Попово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

Община Попово
Popovo Municipality Within Bulgaria.png
Герб на Община Попово
Общи данни
Област Търговище
Площ 832.9 km²
Население 30 676 души
Адм. център Попово
Брой селища 35
Сайт popovo.bg
Управление
Кмет д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Общ. съвет 29 съветници
   МК Заедно (7)
   ГЕРБ (7)
   ДПС (5)
   БСП (3)
   АБВ (3)
   РЗС (2)
   Европейско развитие на Попово (2)
Map of Popovo municipality (Targovishte Province).png
Топографска карта на община Попово.

Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

От общата територия на общината от 832,9 km2о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Климат, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към село Априлово от местността „Керчан баир“ през 2007 г.
Изглед към село Баба Тонка през 2008 г.
Изглед към село Берковски през 2008 г.
Изглед към село Гагово през 2007 г.
Изглед към село Дриново през 2007 г.
Изглед към село Еленово през 2007 г.
Изглед към село Зараево през 2008 г.
Изглед към село Захари Стояново през 2007 г.
Изглед към село Конак през 2009 г.
Изглед към село Ломци през 2007 г.
Изглед към село Паламарца през 2007 г.
Изглед към град Попово през 2012 г.
Изглед към село Садина през 2007 г.
Изглед към село Славяново през 2008 г.

Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Априлово 397 19,732 Араплар Ковачевец 671 35,847 Ковачовец
Баба Тонка 91 13,362 Кара Велер Козица 324 8,483 Кечилер
Берковски 82 9,971 Шерметлер Конак 75 23,465
Бракница 44 16,062 Ломци 691 33,948 Спахлар
Водица 667 43,429 Манастирца 33 6,920 Мансър
Гагово 605 19,062 Марчино 93 14,025 Кючук
Глогинка 440 23,775 Къзъллар Медовина 717 29,816 Балджи омур
Горица 126 17,783 Тюлбеллер Осиково 140 24,504
Долец 44 10,872 Дере Паламарца 531 46,009
Долна Кабда 205 12,732 Помощица 76 16,379 Ярдъм
Дриново 459 25,052 Бахшишлар Попово 15 648 42,214
Еленово 269 20,510 Фюлбеллер Посабина 224 28,780
Заветно 88 9,835 Сърнасъф Садина 994 61,811
Зараево 921 34,497 Кара Хасан Светлен 933 31,051 Аязлар
Захари Стояново 266 15,918 Омур бей Славяново 774 26,862 Караач, Борисово
Звезда 148 13,158 Мехмеди Тръстика 280 21,559 Сазлъ
Иванча 24 8,404 Курт алан Цар Асен 163 31,456 Халваджи ендже кьой
Кардам 1 532 35,616 Хайдар

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
  • Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
  • Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
  • Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
  • Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
  • Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
  • МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
  • МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;
– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;
– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;
– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;
– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;
– преименува с. Дере на с. Долец;
– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;
– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;
– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;
– преименува с. Хайдар на с. Кардам;
– преименува с. Спахлар на с. Ломци;
– преименува с. Кючук на с. Марчино;
– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;
– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;
– преименува с. Аязлар на с. Светлен;
– преименува с. Сеид на с. Сеячи;
– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;
– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 56 371
1946 57 028
1956 54 229
1965 52 278
1975 49 155
1985 44 899
1992 40 968
2001 36 208
2011 28 775

