Мадан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Южна България. За селото в Северозападна България вижте Мадан (село). За седловината в Антарктика вижте Мадан (седловина).

Мадан
България
Red pog.png
Мадан
Област Смолян
Red pog.png
Мадан
Общи данни
Население 6 597 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 5 793 (НСИ)
Землище 22,353 km²
Надм. височина 851 m
Пощ. код 4900
Тел. код 0308
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 46045
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС)

Мадан е град в Южна България, разположен в сърцето на Родопите. Той се намира в Област Смолян и е средно голям град в областта. Градът е административен център на община Мадан с население 15 500 души, която включва в състава си град Мадан и 44 села.

Име[редактиране | edit source]

Името на града идва от старата арабско-турска дума maden, която в превод значи „минерал, руда, рудник”, запазено в по- старите карти като Маден кьой – „рудно село”. Според друга теория с името "мадан" се назовава примитивен механичен уред за обработване и натрошаване на рудата - т.нар. "самоков".

География[редактиране | edit source]

Мадан се намира в планински район. Той е планинско селище с население около 6500 души, разположено в Родопите, на 30 км от Смолян и 120 км южно от Пловдив.

Община Мадан е разположена в югоизточната част на Западните Родопи – Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Територията ѝ е 175 кв. км. и граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Средната надморска височина е 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

Територията на общината е част от ксантийския плутон, Рило-Родопския масив с широко разпространени висококристални серии – гнайси, прослоки от амфиобилити, мрамори и други.

Попада в континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район, а за частите над 1000 м надморска височина - в планинския климатичен район на същата подобласт. Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Околната среда е чиста и здравословна. Горският фонд обхваща 131 255 дка, като съотношението между широколистни и иглолистни видове е 25:75 %

В землището на град Мадан се намира и село Крушев дол, което няма собствено землище.

История[редактиране | edit source]

Мадан е старо рударско селище. Добивът на оловна руда по тези места започва от 4-5 в. пр. Хр. от тракийското племе койлалети. В старите руднични галерии са открити различни рударски принадлежности от Средновековието.

През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата — асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов", двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо“ -(Горное рудодобывное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ - (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество "Гранитоид", което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в Мадан има 306 къщи.[1]

Религии[редактиране | edit source]

Интериорът на джамията в Мадан

В града съжителстват в разбирателство християнска и преобладаващата мюсюлманска общност. Има построени джамии и православен храм "Св. Георги Победоносец". Храмът е малък по размери, с уникална архитектура и е богато изографисан. Старите жители твърдят, че църквата е построена върху руините на някогашния храм "Св. Никола". В околностите на града са открити множество исторически и археологически паметници, свидетелстващи за раннохристиянската култура в този район. Най-известни от тях са руините на Бучовския манастир, открити при разкопки в местността Бучовица, както и останките от древната църква "Св. Георги" в местността Чорква.

Икономика[редактиране | edit source]

До 90-те години основен отрасъл на икономиката е била минно добивната промишленост. В резултат на структурната реформа през 1999 г. “Горубсо-Мадан” е обявено в ликвидация. 80 % е приватизирано от руско-турския консорциум “Родопи инвестмънт”. През 2006 г. "Горубсо-Мадан" е закупен от "Интертръст Холдинг БГ" АД, а през 2008 г. акциите на компанията са прехвърлени на "Оловно-цинков комплекс" АД. С голямо значение за общината е АД “Минстрой-Родопи” – реализиращо строителна, монтажна, промишлена, лизингова, търговска и външно икономическа дейност. Фирмата се занимава и с изграждане на мощности за добив и преработка на минерални суровини, магистрални тръбопроводи и резервоари вместимости, тунели, подземни градски комуникации и инженерна инфраструктура. В сферата на металообработването от 1982 г. развива и осъществява дейност "Механичен завод" АД, като от 2000 г. е дружество със 100% частен капитал. "Механичен завод" АД произвежда детайли от черни и цветни метали, а от 2005 г. изготвя и проектиране, производство, доставка и монтаж на PVC врати, прозорци, витрини. В последните години се развива шивашката промишленост. Най-голям инвеститор на територията на гр. Мадан в този сектор е австрийската компания Sportalm.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • СОУ “Отец Паисий”
  • Професионална гимназия "Васил Димитров" - бивш Техникум по минна промишленост "Васил Димитров"
  • Читалище "Иван Вазов" - градски дом на културата
  • Многопрофилна болница за активно лечение “Проф. д-р Константин Чилов”
  • Градска библиотека

Забележителности[редактиране | edit source]

На територията на общината са разположени единствените по рода си Кристална зала и Музей по рудодобив.

Музеи[редактиране | edit source]

  • В Мадан през 1984 е открита Кристална зала "Родопски кристал", която представлява колекция от минерални кристални образци, добити от рудниците на Дружеството от началото на създаването. В нея се съхраняват 581 броя експонати.
  • Музей по рудодобив и минно дело

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ден на Мадан и Ден на миньора - отбелязва се в последната неделя на август.

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

След картографиране на Южните Шетландски острови в Антарктика през 2008 година седловина на остров Смит е наречена Мадан по името на града.

Транспорт[редактиране | edit source]

До града се стига с автобусен траспорт - път 86. Редовни автобусни линии има за и от София, Пловдив, Смолян , Кърджали, Рудозем, Златоград, с. Баните

Спорт[редактиране | edit source]

  • Клуб по борба "Мадан"
  • Футболен клуб Мадан

Побратимени градове[редактиране | edit source]

[3]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско. // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, [1986].
  2. Dir.bg - Българин даде $200 000, за да лети в Космоса
  3. http://www.madan-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=53&Itemid=72
п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе