Нисово
| Нисово | |
|---|---|
  Нисово  Нисово |
|
| Общи данни | |
| Население | 132 (ГРАО, 2017-12-15)* |
| Землище | 28,258 km² |
| Надм. височина | 84 m |
| Пощ. код | 7079 |
| Тел. код | 08196 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 51768 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
|
Община - кмет |
Иваново Георги Миланов (ГЕРБ) |
| Нисово в Общомедия | |
Нисово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Създадено по времето на османска власт, името му идва от „исо“ – студена, бистра вода.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На няколко километра от него има вековен бял бряст, който е съборен по време на буря. Прекрасната природа около него магнетично привлича посетителите. Според вярването, който напише на листче желание и го пусне в лъкатушещата река, то дядо Бряст непременно ще му го изпълни.
Друг интересен обект са гробищата, известни сред местните хора като римски. На всеки от тях има кръст и интересни означения за възрастта, социалното положение и дори професията на починалия. За тях се предполага, че датират от 12-13 век, но поради неизвършените археологически проучвания не е изяснено.Професор Николай Овчаров изказва теорията, че гробищата може да са на рицари тамплиери и през 2007 г. започва проучване. Според директора на Регионалния исторически музей в град Русе д-р Ненов, в гробищата, известни още и като „Конските гробища“, са погребани местни жители, загинали от чума в старо селище, което се е намирало на мястото.
След дълга разходка по брега на Малък Лом се достига до голям скален манастир „Св. Константин и Елена“. Запазилите се скални рисунки ни изумяват със своята красота, а след като се изкачим горе, се открива величествената гледка към Русенския природен парк.
Срещу скалния манастир се намира т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Едни от „редовните събития“, които се случват в китното селце Нисово, са отбелязването на празници и обичаи, свързани с бита на българина. Т.к. населението е предимно застаряващо, може да получите интересна информация за стари обреди и обичаи, празнувани в техните младини. Традициите не са това, което бяха. Традициите в Нисово обаче още битуват и се спазват по оня стар и оригинален начин. Пример за това са коледарите, които всяка година са вестителите на доброто и благополучието. Във всеки нисовски дом ги очакват по традиция „кравайчета“, вино и може би най-важното, любовта и благословията на домакина. Момците се обличат с ямурлуци, калпаци, носят тояжки, като по този начин пресъздават и продължават вече умиращите традиции. Тези млади момчета обикновено са внуците на кореното население на селото. Техен аналог от „момичешката“ пролетна обредност са лазарките. Те са облечени с типичните за района носии: дълга риза, карлянка, елече, забрадка, венче и омъжените – пафти, символ на целомъдрието на омъжената жена. Те обикалят по домовете, където този път вече домакините ги посрещат с яйца, сладки и пролетни цветя. И това все още се случва! Всяка година! Само се замислете колко са селата, където все още можете да се докоснете до тези типично български обичаи! Друг момент от годината е изпращането на първолачетата. Всяка година с тържество, организирано от библиотекарката на селото, се изпращат учениците за първия учебен ден. В него вземат участие най-малките дечица от селото, на които им предстои да станат ученици или пък да преминат в по-горен клас. То се състои от песни – народни или чужди, както и хора, танци и стихотворения.
В село Нисово всяко лято децата се организират и радват селяните с песни и танци. Организират се от библиотекарката. Поколения наред в селото минават лазарки, коледари и др., тук тържествата са за откриване на лятото и закриване на лятото, има тържество за изпращане на първолаците.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