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 28 775 18 531 4556 959 155 631 3943 100.00 64.39 15.83 3.33 0.53 2.19 13.70
Попово 15 648 12 278 1413 35 34 76 1812 Попово 78.46 9.02 0.22 0.21 0.48 11.57
Кардам 1 532 510 134 281 605 Кардам 33.28 8.74 18.34 39.49
Садина 994 965 0 25 Садина 97.08 0.00 2.51
Светлен 933 518 280 12 0 6 117 Светлен 55.51 30.01 1.28 0.00 0.64 12.54
Зараево 921 222 180 446 14 Зараево 24.10 19.54 48.42 1.52
Славяново 774 347 177 5 244 Славяново 44.83 22.86 0.64 31.52
Медовина 717 343 173 0 0 0 201 Медовина 47.83 24.12 0.00 0.00 0.00 28.03
Ломци 691 257 385 13 6 9 21 Ломци 37.19 55.71 1.88 0.86 1.30 3.03
Ковачевец 671 360 164 134 12 Ковачевец 53.65 24.44 19.97 1.78
Водица 667 541 41 44 39 Водица 81.10 6.14 6.59 5.84
Гагово 605 237 175 144 0 8 41 Гагово 39.17 28.92 23.80 0.00 1.32 6.77
Паламарца 531 265 71 0 14 3 178 Паламарца 49.90 13.37 0.00 2.63 0.56 33.52
Дриново 459 384 14 4 3 12 42 Дриново 83.66 3.05 0.87 0.65 2.61 9.15
Глогинка 440 48 187 7 196 Глогинка 10.90 42.50 1.59 44.54
Априлово 397 90 64 222 20 Априлово 22.67 16.12 55.91 5.03
Козица 324 9 249 0 25 0 41 Козица 2.77 76.85 0.00 7.71 0.00 12.65
Тръстика 280 73 190 0 3 8 6 Тръстика 26.07 67.85 0.00 1.07 2.85 2.14
Еленово 269 60 14 9 185 Еленово 22.30 5.20 3.34 68.77
Захари Стояново 266 86 171 0 8 Захари Стояново 32.33 64.28 0.00 3.00
Посабина 224 132 6 0 85 Посабина 58.92 2.67 0.00 37.94
Долна Кабда 205 6 193 0 4 Долна Кабда 2.96 94.14 0.00 1.95
Цар Асен 163 156 6 0 0 Цар Асен 95.70 3.68 0.00 0.00
Звезда 148 54 87 5 1 Звезда 36.48 58.78 3.37 0.67
Осиково 140 94 0 0 0 29 17 Осиково 67.14 0.00 0.00 0.00 20.71 12.14
Горица 126 71 41 0 0 0 14 Горица 56.34 32.53 0.00 0.00 0.00 11.11
Баба Тонка 91 31 0 59 0 Баба Тонка 34.06 0.00 64.83 0.00
Марчино 91 71 17 0 0 0 5 Марчино 78.02 18.68 0.00 0.00 0.00 5.49
Заветно 88 22 61 0 0 0 5 Заветно 25.00 69.31 0.00 0.00 0.00 5.68
Берковски 82 24 54 0 4 0 0 Берковски 29.26 65.85 0.00 4.87 0.00 0.00
Помощица 76 71 0 0 3 Помощица 93.42 0.00 0.00 3.94
Конак 75 69 0 0 2 Конак 92.00 0.00 0.00 2.66
Бракница 44 42 0 0 0 Бракница 95.45 0.00 0.00 0.00
Долец 44 43 0 0 0 Долец 97.72 0.00 0.00 0.00
Манастирца 33 29 4 0 0 0 0 Манастирца 87.87 12.12 0.00 0.00 0.00 0.00
Иванча 24 23 0 0 0 Иванча 95.83 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 28 775 100.00
Православие 13 395 46.55
Католицизъм 75 0.26
Протестантство 55 0.19
Ислям 3 332 11.57
Друго 23 0.07
Нямат 721 2.50
Не се самоопределят 1 951 6.78
Непоказано 9 223 32.05

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 53.56 % 56.49 % 49.68 %
Общ брой места 29 29 29 29
Местна коалиция „Заедно“ 7 10 9 7
ГЕРБ 6 8 7
Движение за права и свободи 5 5 3 5
Българска социалистическа партия 9 2 3 3
Алтернатива за българско възраждане 3
Ред, законност и справедливост 1 3 2
Местна коалиция „Европейско развитие на Попово“ 2
Движение за социален хуманизъм 2
Местна коалиция от партии „Синя коалиция – Попово“
(Демократи за силна България,
Българска социалдемократическа партия, Новото време)
1
Атака 3
Национално движение „Симеон Втори“ 1 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Съюз на свободните демократи 1
Комунисти и патриотични сили – Попово 1
Българско движение „Национален идеал за единство“ 1
Коалиция „БЗНС – НС и БСДП 1
ВМРО – Българско национално движение 1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията СофияМездраГорна ОряховицаВарна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог. // nsi.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  2. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018.
  3. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018.
  4. ((bg))  „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  5. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Попово“. // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  6. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Попово“. // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  7. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Попово“. // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България