Пиргово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиргово
Общи данни
Население 1 688 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54,413 km²
Надм. височина 80-90 m
Пощ. код 7090
Тел. код 08114
МПС код Р
ЕКАТТЕ 56397
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пиргово
Илиян Бодуров
(ГЕРБ)

Пиргово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе. Намира се на републикански път II-52

География[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е разнообразен. Средната надморска височина е 60 m, като варира от 16,4 m на брега на р. Дунав, северно от с. Пиргово до 276,3 m югоизточно от с. Табачка. Около 65% от територията на общината е с наклон над 3%, което благоприятства за развитието на селското стопанство. Това не е пречка и за транспортната дейност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пиргово възниква през 3-5 в. пр. Хр. е на брега на река Дунав. До 1934 година името му е Пиргос. В Пиргово са открити множество керамични находки. След Османското завоевание на България се премества по-навътре от реката. По време на Руско-турската война 1877 е място за укрепление на турските войски. Опожарено поради множеството ожесточени битки. Останали са само две дървета след 1877 г. – круша и бряст, като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.

Етимологията на името Пиргово свързва името на селото с гръцката дума за кула (пиргос). Подобно интересно име притежава и град Бургас и обяснението за произхода му е същият. Предположенията за произхода са свързани и с разположението на античното селище – на брега на река Дунав, като крепостта може да е изпълнявала охранителни функции. Друга възможна версия, обясняваща името Пиргос, е от турски – бир гьос (едноок), тъй като един местен паша е бил едноок и е дал и името на селото. Имайки предвид древния произход на поселението още от тракийски и римски времена, по-вероятно е първото обяснение.

Според сборника „Археологически паметници в Русенски окръг“, Цв. Дремсизова-Нелчинова и Д. Иванов (1983) в античността в землището на Пиргово е имало три селищни образования:

Крепост Пиргос в м. „Долното скеле“[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 2.2 km северозападно по права линия от центъра на село Пиргово общ. Иваново, върху високия дунавски бряг на 510 дунавски km, точно над пристанище Пиргово. Местността е известна под името „Долното скеле“. Заема площ около 200 дка. По ръба на трасето се очертава крепостен зид, сега залесен и затревен. На места има разхвърляни камъни – явно останки от разрушени основи. Върху терена са намерени останки от съдове от предримската и римската епохи и Втората българска държава. Някой изследователи са на мнение, че на това място е бил разположен старият град Пиргос, за който се споменава в една грамота на влашкия воевода Александър, син на Мирчо Старши, в 1431 г. Същият този град Пиргос се среща и в турския регистър от средата на 15 век, под наименованието, село Деспот Пиргос. А. Кузев счита, че средновековния Пиргос е възникнал не по късно от 12 век и е съществувал до 14 век. През османското владичество градът не се споменава, което може да означава, че се е съпротивлявал на турската инвазия и е бил разрушен. Има вероятност, тук през античността да е бил и римския кастел Медиолана.[1]

Крепост в м. „Драката“[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната крепост се намира на 3.3 km северозападно от село Пиргово под свинарниците на ТКЗС, на 512 дунавски km на Дунава в местността „Драката“. Представлява полегат склон към реката. В профила на терена, проучен при прокопаването на път, се очертават силно обгорели пластове, с останки от жилища, пещи и огнища. Намират се късове от мазилка на колиби с отпечатъци от изгнили пръти. Тук животът е започнал около 4 в.пр.н.е. и е продължил до 14 век без прекъсване. Сега цялата местност е залесена с храсти и дървета.[2]

Крепост Калето[редактиране | редактиране на кода]

Тракийската, антична и средновековна крепост Калето се намира на 3 km североизточно по права линия от центъра на село Пиргово общ. Иваново и на 508 дунавски km на високия бряг на река Дунав. От запад е обградено от дълбоко дере, в чиито склон има кариера. Цялата площ е засадена с акациева гора, а теренът – затревен. Селището е съществувало през Първата и Втората български държави. Руините на крепостта се намират на 3 km североизточно по права линия от центъра на село Пиргово общ. Иваново и на 508 дунавски km на високия бряг на река Дунав.[3]

