Леска (област Смолян)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Смолян. За другото българско село с това име вижте Леска (Област Кюстендил). За дървото вижте Леска.

Леска
Общи данни
Население 380 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,477 km²
Надм. височина 705 m
Пощ. код 4928
Тел. код 03035
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 43387
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Леска
Юлия Кисьова
(независим)

Леска е село в Южна България. То се намира в община Мадан, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Леска се намира в планински район, в сърцето на Родопите, на левия бряг по поречието на най-голямата родопска река Арда на около тридесет километра източно от град Смолян по пътя за град Кърджали. Селото е пръснато на южен слънчев склон, под и над пътя СмолянКърджали. Това се потвърждава от народната песен „Пустана Леска порсната, дано на огън изгори“.

То е съставно селище на община Мадан, отстоящо на 12 км североисточно от общинския център. Намира се на 650 м надморска височина.

Лескоското землище граничи с тези на селата Равнил, Върбина и Лещак.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основатели на селото са три главни рода, произлезли от един единствен. В рода имало трима братя, които се заселили като отшелници със своите стада овце и кози. Впоследствие те се скарали и се отчуждили. Единият от тях избягал към село Студена. А другите двама братя си разделили днешното село Леска. Единият от двамата си застроил дом в близост до Хана, а другият в близост до Кьошкен.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото изповядват исляма и са българомохамедани.

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Село Леска се намира в планински район, в сърцето на Родопите, на левия бряг по поречието на най-голямата родопска река Арда на около тридесет километра източно от град Смолян по пътя за град Кърджали. Селото е пръснато на южен слънчев склон, под и над пътя Смолян – Кърджали. Това се потвърждава от народната песен „Пустана Леска порсната, дано на огън изгори“. То е съставно селище на община Мадан, отстоящо на 12 км североисточно от общинския център. Намира се на 650 м надморска височина. Лескоското землище граничи с тези на селата Равнил, Върбина и Лещак. Разпределено е на три основни махали: долната махала, горната махала и стешната махала. Долната и горната махали са разделени от пътя Смолян – Кърджали, средната и горната махали се разделят от дълбоко дере.

Стари родове са в долната махала – Исакови, Леманови, Каракашеви и Станеви, в горната махала – Мекови, Шехови, Леманови, Акхасанови и Ходжови, в срешната махала – Дюлгерови, Шошеви, Байректарови, Дженимови, Борназови, Бучеви, Хъсови и Чиеви. Към село Леска се числи и отдалечената на един километър махала Кориите със стари родове – Хаджиилиеви, Терзиеви, Глухови и Шошеви.

Известни са следните названия на местности в землището на село Леска:

