Пиргово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиргово
Общи данни
Население 1688 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54,413 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 7090
Тел. код 08114
МПС код Р
ЕКАТТЕ 56397
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Пиргово
Стефан Барбуков
(ВМРО)
Пиргово в Общомедия

Пиргово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе. Намира се на републикански път II-52

География[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е разнообразен. Средната надморска височина е 60 m, като варира от 16,4 m на брега на р. Дунав, северно от с. Пиргово до 276,3 m югоизточно от с. Табачка.

За района на Русе в основата на Дунавския бряг и по долината на р. Русенски Лом се разкриват долнокредните варовици, мергели и пясъчници[1]. Над тях често в разрезите присъстват глини, глинести варовици и пясъци от неогенските отложения на Сърповската свита (spN1p) (понт) и Айдемирската свита(aN2d) (дак), които се припокриват от широкоразпространения в района льосов комплекс на кватернера. Брегът е относително стабилен към проявите на страничната ерозия, предизвиквана от р. Дунав, там където са здравите кредни седименти. Развитие на вертикални льосови откоси с височина до 15 m съществува край Дунавския бряг западно от Русе при Пиргово, Мечка и Стълпище.

Локализираните и паспортизирани свлачища на територията на селото са общо 12[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Пиргово възниква през 3 – 5 в. пр. Хр. е на брега на река Дунав. До 1934 година името му е Пиргос. Етимологията на името Пиргово свързва името на селото с гръцката дума за кула (пиргос). Подобно име притежава и град Бургас и обяснението за произхода му е същият. Предположенията за произхода са свързани и с разположението на античното селище – на брега на река Дунав, като крепостта може да е изпълнявала охранителни функции. Друга възможна версия, обясняваща името Пиргос, е от турски – бир гьос (едноок), тъй като един местен паша е бил едноок и е дал и името на селото. Имайки предвид древния произход на поселението още от тракийски и римски времена, по-вероятно е първото обяснение.

На мястото на античната крепост са открити множество керамични находки, както и сребърно съкровище, изложено в Регионален исторически музей - Русе. Според сборника „Археологически паметници в Русенски окръг“, Цв. Дремсизова-Нелчинова и Д. Иванов (1983) в античността в землището на Пиргово са локализирани три селищни образования:

Крепост Медиолана/Пиргос в м. „Долното скеле“[редактиране | редактиране на кода]

Намираща се на 2.2 km северозападно по права линия от центъра на село Пиргово върху високия дунавски бряг на 510 дунавски km, точно над пристанище Пиргово. [3]

Крепост в м. „Драката“[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната крепост се намира на 3.3 km северозападно от село Пиргово под свинарниците на ТКЗС, на 512 дунавски km на Дунава в местността „Драката“.[4]

Крепост Калето[редактиране | редактиране на кода]

Тракийската, антична и средновековна крепост Калето се намира на 3 km североизточно по права линия от центъра на село Пиргово общ. Иваново и на 508 дунавски km на високия бряг на река Дунав.

През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката.

В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.[5]

На 12 декември 1877 г. многобройни османски сили излизат от Русчушката крепост. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8.30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – Гюр чешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са 2 атаки при с. Мечка и с контраатки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосната лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при Гюр чешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя. Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3000 убити и ранени.[6] В следствие на ожесточената битка са опожарени над сто къщи, както и църквата. Останали са само две дървета след 1877 г. – круша и бряст, като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.

Жители на селото се включват и в Балканските войни и в Първата световна война. За участието си в Първата световна война с различни степени на военния орден "За храброст" са наградени 20 редници, ефрейтори и младши подофицери за действията им при боевете по време на Чеганската операция. За участието си във войната със същият орден са наградени още 12 редници, ефрейтори и младши подофицери, а с награда за участие в боевете при Завоя на река Черна е старши подофицер. По полетата на Балканските войни своят живот са дали 36 жители на селото. Техните гробове са край Лозенград, Шоин рид, връх Букова глава, Добро поле, край Бунархисар, Чаталджа, Гевгелия, Крива паланка и други места на военните действия. По време на Първата световна война са убити други 30 жители. Лобните им места са в Щипско, Кавадарско, Битолско, връх Каймакчалан, Търнава, Долно Чичево, Сяр, Велес и други. Трима са загиналите при боевете във Втората световна война.

Северозападно от селото, през пролетта на 1949 г., е създаден концлагер за политически затворници – около 300 на брой, докарани от различни затвори, работят в каменна кариера, разположена на самия бряг на Дунава.

