Чета на Таньо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чета на Таньо войвода
Паметна плоча костница Разград.jpg
Паметна плоча на загиналите Таньови четници пред костницата в Разград
Информация
Активна 17 - 28 май 1876
Преданост BRCK Stamp.gif Гюргевски революционен комитет
Размер 28 четници
Прякор(и) "Втората Ботева чета"[1]
Командири
Войвода Таньо Стоянов
Знаменосец Велко Дачев

Четата на Таньо войвода е емигрантска въстаническа военна част, навлязла в Османската империя по общ план с Ботевата чета в опит за съвместни действия по време на Априлското въстание[2][3][4][5].

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Априлското въстание сред българската емиграция в Румъния започва осъществяване на предначертания идеен план за изпращане на чети отвъд Дунав в помощ на въстаналото отечество.

В крайна сметка са сформирани 2 чети – западна под ръководството на Ботев, и източна, предвождана от беглеца от Диарбекир Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски. По-малката чета е насочена от Христо Ботев и Никола Обретенов от Турну Мъгуреле към Олтеница, откъдето да нахлуе и да подпомогне въстанието в източните български земи, докато другата чета прави същото на запад.

За знаменосец на Таньо войвода е определен Велко Дачев Тишев от село Радево, за писар - Петър Иванов Русков (Сливен), куриер - Стефан Николов Заралията (Кулопчии), за водач - Йовчо Кеяпенчев (Караарнаут), за оръжейник - Цанко Петранов Тюфекчията. Други членове са комитите Гено Стефанов Грошов, Петър Недялков Танев, Кара Петър Трявналията[6].

По възраст комитите се от 23 до 59 години, като най-много са между 25 и 30 години. По-голямата част от тях са грамотни, а по занятие са дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари или наемни работници[7][8].

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Списък на четниците (по Борис Илиев)
No Име Родно място Ранг Данни
1. T Stoyanov.jpg Таньо Стоянов Сливен войвода убит
2. Велко Карловлията Ердуванли чифлик знаменосец †1921
3. Стефан Заралията Хайнито куриер екзекутиран
4. Петър Иванов Сливен писар †1926
5. Гено Гроша Градец убит
6. Петър Свищовлията Свищов убит
7. Кара Петър Трявналията Трявна убит
8. Иван Охридлията Охрид заточен
9. Стоян Шекерджията Хамзаларе †1909
10. Дядо Цоню Стар хъш Котел †1905
11. Вельо Василев Нова Загора заловен
12. Руси Мирчев Сухиндол убит
13. Васил Михилски Михилци подкуриер заловен
14. Дядо Стойко Хайнито
15. Никола Казанлъшко
16. Стоян Бинкозлията Бинкос
17. Цанко Тюфекчията оцелял
18. Коста Георгиев Котел
19. Димитър Казаков ранен
20. Йовчо Кеяпенчев Караарнаут
21. Христо Пържинов Охрид †1927
22. Тотьо Колимечката заловен
23. Илия Арбанаси
24. неизвестен убит при Попово
25. неизвестен убит при Попово
26. неизвестен убит при Марчино
27. неизвестен
28. неизвестен

Поход[редактиране | редактиране на кода]

Точният маршрут на четата е установен под ръководството на изследователя Борис Илиев. На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния сливналия Таньо войвода, преминават Дунав при тутраканското село Косуй Булгар. Бойната част тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг. Бойният път на четата продължава 11 дни и преминава покрай 28 селища и през три сражения. Маршрутът на четата на Таньо войвода минава през Дунавската елия, Делиормана и Поломието покрай преобладаващо турски села и без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното българско население. Скоро четата е открита и след нея тръгват потери. Води три последователни сражения – при село Спахлар, на хълма „Припека“ при село Аязлар и последното на 27 май 1876 на „Керчан баир“ при село Араплар, в което четата е разбита.

Поражение[редактиране | редактиране на кода]

Керчан баир

На 27 май, единадесетия ден от стъпването на българска земя, при силен дъжд четата е обкръжена на височината Керчан баир. Отрядът е разпокъсан на малки групи комити, двама от които падат убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повежда хората си в опит за отстъпление, но в подножието на хълма са забелязани и влизат в ръкопашен бой. Според устното предание, при Керчан баир, за да могат другарите му да се оттеглят към Балкана, Таньо Войвода започва неравен ръкопашен бой с османците, в който посича шестима врагове с ятагана си докато сам не пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села за сплашване на местното българско население. Знамето на четата, шито от Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на Стефан Заралията, е изпратено като трофей в Цариград. След битката оцелелите Таньови другари са преследвани и голяма част от тях са заловени, изтезавани и затворени. Някои доживяват амнистията от август 1876, но четирима от комитите са заточени и се завръщат едва след Освобождението на България.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Кулминацията на националния поход

Днес ежегодно в края на месец май от Тутракан започва Национален поход „По пътя на четата на Таньо войвода”, дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. В продължение на три години походът се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. За четири дни походниците извървяват 220-те километра от бойния път на четата през общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово. Походът е със статут на национален и е организиран с активното участие на тези общини и на музеите в тях и със съдействието на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Преди него се провежда национален ученически конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка, свързани с личността и делото на Таньо войвода и неговата чета. През 2014 в редиците на похода по целия му маршрут се включват 389 ученици и учители, а освен тях граждани и потомци на четниците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Илиев, "От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско – По пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г.", Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" 1996 г.