Момин проход
| Момин проход | |
|---|---|
 Главната улица на Момин проход |
|
  Момин проход  Момин проход |
|
| Общи данни | |
| Население | 1481 души[1] (15 юни 2020 г.) |
| Землище | – [2] km² |
| Надм. височина | 494±1 m |
| Пощ. код | 2035 |
| Тел. код | 07142 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 50245 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Момин проход Йорданка Митрова (СДС) |
| Момин проход в Общомедия | |
Момин проход е град в Западна България, Софийска област, община Костенец.
География[редактиране | редактиране на кода]
Отстои на около 70 км от София.
Разположен е намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Землището на Момин проход е населено от древността. Имало е тракийско селище на серди и беси. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на Римската империя.
През римското владичество баните с горещите минерални води са високо каптирани. През 1922 г. при разкопки са установени антични градежи, където днес се намира старата баня.[3]
По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент (Воден проход / Проход на водите).
През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. Обединен е с гара Костенец и става квартал в новообразувания град Костенец през 1964 г.
На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[4]
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединският мир през 1443 г.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент (Воден проход / Проход на водите). Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.
През 1981 година в селото е основан фолклорен ансамбъл „Момин проход“, изпълняващ традиционна местна народна музика, който през 1997 година получава европейска награда за народно изкуство на Фондация „Алфред Тьопфер“.[5]
Курорт[редактиране | редактиране на кода]
Момин проход е известен с със своите 9 минерални извора с температура на водата 56 °C и радиоактивност втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-а в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.
В града действа клон на „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Болницата за рехабилитация
Градският парк с читалището отзаден
Читалище „Гео Милев“
Чешмата с минерална вода
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
- ↑ otioti.info
- ↑ Момин проход вече е град, dnes.bg, 21.09.2006 г.
- ↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 151.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информационен сайт на района
- Информационен блог посветен на град Момин проход
- За Момин проход, bgglobe.net
- Видео за Момин проход в YouTube
| ||||||||
Портал „
Портал „