Население[редактиране | редактиране на кода]

До края на Първата световна война в селото са живеели и доста турски и цигански фамилии, но след края на трите войни, в които значителен брой мъже от Пиргово са намерили смъртта си по фронтовете сражавайки се срещу турците, тези фамилии напускат и се преселват по други места, най-вече в Русе. Оттогава населението на Пиргово е изцяло българско. Популацията на населението през 20 век нараства до 3000 души и Пиргово се счита като едно от големите села в Русенски окръг. След промените обаче постепенната миграция на младите хора към областния център гр. Русе и чужбина създава предпоставки за обезлюдяване, въпреки добрата инфраструктура на селото.

Население на село Пиргово по данни на Националния статистически институт

31.12.1934 3493
31.12.1946 3624
01.12.1956 3396
01.12.1965 3584
02.12.1975 3395
04.12.1985 3023
04.12.1992 2578
31.12.1994 2445
31.12.1995 2439
31.12.1996 2472
31.12.1997 2402
31.12.1998 2334
31.12.1999 2303
31.12.2000 2257
01.03.2001 2185
31.12.2001 2054
31.12.2003 2008
31.12.2004 1957
31.12.2005 1901
31.12.2006 1863
31.12.2007 2070
31.12.2008 2023
31.12.2009 1949
31.12.2010 1845
01.02.2011 1649
31.12.2011 1615
31.12.2012 1585[7]

Важна особеност от манталитета и обичаите на местните хора е съхранението на традициите по именуването на пирговските фамилни родови имена. Ето най-често срещаните фамилии, който са разпознаваеми, защото повечето от тях са характерни само за Пиргово: Джарнавлиеви, Мелекови, Бахърови, Бобилови, Бодурови, Чубурови, Бобокови, Барбукови, Върбанови, Гръцманови, Циркови, Гърбатови, Гроздеви, Костурови, Шенкови, Варамезови, Кътеви, Пацанови, Дудеви, Бригови, Ръждови, Шахънови, Плачкинови, Балтаджиеви, Драшкови.

Основно училище "Христо Ботев" е основано през 1873 година. От 2009 година училището в селото не провежда учебни занятия. Децата пътуват всеки ден до град Русе.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в църковния двор

Църквата "Свето Богоявление" е построена през 1812 година, за трети път. Според документи в държавния архив по време на войната 1877-1878 година тя е ограбена, изгорена и с повредени дувари. В същите документи се споменава, че училището, изградено 65 години преди това - през 1812 година, също е изгоряло. По време на войната са убити 26 души - мъже, жени и деца. Съвременната сграда е построена през 1879 година. Сградата е масивна, каменна, еднокорабна базилика с размери: дължина 21 метра, ширина 5,60 метра и височина 5,50 метра. Балконът е широк 5,50 м. Десет нови икони са изработени от художника Янко Кузманов от Русе, като парите за тях са дарени от трима енориаши, завърнали се от Америка. През 1897 година църковното настоятелство решава, че трябва да се построи камбанария, за която са платени 2 800 лева, а жителите на селото помагат с доброволен труд за пренасянето на камъните и гасенето на варта. На 15 ноември 1897 г.  камбанарията е готова, но поради лошо стопанисване през 1925 г. е полусъборена. Ремонтирана е през април, като покриват кубето с галванизирана ламарина. Камбаната е доставена през 1904 г. След земетресението в Горна Оряховица /маг. 6.3 по Рихтер/ през 1913 година има щети по сградата на църквата, които след ремонт през 1920 година са се увеличили. Запълнени са с цимент. През 1969 г. при препокриване на покрива на църквата с керемиди, е допусната грешка в конструкцията му. Това налага през 1974 г. да бъдат монтирани метални обтегачи. През същата година край храма е изграден бетонов тротоар. През 1984 г. отново е направен основен ремонт на покрива. През 1912 г. е изграден зид от камък с височина един метър, с каменни стълбове и между тях дървен стобор със същата височина. Строителството на съвременната ограда започва през 1950 г. През 1972 г. храмът и камбанарията са обявени за паметник на културата.[8]

Паметник за загиналите в битки край Красен руски войни, намиращ се край землището на Пиргово

