Разградски височини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разградски височини
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.421° с. ш. 26.451° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Североизточна България)
Част от Източна Дунавска равнина
Най-висок връх Канарата
Надм. височина 479,3 m

Разградските височини са платовидно възвишение в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград, Търговище и Русе. Името на платото идва от разположеният в североизточните им периферии град Разград.[1]

Разградските височини се издигат в най-югозападната част на Източната Дунавска равнина между долините на реките Черни Лом (на запад и югозапад), която ги отделя от Поповските височини Бели Лом (на север, североизток и изток), която ги отделя от Лудогорското плато и Самуиловските височини. На юг, в района на село Дралфа се свързват с Лилякското плато. Максималната дължина на височините от северозапад на югоизток е 55 – 60 км, а максималната му ширина от североизток на югозапад – 20 – 25 км. Максималната височина е връх Канарата (479.3 м) е разположена в южната част на платото, на 2,7 км югоизточно от село Тръстика, Община Попово. Около 1 км по-източно е в.Голямата липа (481.8 м)(43.4242 сш; 26.4709 ид), който всъщност е и най-високата точка.[1]

Южните склонове на Разградските височини са по стръмни от северните, които се спускат полегато и са разчленени от десните притоци на река Черни Лом и левите притоци на Бели Лом – Малки Лом, Долапдере (Хлебаровска река) и др. В южната си, най-висока част височините са вододел между басейните на реките Русенски Лом и Камчия. От тази най-висока част, около връх Канарата извират реките Бели Лом (река) и Малки Лом (от басейна на Русенски Лом) и Керизбунар, ляв приток на река Врана (от басейна на Камчия).[1]

Разградските височини имат ерозионно-денудационен релеф, моделиран върху северозападния полегат склон на Севернобългарското сводово издигане. Плоското било е остатък от денудационна повърхнина. Изградено е от долнокредни варовико-песъчливи и мергелни пластове.[1]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски, тук-таме обрасли с редки гори от дъб, цер и габър. Като цяло растителността е силно антропогенно изменена и големи части са заети от обработваеми земи.[1]

В Поповските височини и по тяхната периферия са разположени 32 населени места, в т.ч 2 града и 30 села:

През Разградските височини преминават 5 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]