Еленово (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еленово.

Еленово
Панорамен изглед от Еленово
Панорамен изглед от Еленово
Общи данни
Население 415 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,51 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 7837
Тел. код 060385
МПС код Т
ЕКАТТЕ 27259
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Движение „Заедно за промяна“)
Кметство
   - кмет
Еленово
Джамал Бозев
(ГЕРБ)
Еленово в Общомедия

Елѐново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено сред хълмиста местност, като по-голямата му част е на южния склон. Намира се на 18 km североизточно от град Попово и на 19 km югозападно от град Разград, на около 205 m надморска височина. През селото тече приток на Малки (Садински) Лом. Землището на селото граничи със землищата на селата Тръстика, Миладиновци, Маково, Кръшно, Дриново и Ломци. Свързано с асфалтирани шосета с Попово, Дриново, Разград, Тръстика, Ломци, а до Маково и Миладиновци водят черни пътища. Образувано е от две махали: Старата и Новата, разделени от един баир.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на селото

За пръв път старото име на селото е зарегистрирано в османо-турски данъчен документ от 1524 г. като Филибеллер. В близост до него е съществувало още едно по-малко село със същото име – Филибеллер-и кючюк. Старото село се е намирало в местността Кюлюка, където до 1883 г. личали останките на джамия. Според предание основателят на селото е бил турчин от Пловдив (Филибе) и на него е било „кръстено“ новопоявилото се село. Западно от днешното село също се откриват останки от поселение от времето на османското владичество.

Около 1573 г. селото е било част от кааза Провадия, а около 1863 г. то е наброявало около 50 турски къщи с джамия и е поддържало няколко стаи, служещи за обществено ползване и за властта. През 1865 г. в селото са заселени 5 къщи татари и 10 къщи черкези. В селото имало турско училище (мектеб), в което децата се учили на четене, изучавайки корана.

Непосредствено преди Освобождението в Еленово е имало 120 турски къщи и само една българска – на селският ковач Стоян Иванов. Сражения около селото през 1877 г. не са се водили.

Църковният храм

Изселването на турците и появата на български заселници става в периода 18831885 г. Всички заселници били от селата и колибите на Еленския Балкан – от Багалевци, Буйновци, Велковци, Ганевци, Градевци, Гущери, Добревци, Дрента, Киревци, Новачкини, Пашовци, Султани, Тодювци, Хъневци, Шейтани, Шоевци и др. Един род дошъл село Копчелиите, Габровско. В края на 1900 г. в селото живеели вече 553 българи и само 45 турци. Основното занятие на новите заселници било градинарството, което до 1920 г. те сезонно практикували в Русия, Австрия, Румъния и тогавашна Югославия.

Загиналите за Родината

По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) г. от селото загиват 12 войници по фронтовете с тогавашните врагове на Царство България.

Първото българско училище в селото, получило по-късно името „Св. св. Кирил и Методий“, е открито през 1886 г. и е функционирало като начално училище до 2006 г. Първоначално в него се е помещавал и селският параклис „Въведение Пресветая Богородици“ до построяването на църковния храм през 1906 – 1907 г.

На 14 август 1934 г. селото е преименувано от Фюлбелер на Еленово, в памет на новите му заселници след Освобождението, дошли от района на град Елена.

По-големите български родове в селото били: Багальовчани, Байрамите, Бълчерите, Градевите, Николчовци, Новачкиновци, Пашовци, Пармъклиите, Цигуларите и др.

Днес в селото съвместно живеят българи, турци, помаци и роми, като за един кратък период в селото се заселват и бесарабски българи, които обаче вече са го напуснали, поради липсата на препитание.

И до днес основният поминък на жителите на селото остава земеделието и животновъдството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Народно читалище „Постоянство“;
  • Църковно настоятелство;
  • Джамийско настоятелство;
  • Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото се намират частично запазени останки от най-древни времена – надгробни могили, праисторическа селищна могила в местността Соуджак и др.
  • В землището на селото в близкото минало се е намирал един от най-големите резервати в района за едри диви бозайници с хубава хижа, наричан още от местното население „резиденцията на Пенчо Кубадински“, сега стопанисван от ДДС „Черни Лом“. Чудесно място за ловен туризъм.
  • Църковен храм „Св. Въведение Богородично“, построен от камъни и тухли;
  • Дивечовъден участък от ДДС „Черни Лом“ град Попово за отстрелване на едър дивеч – елени и диви свине.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на селото – провежда се всяка година на 24 май.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]