През април 1922 година по молба на Ст. Плачкинов се поставя в църковния двор паметник на убития в Америка му син подофицер Ангел Плачкинов, войник в американската армия. Освен него, в двора, до камбанарията са поставени паметници м памет на погребаните руски войни от 45-ти Азовски полк, загинали в боя на 7 ноември 1877 година, в памет на поручик Константин Степанович Йорайковски (+7.11.1877), в памет на Димитър Д. Ръждов и Атанас Хр. Мангов, загинали през Втората световна война /1944 г./, както и паметник на първия свещеник в енорията - Марин Георгиев /+1889/

Свидетелство за почитта към жертвите от войната 1877-1878 година, е и големият каменен монумент, който се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава. Паметникът е построен по типов проект на седемте еднакви паметника: „Орлово гнездо“, Свищов, Плевен, Стара Загора, Шейново, Мечка, Черковна през 1900 г. Освещаването му е станало през 1907 г. [5]

Вероятно Пиргово е принадлежало към духовния и административен център около средновековния град Червен. Пиргово е в близост до долината на река Русенски Лом, представлявала през Второто българско царство център на исихазма. Долината е известна със скалните манастири около днешното село Иваново (център на общината) и Басарбово, до което се намира Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До 60-те години на 20 век е поддържана редовна речна линия между Русе и Пиргово чрез пътнически кораб, стоянката (речна гара – понтон) съществува и днес. През лятото местните хора използват плажната ивица за къпане, риболов и други забавления. Западно от понтона е разположено и рибарското селище на Пиргово, състоящо се от 50-ина къщи и прилежащи им стоянки за лодки. През лятото точно срещу това рибарско селище при спадане на нивото на река Дунав се оформя дълга около километър пясъчна коса с ширина 100 m, на места непосредствено до румънския остров Камадину, който вследствие на ерозивните процеси, произтичащи по течението на река Дунав се обединява и разделя на две части в период от 100 години, и в момента е разделен на две части - Кама и Дину.

Интересна архитектурна забележителност в село Пиргово представляват множеството каменни чешми, съградени от местни жители още преди Освобождението във всяка от махалите на селото. Те са служили за битови нужди и за отглеждането на многобройни стада от крави и овце. Чешмите са изградени върху находища от водни пластове, обикновено са с 2 чучура. Водата изтича в десетина каменни корита с дължина метър и половина.

  • Пещери

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Роден Петко Попов (1854 – 1924) – инженер, живял в София, дарител с фонд „Инж. Петко и Дарина Попови“, от лихвите на който Министерството на народната просвета дава всяка година подкрепя еднократно български инженер, който да специализира индустриално или машинно инженерство в чужбина. Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.[9]
  • Роден Здравчо Стоянов Гецов (Здравко Георгиев) /7.10.1895 г./. Пристига в Америка на 16-годишна възраст, постъпва на работа в заводите „Форд“, като израства до поста на търговски представител на Ford Motor Company. [10]
  • Роден Иван Николов Станев /9.07.1968 г./ Състезател по гребане, участник в олимпиадата в Сеул през 1988 г.[11]
  • Роден Ангел Бобоков  – секретар на ОК на БКП в Русе през 60-те и 70-те години.
  • Роден Димитър Барбуков – основател и спонсор на театър „Барбуков“
  • Роден проф. полк. Георги Христов /1938 г./ – началник на ЦСКА, преподавател в Спортната академия-София.
  • Родени Атанас и Пламен Бобокови – собственици на Приста Ойл.
  • Тодор Трифонов Чубуров – роден в 1958 г. създава първата частна чорапена фабрика в България през 1992 г.
  • Любен Димитров – преподавател по история, дългогодишен директор на местното училище „Христо Ботев“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" е основано през 1922 г. от адвоката Иван Николов, учителя Йордан Атанасов и Димо Варамезов. През 1966 г. за председател е избран Ангел Д. Бобоков. По-нататък такива стават Ст. Иванов, Асен Върбанов, Параскев Иванов, Ганчо Колев, Николай Рекинов, Илия Кьосев и Атанас Ив. Янакиев.[12]

Битовото водоснабдяване на селото е извършено през периода 1961 - 1968 година.

Дълги години през социализма, Тодор Живков и други партийни ръководители посещават Пиргово, най-вече по време на празника на Трифон Зарезан. При едно от посещенията на Тодор Живков /1966 година/ за Трифон Зарезан, той е бил придружен и от Николае Чаушеску.

Пиргово е известно като регион, произвеждащ много качествени сортове грозде. Известната изба „Мойсев“ от началото на двайсети век е отново собственост на наследниците на този винарски род. С винопроизводство по модерен начин се занимават и братя Бобокови, собственици на винарна „Левента“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Страница на винарна Пиргово