Момин проход
| Момин проход | |
|---|---|
 Главната улица на Момин проход | |
  Момин проход  Момин проход | |
| Общи данни | |
| Население | 1 586 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | – [1] km² |
| Надм. височина | 494±1 m |
| Пощ. код | 2035 |
| Тел. код | 07142 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 50245 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Костенец Радостин Радев (БСП) |
| Кметство - кмет |
Момин проход Йорданка Митрова (СДС) |
| Момин проход в Общомедия | |
Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, Софийска област на около 70 км от гр. София.
География[редактиране | редактиране на кода]
Момин проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.
По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент – Воден проход или Проход на водите.
През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. През 1964 г. е административно обединен с гара Костенец и става квартал от новообразувания град Костенец.
На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[2]
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент – Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56 °C, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
„Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал Момин проход
Градският парк с читалището на заден план
Читалище „Гео Милев“
Чешмата с минерална вода
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
- ↑ Момин проход вече е град, dnes.bg, 21 септември 2006
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информационен сайт на района
- Информационен блог посветен на град Момин проход
- За Момин проход, bgglobe.net
- Видео за Момин проход в YouTube
| ||||||||
Портал „
Портал „