  • Заивата – местност, където река Арда прави голям завой, което наистина прилича на полуостров и именно оттам произлиза и името му.
  • Кукуля – скала с малка купчина във вид на конус местност, където река Арда прави голям, но обратен завой. И двете местности са разположени на височини, изградени от по-здрави скали, които реката, понеже не е могла да разруши, е заобиколила и така е образувала изключително красива гледка, като образува s–образни завои.
  • Кутелът – местност непосредствено преди Заивата, където реката се врязва в скалата и образува стръмен скат и дълбока урва.
  • Локата – ниви и ливади край реката, които са сравнително равни за Родопите и могат да се поливат на гравитационен принцип.
  • Воденцата – в тази местност имаше воденица която работеше до 1973 година, но е изоставена и полусрутена.
  • Дърщите – в тази местност е имало дърщи и е съседно на Воденцата.
  • Корията – гора предимно дъбова.
  • Станевско – ниви и ливади собственост на Станевския род, който се е изселил в Северна България през 1968 година, една част са във Велико Търново, други в село Сливо поле.
  • Каракашево – ниви и ливади собственост на Каракашевия род, който се е изселил в махала Гарабина.
  • Инжоското – ниви и ливади.
  • Шошвото – ниви и ливади собственост на Шошевия род.
  • Блатото – ниви и борова гора където има води.
  • Гробието – ниви, ливади и борова гора, които са в съседство с най-старите гробища на селото.
  • Ханът – ниви, ливади и борова гора, където навремето е имало хан за почивка и нощувка на керванджиите.
  • Кьошкет – местност със борова гора където в миналото е имало постройка покрита с каменни плочи и чешма на път за почивка и подслон на пътниците.
  • Остра могила – ниви и ливади, разположени в подножието на остър връх.
  • Костадин –ниви и ливади разположени в подножието на връх Костадин.
  • Овчерника – местност, където се предполага, че са се отглеждали овце в по-големи количества.
  • Говедарника – местност, където се предполага, че са се отглеждали крави в по-големи количества.
  • Пожара – гора, някога изгоряла и след това мястото е превърнато в ниви и ливади.
  • Авлийката – стръмно място, оградено със сух каменен зид.
  • Стърното – стръмно място, което е превърнато на ливади.
  • Селище – ниви и ливади в началото на дерето, което разделя горната от средната махала.
  • Потокът – ливада, която се напоява от местен извор отвеждана в дървени корита.
  • Обилугът – малка градинка заградена с плет от всички страни и напоявана от местен извор.
  • Белото камене – ниви и ливади, където са срещат в изобилие бели камъни.
  • Бърчината – борова гора и пасище на висок хълм.
  • Бърцето – ниви и ливади на малък висок хълм.
  • Врисе – местен извор, изграден с камъни и каменни плочи със сводест покрив и врата, водата на които се ползвала предимно за пиене.
  • Каменето – гола местност, използвана предимно за паша на овце и кози на изключително каменист и стръмен терен.
  • Осиките – малка осикова горичка.
  • Гарамадата – местност, където стара къща се е срутила и е образувала грамада (купчина) от камъни, впоследствие разчистена и превърната в нива.
  • Равнището – сравнително равна и голяма местност предимно ниви и ливади, където има и дъбова гора, която е в горния и долния край. От разположението на гората носи и своите имена долния и горния баир. Горният баир е изсечен и превърнат в ниви и ливади, но си е запазил името.
  • Раздол – дълбок дол, в горната част на който е разположена махала Кориите.
  • Спилата – гора на стръмно каменисто място, което е невъзможно да се използва за ниви и ливади.
  • Старана колиба – ливади, където най-вероятно някога в миналото е имало някаква постройка.
  • Усойката – букова гора на стръмен северен склон в недълбоко дере.
  • Фойнака – ниви и ливади, които преди тази местност е била пустееща и обрасла предимно с хвойни.
  • Честана гора – ниви и ливади, вероятно преди е било гъста гора.
  • Търнвица – ниви, ливади и гора преди облагородяване на част от терена е бил обрасъл в тръни.
  • Водиците – борова гора в района където има множество изворчета на вода, които част от тях са вече пресъхнали.
  • Даскальовото – ниви и ливади, които са били собственост или са били обработвани от дългогодишен учител в селото.
  • Градината – ниви и ливади под къщите.
  • Кокор – стръмен склон с борова гора, където има изградена чешма на пътя Смолян – Кърджали.

Предполага се, че не са обхванати абсолютно всички местни имена на село Леска, но изброените по-горе дават възможност да се представи сравнително пълна топонимична картина на село Леска. Трудно е да се каже кои имена кога са възникнали, тъй като не съществуват никакви документи затова. Топонимична картина на село Леска доказва ясно и неоспоримо българската езиковата принадлежност на местните имена. Много се злоупотребява с произхода и народността на населението в Родопите. Топонимията обаче в чисто българомохамедански селища е категорично и недвусмислено доказателство за българския произход на насилствено помохамеданчените родопчани.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празниците Курбан Байрям и Рамазан Байрям, двата празника на мюсюлманите.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намират някои значими за селото дейности като например; Шивашки цех, бръснарница, фабрика за чипс, дори има две гумаджийници, също така и множество магазинчета.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Местната кухня е свързана с картофите (компиров клин), боба (шарен фасул) и царевица (трахана). За десерт „Благ клин“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]