Момин проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Момин проход
Главната улица на Момин проход
Главната улица на Момин проход
Общи данни
Население 1481 души[1] (15 юни 2020 г.)
Землище  – [2] km²
Надм. височина 494±1 m
Пощ. код 2035
Тел. код 07142
МПС код СО
ЕКАТТЕ 50245
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Момин проход
Йорданка Митрова
(СДС)
Момин проход в Общомедия

Момин проход е град в Западна България, Софийска област, община Костенец.

География[редактиране | редактиране на кода]

Отстои на около 70 км от София.

Разположен е намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.

Старата баня (действаща)

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Момин проход е населено от древността. Имало е тракийско селище на серди и беси. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на Римската империя.

През римското владичество баните с горещите минерални води са високо каптирани. През 1922 г. при разкопки са установени антични градежи, където днес се намира старата баня.[3]

По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент (Воден проход / Проход на водите).

През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. Обединен е с гара Костенец и става квартал в новообразувания град Костенец през 1964 г.

На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[4]

Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.

През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединският мир през 1443 г.

От 1576 г. курортът се именува Солудервент (Воден проход / Проход на водите). Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.

Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.

През 1981 година в селото е основан фолклорен ансамбъл „Момин проход“, изпълняващ традиционна местна народна музика, който през 1997 година получава европейска награда за народно изкуство на Фондация „Алфред Тьопфер“.[5]

Курорт[редактиране | редактиране на кода]

Момин проход е известен с със своите 9 минерални извора с температура на водата 56 °C и радиоактивност втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-а в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.

В града действа клон на „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
  3. otioti.info
  4. Момин проход вече е град, dnes.bg, 21.09.2006 г.
  5. Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 151.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България