Община Мадан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Мадан
Map of Madan municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 174.95 km²
Население 12 619 души
Адм. център Мадан
Брой селища 44
Сайт www.madan.bg
Управление
Кмет Фахри Молайсенов
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (8)
   ГЕРБ (3)
   РБ (2)
   БСП (2)
   ДСХ (1)
   Росен Шемширов (1)
Географска карта на община Мадан

Община Мадан се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на Област Смолян. С площта си от 174,951 km2 е 7-ма по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в малка част от Западните Родопи.

Южната половина на общината, на юг от дълбоката долина на река Арда попада в югозападната част на на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Златоград, на 1 km южно от село Крушев дол.

На север от долината на Арда на територията на община Мадан се простира крайната югоизточна част на дългия и тесен безименен западнородопски планински рид, отделящ се от Переликско-Преспанския дял източно от седловината Рожен и простиращ се в югоизточна посока между долините на реките Малка Арда и Черна (леви притоци на Арда). В пределите на общината максималната му височина е връх Света Неделя 1336,9 m, издигащ се на югозапад от село Купен.

Югоизточно от село Дирало, на границата с община Ардино, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 567 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Мадан е река Арда. Тя протича през средата на общината от запад на изток в дълбока и тясна долина с множество планински меандри, на протежение от около 22 km, с част от горното си течение. Навлиза в община Мадан южно от село Рустан, минава през село Средногорци и покрай селата Леска, Цирка и Дирало и югоизточно от последното напуска нейните предели. Основни нейни притоци на територията ѝ са реките: Маданска река (десен), Черна (ляв, около 4 km от най-долното ѝ течение е в община Мадан), Малката река (ляв) и Буковска река (десен).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 276 100,00
Българи 7 230 58,90
Турци 661 5,38
Цигани - -
Други 442 3,60
Не се самоопределят - -
Не отговорили 3 703 30,16

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Мадан
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 6011 7409 21508 22956 20634 18871 16834 13812 12276
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 44 населени места с общо население от 12 276 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Мадан, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арпаджик 26 - в з-щето на с. Митовска Лещак 294 5,820 Пъндаджик, Фъндаджик
Борика 22 - в з-щето на с. Лещак Ливаде 29 - Ливада, в з-щето на с. Студена
Бориново 223 10,000 Бориево Ловци 243 4,583 Рахманска
Боровина 392 10,212 Чамладжа Мадан 5793 22,353
Букова поляна 435 16,536 Буковска поляна Миле 20 - в з-щето на с. Купен
Буково 284 7,774 Митовска 128 13,417
Вехтино 87 5,153 Ескилер Мъглища 256 4,759 Ардашли
Високите 20 - Узунци, в з-щето на с. Митовска Петров дол 34 - в з-щето на с. Тънкото
Вранинци 9 - Хасановска, в з-щето на с. Митовска Печинска 43 - в з-щето на с. Бориново
Върба 29 6,220 Планинци - - Османлийци, в з-щето на с. Студена
Върбина 998 7,213 Союджук Равнил 141 4,101
Въргов дол 13 - в з-щето на с. Тънкото Равнища 243 4,150
Габрина 24 - Гарабина, в з-щето на с. Купен Равно нивище 63 - в з-щето на с. Тънкото
Галище 192 5,076 Рустан 2 - Рустан дере, в з-щето на с. Средногорци
Дирало 51 - в з-щето на с. Вехтино Средногорци 921 11,772 Топуклу
Долие 8 - в з-щето на с. Лещак Стайчин дол 5 - в з-щето на с. Върбина
Касапско 27 - Касап, в з-щето на с. Купен Студена 178 7,478 Поляна
Кориите 33 - Кориете, в з-щето на с. Леска Тънкото 67 11,561 Кайрякът
Крайна 56 - в з-щето на с. Върба Уручовци 33 - в з-щето на с. Галище
Крушев дол 6 - в з-щето на гр. Мадан Цирка 118 1,867
Купен 38 12,062 Чурка 110 - в з-щето на с. Ловци
Леска 353 7,477 Шаренска 229 5,370
ОБЩО 12276 174,951 22 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Бекировци на м. Батинци;
– преименува с. Бориево на с. Бориново;
– преименува с. Чамладжа на с. Боровина;
– преименува м. Ескилер на м. Вехтино;
– преименува с. Узунци на с. Високите;
– преименува м. Хасановска на м. Вранинци;
– преименува с. Союджук на с. Върбина;
– преименува м. Касап на м. Касапско;
– преименува м. Кориете на м. Кориите;
– преименува с. Пъндаджик (Фъндаджик) на с. Лещак;
– преименува м. Рахманска на м. Ловци;
– преименува м. Ардашли на м. Мъглища;
– преименува м. БЧобан на м. Пастирци;
– преименува к. Османлийци на к. Планинци;
– преименува м. Рустан дере на м. Рустан;
– преименува с. Топуклу на с. Средногорци;
– преименува м. Кайрякът на м. Тънкото;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Гарабина на м. Габрина;
  • МЗ № 1014/обн. 11.05.1942 г. – признава м. Буковска поляна за с. Буковска поляна;
– признава м. Буково за с. Буково;
– признава м. Вехтино за с. Вехтино;
– признава м. Равнил за с. Равнил;
  • Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – преименува м. Борова река на м. Бориева река и я признава за пром.с. Бориева река;
– признава н.м. Върба за отделно населено място – м. Върба;
– признава н.м. Галище (от с. Буково) за отделно населено място – м. Галище;
– признава н.м. Крайна (от община Мадан) за отделно населено място – м. Крайна;
– признава н.м. Кралевски дол (от община Мадан) за отделно населено място – м. Кралевски дол;
– признава н.м. Крушев дол (Крушов дол) за отделно населено място – пром.с. Крушев дол;
– признава с. Мадан за гр. Мадан;
– признава н.м. Петровица за отделно населено място – пром.с. Петровица;
– признава н.м. Уручовци (Уручевци) за отделно населено място – м. Уручовци;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Батинци на м. Батанци и я признава за с. Батанци;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Малка река и я присъединява като квартал на гр. Мадан;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува м. Поляна на м. Студена;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на м. Аврамовци на м. Аврамовска;
– осъвременява името на с. Буковска поляна на с. Букова поляна;
– уточнява името на м. Ливада на м. Ливаде;
– уточнява името на м. Еновска на м. Яновска;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Пастирци и я присъединява като квартал на с. Върбина;
  • Указ № 196/обн. 30.01.1970 г. – заличава м. Аврамовска, с. Батанци, пром.с. Бориева река и м. Яновска и ги присъединява като квартали на гр. Мадан;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава м. Кралевски дол и пром.с. Петровица поради изселване;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – признава м. Галище за с. Галище;
– признава м. Крайна за с. Крайна;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 40,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