Тръстеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).

Тръстеник
Изглед от централната част на Тръстеник
Изглед от централната част на Тръстеник
Общи данни
Население 4541 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 88,71 km²
Надм. височина 112±1 m
Пощ. код 5857
Тел. код 06551
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 73359
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   кмет
Тръстеник
Атанас Атанасов
(ГЕРБ)
Тръстеник в Общомедия

Тръстенѝк [1] е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Тръстеник е разположен на 16 км северозападно от град Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..

Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 кв. км.

Морфография[редактиране | редактиране на кода]

Средната надморска височина на Тръстеник е 112 м. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад-изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 м) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 м).

Геоложка основа[редактиране | редактиране на кода]

Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище. При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е слабохълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад-изток) – Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран – Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 23–25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 мм годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.

Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на Тръстеник има разкрити 4 могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от 1-2 век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до 15 век.

В средата на 20-те години на XX век, по инициатива на Янаки Моллов, в Тръстеник е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.[2]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:

  • 1991 – 1995 – Валентин Петров Джаровски; БЗНС „Н. Петков“, СДС
  • 1995 – 1999 – Борислав Цветанов Ацов; БСП
  • 1999 – 2003 – Валентин Петров Джаровски; ОДС
  • 2003 – 2007 – Асен Великов Гангов; БЗНС-Народен съюз, СДС
  • 2007 – 2011 – Петър Валентинов Петров; „ДА – Демократична Алтернатива за община Долна Митрополия“ (СДС, ССД, ВМРО, ЕНП)
  • 2011 – 2015 – Васко Йорданов Петков; „Земеделци и демократи за Долна Митрополия“ (БЗНС, ЗНС, СДС, ДСБ, ОДС, ГЕРГЬОВДЕН)
  • 2015 – 2019 – Емил Величков Денков

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тръстеник е с най – голямата обработваема площ в община Долна Митрополия, има голям брой регистрирани земеделски производители. Извън града са разположени ферми за отглеждането на едър рогат добитък, складове и сгради за ремонт и поддръжка на трактори и друга земеделска техника. Функционира дървообработващо предприятие.

В землището на гр Тръстеник се намират останките на Телеугоителен комплекс, построен по времето на Социализма. Разположен на североизток от населеното място, комплексът е бил предвиден за отглеждане и угояване на 21 000 телета. Построени са били 6 кръгли халета за угояване на по 3000 телета.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има общност на Евангелската методистка епископална църква.[3]

Църковен храм „Свето Успение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Свето Успение Пресвета Богородица“ е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е извършена от Илия Пефев през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са дело на Нестор Траянов.[4] До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.

Служили свещеници [5]

* Никола Гучилов Буров (поп Никола), 1898 – 1902 г.
  • Рафаил Божков Монов, 1902 – 1937 г.
  • Иван Тодоров, 1937 – 1944 г.
  • Николай Ангелов Нинов, 1939 – 1941 г.
  • Христо Стоянов Христов, 1941 – 1946 г.
  • Димитър Стоянов Цолов, 1946 – 1967 г.
  • Василий Стоев Вълков, 1946 – 1955 г.
  • Стефан Тодоров Георгиев, 1967 – 1971 г.
  • Христо Христов Дичков, 1971 – 2000 г.
  • Стефан Пачков Радински, 2000 -

Действащо народно читалище „Неофит Рилски[редактиране | редактиране на кода]

Основателите на читалището в град Тръстеник са главният учител в Плевен Нестор Марков, Симеон Романов, Николчо Доровски Коце Конов, Парашкев Монов, Мичо Захариев, Дано Маринов и други.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите за освобождение на България
  • Паметник-бюст на Майор Павел Лазаров Павлов

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на града – Спасовден, празнува се 40 дни след Великден;
  • Отдаване почит на загиналите във войните за обединението на България – 6 май

Традиционен кукерски празник „Кьорава кобила“ – Ивановден [6][редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът „Кьорава кобила“ е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищния деец Симеон Кънчев, а тя гласи:

„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на османската власт, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта и. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Иванов ден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващия си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъкът си към Османската империя. От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Иванов ден младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.

Ритуалът „Кьорава кобила“ започва в полунощ срещу Иванов ден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата“ и нейните спътници. В групата задължително присъстват:

  • „кобилата“ – дървена конструкция завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения придаващи комедийност на образа.
  • „старец“ – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата.
  • „булка“ – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
  • „младоженец“ – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.
  • „поп“ – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
  • „доктор“ – лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;
  • „баба с бебе“ – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна за детето
  • „магаре“ – човек, който носи даровете.

Посетеният от групата на „кьоравата кобила“ дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението. Там се „разиграват“ „кобилите“, „раждат“ се малките кончета, попа венчава младоженците и др.[7]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тръстеник
  • Павел Лазаров Павлов – полковник, летец – герой, загинал през 1943 г. в защита на небето над София през Втората световна война
  • Никола Пенков Доровски – антифашист, политзатворник, партизанин, убит през 1944 г. и хвърлен в р. Искър.
  • Фердинанд Александров Канджов – антифашист, политзатворник, партизанин, обесен през 1943 г.
  • Антон Балтаков – генерал, герой от Първата Световна война
  • Детелина Павлова – поетеса
  • Живко Атанасов – математик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия А-Я, 1999 г., БАН
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 35.
  3. methodist.bg
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.
  5. Н. Мончев; по данни на Отец Хр. Хр. Дичков, запазени в църквата
  6. www.culture-dm.com
  7. www.culture-dm.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България