В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.[4]

На 12 декември 1877 г. многобройни османски сили излизат от Русчушката крепост. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8.30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – Гюр чешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са 2 атаки при с. Мечка и с контраатки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосната лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при Гюр чешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя. Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3 000 убити и ранени.[5]

Северозападно от селото, през пролетта на 1949 г., е създаден концлагер за политически затворници – около 300 на брой, докарани от различни затвори, работят в каменна кариера, разположена на самия бряг на Дунава.

Население[редактиране | редактиране на кода]

До края на Първата световна война в селото са живеели и доста турски и цигански фамилии, но след края на трите войни, в които значителен брой мъже от Пиргово са намерили смъртта си по фронтовете сражавайки се срещу турците, тези фамилии напускат и се преселват по други места, най-вече в Русе. Оттогава населението на Пиргово е изцяло българско. Популацията на населението през 20 век нараства до 3000 души и Пиргово се счита като едно от големите села в Русенски окръг. След промените обаче постепенната миграция на младите хора към областния център гр. Русе и чужбина създава предпоставки за обезлюдяване, въпреки добрата инфраструктура на селото.

Население на село Пиргово по данни на Националния статистически институт

31.12.1934 3493
31.12.1946 3624
01.12.1956 3396
01.12.1965 3584
02.12.1975 3395
04.12.1985 3023
04.12.1992 2578
31.12.1994 2445
31.12.1995 2439
31.12.1996 2472
31.12.1997 2402
31.12.1998 2334
31.12.1999 2303
31.12.2000 2257
01.03.2001 2185
31.12.2001 2054
31.12.2003 2008
31.12.2004 1957
31.12.2005 1901
31.12.2006 1863
31.12.2007 2070
31.12.2008 2023
31.12.2009 1949
31.12.2010 1845
01.02.2011 1649
31.12.2011 1615
31.12.2012 1585[6]

Важна особеност от манталитета и обичаите на местните хора е съхранението на традициите по именуването на пирговските фамилни родови имена. Ето най-често срещаните фамилии, който са разпознаваеми, защото повечето от тях са характерни само за Пиргово: Джарнавлиеви, Мелекови, Бахърови, Бобилови, Бодурови, Чубурови, Бобокови, Барбукови, Върбанови, Гръцманови, Циркови, Гърбатови, Гроздеви, Костурови, Шенкови, Варамезови, Кътеви, Пацанови, Дудеви, Бригови, Ръждови, Шахънови, Плачкинови, Балтаджиеви.

От 2009 година училището в селото не провежда учебни занятия. Децата пътуват всеки ден до град Русе.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Църквата „Св. Богоявление" е построена през 1812 г.[7][7] и е претърпяла множество реконструкции. Тя е изградена в характерния за деветнайсти век еднокорабен архитектурен стил. Опожарена е по време на Руско-турската война. На тридесетина метра от нея е изградена звънарна камбанария от масивен камък, до която са погребани загиналите в района руски войници и български опълченци. Мястото на това погребение е отбелязано с каменни обелиски от кръстовиден стил характерни за всички войнишки паметници от този период. Свидетелство за почитта към жертвите от тази война е и големият каменен монумент, който се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава. Паметникът е построен по типов проект на седемте еднакви паметника: „Орлово гнездо“, Свищов, Плевен, Стара Загора, Шейново, Мечка, Черковна през 1900 г. Освещаването му е станало през 1907 г. [4]

Забележителност в този район е геоложко образувание – декилиташ, от турски „побит камък“, някой хора наричат и цялата област Декилика по името на една характерна каменна скала от варовик, висока десетина метра, която съществува и днес на брега на Дунава.

