Нисово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нисово
Общи данни
Население 132 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 28,258 km²
Надм. височина 84 m
Пощ. код 7079
Тел. код 08196
МПС код Р
ЕКАТТЕ 51768
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Нисово в Общомедия

Нисово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадено по времето на османска власт, името му идва от „исо“ – студена, бистра вода.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Старо гробище проучвано от проф.Овчаров край Нисово
разкопки

На няколко километра от него има вековен бял бряст, който е съборен по време на буря. Прекрасната природа около него магнетично привлича посетителите. Според вярването, който напише на листче желание и го пусне в лъкатушещата река, то дядо Бряст непременно ще му го изпълни.

Друг интересен обект са гробищата, известни сред местните хора като римски. На всеки от тях има кръст и интересни означения за възрастта, социалното положение и дори професията на починалия. За тях се предполага, че датират от 12-13 век, но поради неизвършените археологически проучвания не е изяснено.Професор Николай Овчаров изказва теорията, че гробищата може да са на рицари тамплиери и през 2007 г. започва проучване. Според директора на Регионалния исторически музей в град Русе д-р Ненов, в гробищата, известни още и като „Конските гробища“, са погребани местни жители, загинали от чума в старо селище, което се е намирало на мястото.

След дълга разходка по брега на Малък Лом се достига до голям скален манастир „Св. Константин и Елена“. Запазилите се скални рисунки ни изумяват със своята красота, а след като се изкачим горе, се открива величествената гледка към Русенския природен парк.

Срещу скалния манастир се намира т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Едни от „редовните събития“, които се случват в китното селце Нисово, са отбелязването на празници и обичаи, свързани с бита на българина. Т.к. населението е предимно застаряващо, може да получите интересна информация за стари обреди и обичаи, празнувани в техните младини. Традициите не са това, което бяха. Традициите в Нисово обаче още битуват и се спазват по оня стар и оригинален начин. Пример за това са коледарите, които всяка година са вестителите на доброто и благополучието. Във всеки нисовски дом ги очакват по традиция „кравайчета“, вино и може би най-важното, любовта и благословията на домакина. Момците се обличат с ямурлуци, калпаци, носят тояжки, като по този начин пресъздават и продължават вече умиращите традиции. Тези млади момчета обикновено са внуците на кореното население на селото. Техен аналог от „момичешката“ пролетна обредност са лазарките. Те са облечени с типичните за района носии: дълга риза, карлянка, елече, забрадка, венче и омъжените – пафти, символ на целомъдрието на омъжената жена. Те обикалят по домовете, където този път вече домакините ги посрещат с яйца, сладки и пролетни цветя. И това все още се случва! Всяка година! Само се замислете колко са селата, където все още можете да се докоснете до тези типично български обичаи! Друг момент от годината е изпращането на първолачетата. Всяка година с тържество, организирано от библиотекарката на селото, се изпращат учениците за първия учебен ден. В него вземат участие най-малките дечица от селото, на които им предстои да станат ученици или пък да преминат в по-горен клас. То се състои от песни – народни или чужди, както и хора, танци и стихотворения.

В село Нисово всяко лято децата се организират и радват селяните с песни и танци. Организират се от библиотекарката. Поколения наред в селото минават лазарки, коледари и др., тук тържествата са за откриване на лятото и закриване на лятото, има тържество за изпращане на първолаците.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]