Гурково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.

Гурково
Общи данни
Население 2 974 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 772 (НСИ)
Землище 58,323 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 6199
Тел. код 04331
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 18157
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Гурково
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. Ал. Батенберг 3
тел.: 2260, 2884
gurkovo_obsприabv.bg
http://www.obshtina-gurkovo.com/
Гурково в Общомедия

Гу̀рково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Градът е административен център на община Гурково.

През 19 век има двойно име Хайнито[1], (също Хаиното[2] или Хаинето[3]), откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Кулопчии. През 1906 г. е преименувано от Кулопчии на Гурково, а между 1940 и 1947 г. е Генерал Гурково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. „Жребчево“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. По повод 30-годишнината на града той е посетен от президента Георги Първанов.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана, но се пази по-скоро като сграда, която удостоверява местната религия, отколкото като действащ храм.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно горско стопанство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Войвода Генчо Къргов“
  • СОУ „Христо Смирненски“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града.

Фестивалът Балканът пее и разказва се провежда на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Ежегодно се провежда „магарешко рали“ – състезание с магарешки каручки. Преди 10 ноември 1989 г. ралито се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито е изместено около 1 седмица напред (обикновено на 3 септември).

Празник на розата и избор на „Мис Роза“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Веселин Куртев – художник
  • Илия Тодоров – художник
  • Иван Цонев – кинооператор и режисьор
  • Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ.
  • Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“.
  • Маргарита Михнева – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев)
  • Жана Жекова – моден дизайнер
  • Иван Раднев – шампион по борба
  • Петър Михнев – спортен деец
  • Стоян Петров – певец, участник в Music Idol
  • Златомир Иванов (Златко Баретата)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът има футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезава в регионалната група. Клубът и градът разполагат с добре затревен футболен стадион. Отборът играе своите футболни срещи на стадион „Градски“, който е с капацитет от 5000 седящи места.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Културно-просветно дружество Родно Лудогорие – Списък на четниците на Таньо Войвода
  2. Молдовската Твърдица
  3. Словото – Захари Стоянов, Записки по българските въстания, Глава IV. Въстанието в 1875 година

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България