Боровина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боровина
Общи данни
Население 347 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,212 km²
Надм. височина 1014 m
Пощ. код 4923
Тел. код 03035
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 5579
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Боровина
Десислава Чернева
(ГЕРБ)

Боровина (старо име: Чамлъджа) е село в Южна България. То се намира в община Мадан, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Китното Село Боровина се намира в планински район. То е едно от най-големите села в община Мадан. Надморска височина на селото варира от 700 – 1250 m, в силно разчленена планинска местност, на 30 км от общинския център и на 12 км от с. Върбина. Поради високата си надморска височина и место-положение селото е трудно достъпно през зимния период.

Името Боровина селото носи от 1934 година. Преди това то се е наричало Чамладжа, което преведено от турски означава „борова гора“. Това е най-голямото село от бившата Върбинска община. Преди село Боровина са селата Върбина, след това е Ливаде, Студена и Боровина. След село Боровина се намират няколко села, едното е село Катраница, другото е Белев дол, има и няколко махали на известно разстояние от селото едната е Бука, другите са Орловица, Русиново, Хасана и др., но всички те са в община Смолян.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Боровина (Чамлъджа) са постъпили в армията 6 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци.[1] Към 1912 – 1913 година броят на помаците, живеещи в Боровина (Чамлъджа) е 80.[2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

работата на боровинци винаги е била свързана със земята и животните. Главен поминък на населението е земеделието. Основна селскостопанска култура в миналото е бил тютюнът. С безкраен и тежък труд хората благодарение на него изкарват прехраната си. От 1961 г. тютюнопроизводителите на селото са включени в ДЗС село Върбина и през цялото време на тютюнопроизводството, бригадир е бил М. Караасенов. През 1965 г. производителите на тютюн от село Боровина са на първо място в общината. През последните 10 години тютюн не се произвежда в селото. Други селскостопански култури, които се произвеждат това са: картофи, фасул и зърнено – хлебни култури.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Друг отрасъл е животновъдството. В миналото хората са отглеждали много животни – овце, кози, говеда и други.

Текстилна промишленост[редактиране | редактиране на кода]

От 1985 г. голяма част от жените на селото работят в местния шивашки цех към ЕАД „Слънце“ гр. Смолян, но след закриването му в същата сграда от ……г. отваря врати шивашкия цех „Елегант – МТ“ ООД.

Дърводобив[редактиране | редактиране на кода]

Горските насаждения в село Боровина са съставени предимно от бял и черен бор, смърч и единично бук и дъб, на възраст от 80 до 100 г. с голяма пълнота и гъстота.

Билкарство[редактиране | редактиране на кода]

През лятото и есента част от хората се занимават със събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (малини, къпини, диви ягоди).

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерни храни и напитки за село Боровина са колаци, лукми, клин компиров, оризов клин, макаронов клин, тиков клин, благ клин, пареник, мисирва чорба, трахана, качамак, филник, расол, бубуне, обърнато, кашник, каша, рачел, печена тиква в тава или варена тиква в тенджера, фудулка, урда, смидар, мисиров колак, цал компир варен и запържен в сахан, трит компир, цал компир, цал компир не белен с корите печен във фурна, манахо месо в тава, приварено байремско месо и запечетено в буркане, цал компир белен печен в тава, зелеви сарми със настърган компир, варен кочен с месо, коченва чорба, счукан бел лук и запържен с масло, счукан бел лук разбъркан с огурт, огурт, сладко от зелени домати, компоти и сокове от най-различни плодове, люто от най-различни сушени плодове и други.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Спазват се традиции и обичаи, свързани с религиозните и културните празници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.