Пространството около църквата на Пиргово е особено живописно, в съседство на църковния двор е разположено училището, до тях е стадионът на селото. Условията за пълноценен живот, обучение и спорт сред природата на децата са изключително добри, но за съжаление неизползвани вече.

Вероятно Пиргово е прилежало към духовния и административен център около средновековният град Червен. Пиргово е в близост до долината на река Русенски Лом, представлявала през Второто българско царство център на исихазма. Долината е известна със скалните манастири около днешното село Иваново (център на общината) и Басарбово, до което се намира Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До 60-те години на 20-ти век е поддържана редовна речна линия между Русе и Пиргово чрез пътнически кораб, стоянката (речна гара – понтон) съществува и днес. През лятото местните хора използват плажната ивица за къпане, риболов и други забавления. Западно от понтона е разположено и рибарското селище на Пиргово, състоящо се от 50-тина къщи и прилежащи им стоянки за лодки. През лятото точно срещу това рибарско селище при спадане на нивото на река Дунав се оформя дълга около километър пясъчна коса със ширина 100 m, на места непосредствено до румънския остров Камадину, който вследствие на ерозивните процеси, произтичащи по течението на река Дунав се обединява и разделя на две части в период от 100 години.

Интересна архитектурна забележителност в село Пиргово представляват множеството каменни чешми, съградени от местни жители още преди Освобождението във всяка от махалите на селото. Те са служили за битови нужди и за отглеждането на многобройни стада от крави и овце. Чешмите са изградени върху находища от водни пластове, обикновено са с 2 чучура. Водата изтича в десетина каменни корита с дължина метър и половина. Много от тези чешми би следвало да бъдат защитени като паметници на културата, защото те представляват действащ артефакт, полезен и днес.

  • Острови в река Дунав: о-в Камадину, който сега вече е разделен на две – Кама и Дину
  • Пещери
  • Археологически находки

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Петко Попов (1854 – 1924) – инженер, роден в с. Пиргово, живял в София, дарител с фонд „Инж. Петко и Дарина Попови“, от лихвите на който Министерството на народната просвета дава всяка година подкрепя еднократно български инженер, който да специализира индустриално или машинно инженерство в чужбина. Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.[8]
  • Здравчо Стоянов Гецов (Здравко Георгиев), роден на 7.10.1895 г. в Пиргово. Пристига в Америка едва на 16-годишна възраст, постъпва на работа в заводите „Форд“, като израства до поста на търговски представител на Ford Motor Company. [9]
  • Иван Николов Станев – роден 9.07.1968 г. в Пиргово. Състезател по гребане, участник в олимпиадата в Сеул през 1988 г.[10]
  • Ангел Бобоков – секретар на ОК на БКП в Русе през 60-те и 70-те години, той е чичо на известните бизнесмени братя Бобокови.
  • Роден Димитър Барбуков – основател и спонсор на театър „Барбуков“
  • Роден 1938 г. проф. полк. Георги Христов – началник на ЦСКА, преподавател в Спортната академия-София.
  • Братя Бобокови – собственици на Приста Ойл.
  • Тодор Трифонов Чубуров – роден в 1958 г. създава първата частна чорапена фабрика в България през 1992 г.
  • Любен Димитров – преподавател по история, дългогодишен директор на местното училище „Христо Ботев“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години през социализма, Тодор Живков и други партийни ръководители посещават Пиргово, най-вече по време на празника на Трифон Зарезан. При едно от посещенията на Тодор Живков за Трифон Зарезан, той е бил придружен и от Николае Чаушеску. Пиргово е известно като регион, произвеждащ много качествени сортове грозде. Известната изба „Мойсев“ от началото на двайсти век е отново собственост на наследниците на този винарски род. С винопроизводство по модерен начин се занимават и братя Бобокови, собственици на винарна „Левента“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Страница на винарна Пиргово