Буково (област Смолян)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.

Буково
Общи данни
Население 232 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,774 km²
Надм. височина 941 m
Пощ. код 4930
Тел. код 03050
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 7017
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС)

Бу̀ково е село в Южна България, община Мадан, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г.[2] 449 души
1946 г. 549 души
1956 г. 450 души
1975 г. 528 души
1985 г. 470 души
1994 г. 399 души
2003 г. 318 души
2014 г. 251 души
2018 г. 225 души

Село Буково се намира в планински район в Западните Родопи [3].

Отстои на 28 км от общинския център град Мадан по републиканските пътища III-865, II-86 и III-867, на 40 км от областния град Смолян и на 60 км от Кърджали.

Надморската височина при джамията е около 950 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че от Буково са постъпили в армията 3-ма войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в село Буково има 45 къщи. [5] В демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 г. е посочено, че в селото живеят 145 помаци[6]

Селото – тогава махала с име Буково – е в България от 1912 г.[7][8] Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г.[7]

През 1940 г. Буково е първото помашко село, в което е въведено богослужение на български език по време на правителствена кампания, засегнала региона. [9]

Към 31 декември 1934 г. [10] махала Буково се състои от махалите Галище (Хаджи Емин), Попче (Имам махле) и Рахмановци. [11]


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Буково е център на кметство Буково[12] [13]

Молитвеният дом в село Буково е джамия[14]

Читалище „Иван Вазов – 1958“ е действащо, регистрирано под номер 2298 в Министерство на културата на Република България. Към него има битова група и библиотека. [15] [16]

Основно училище „Петко Р. Славейков“ в селото е действало от 1929 г. до 2006 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за махала Буково – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор
  3. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  4. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91. (на български)
  5. Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско. // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, [1986].
  6. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 293. (на български)
  7. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 50.
  8. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  9. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 17.
  10. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  11. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  12. Справка за събитията за кметство Буково
  13. Кметство Буково
  14. Национален регистър на храмовете в Република България
  15. Публичен регистър на читалища
  16. Читалище „Иван Вазов“