано под такта на русалската свирня, украсено в четирите краища със здравец, чемшир и пелин, целувано от ватафа и калушарите, е един от най-важните калушарски атрибути. Ярък атрибут е и гърнето, украсено със същите билки, вързани с червен конец, счупвано по време на калушарския танц, с цел изгонване на болестта. Автентичен и характерен за родния край е дудука, на който се свири калушарската мелодия.

Калушарите лекуват болни от „зли духове и страшни самодивски болести“. С огромния шум, който предизвикват мамуците, подвикванията на калушарите: „Я уздата, шънка одата!“ играчите в разнообразни фигури танцуват около болната, изнесена от дома ѝ, изпроводена от родителите си. Поставена в легнало положение на земята и в ръцете на знаменосеца, който със специални думи и бае. Знаменосеца непрекъснато се кръсти, прозява се и гони злите духове от болната. Болната оздравява, скача и с ведро лице потропвайки застава пред калушарите, водейки ги с калушарски стъпки.

Когато калушарите правят последния си кръг, най-дребния калушар върху когото се е прехвърлила болестта припада. Силно удряйки с прътовете си, калушарите изгонват болестта от него. В края калушарите, целувайки ръка на ватафа, си предават всички атрибути: калпаци,звънци, тояги. Няма по-емоционален, по-ярък,по-чакан ритуал в този край. Групата е участвала в различни фестивали и получила отличията:

  • дни за „Копривщица 98“;
  • диплом за посвещаване в рицарско звание 2002 г.;
  • почетна грамота от дните за фолклор „Копривщица 99“;
  • участие в посолството на Република Румъния по случай националния празник на страната (1 декември 1999 г.);
  • почетна грамота от „Балкан фолк 99“ и препоръка за излъчване по медиите;
  • грамота от националния фолклорен събор „Рожен 2000“;
  • грамота от VIII национален събор на българското народно творчество

„Копривщица 2000“;

  • почетна грамота от „Балкан фолк 2000“ с която се удостояват със званието „Носител на почетния знак на Старопланински събор Балкан фолк“;
  • „Откритие“ на „Балкан фолк 2000“ и препоръки за медиите;
  • почетна грамота от „Балкан фолк 2001“ и за втори път „Носител на почетния знак на Старопланински събор Балкан фолк“;
  • почетна грамота от „Балкан фолк 2002“ и препоръки за медиите;
  • заснето фолклорно предаване „Да сме живи да сме здрави“;
  • групата е включена в „Български традиционен календар“ - илюстрована енциклопедия — издание БАН 2002 г. (стр. 152-155);
  • издадени видеокасети от „Балкан фолк“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

„Читалище Пробуда - 1925 г.” с. Байкал, община Долна Митрополия организира на 11 септември 2010 г. велопоход по маршрута Долни Вадин – Байкал – Гиген, който е част от европейският коридор Евро-Вело 6. Проектът се финансира от фондация „Екообщност” по програма „Развитие на устойчив туризъм по поречието на река Дунав – 2010“.

За повече информация пишете на e-mail: chitalihte_probuda@abv.bg

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]