Кардам (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Търговище. За другото българско село с това име вижте Кардам (Област Добрич). За други значения вижте Кардам (пояснение).

Кардам
Площадът в центъра на селото
Площадът в центъра на селото
Общи данни
Население 1 577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,616 km²
Надм. височина 181 m
Пощ. код 7830
Тел. код 060389
МПС код Т
ЕКАТТЕ 36470
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Кардам
Мирослав Янчев
(ОБТ, ОСД)
Кардам (Област Търговище) в Общомедия

Карда̀м е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в много плодородна равнина на левия бряг на река Черни Лом край шосето Попово – Разград.

Селска къща

Отстои на 7 km североизточно от град Попово, на 192 m надморска височина. На изток от него се издигат гористите хълмове на Сакара и Метериза, а на север – хълма Ойнарджата. Северно от селото се простират Зараевските и Гаговските възвишения от Предбалкана. През северната част на Кардам протича Куру дере. Землището на селото граничи със землищата на селата Зараево, Козица, Ломци, Дриново, Заветно, Светлен, квартал Невски, Попово, Паламарца и Гагово. Асфалтирани пътища свързват селото с Попово, Ломци и Дриново, а черни – с останалите съседни села. Самото село е образувано от следните две махали – Горната махала и Долната махала, която е и по-старата.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Кметството и читалището

За пръв път името на селото се среща в османо-турски документ от 1430 г. като мезра на хаджи Хайдар. Селото е носело името на първия си владетел или заселник и има по-древен произход – отпреди завладяването на България от османските турци. Предполага се, че старото село е било опустяло и обезлюдено след идването на завоевателите. Стари селища, предхождащи село Хайдар, имало в местностите Маринкалък, Тринковца и Ветите лозя. Вече със селищното име Хайдар продължава да се среща и в по-късни османски документи.

Църковният храм
Гробовете в двора на църквата
Джамията

Преди Освобождението селото е било по-голямо от Попово и е имало известно значение в административното делене на района. В него живеели и някои от най-едрите земевладелци – турци в този край. По-компактно българско население в селото идва още преди Кримската война, предимно от село Голямо Ново, Поповско, а после и от Джулюница, Горнооряховско. През 1858 г. в селото се заселили 7 къщи татари, а през 1870 г. към тях се присъединили и 9 къщи черкези. Черкезите скоро били прогонени от управителя на селото Изет бей, във вените на когото течала и българска кръв, заради бедите, които донесли със себе си на старото местно българско и турско население.

През землището на селото са минали четите на Панайот Хитов1867 г. и на Таньо Войвода1876 г., а по време на Руско-турската освободителна война тук са се водили първите за района, макар и ограничени, сражения.

Селото се сдобива с килийно училище през 1859 г., което е запазено, макар и в лошо състояние, и до днес. Джамията, която днес е основно ремонтирана и разширена, е построена около средата на 19 век и пострадва силно по време на руско-турската война. Първият църковен каменен храм Света Троица е бил построен през 1873 г., пострадал силно през войната от 1877 г. и е обновен още през 1878 г.

Освобождението заварва селото с 330 къщи и смесено население, българи и турци, като е преобладавало турското. През периода 18771882 г. голяма част от турското население се изселило и на тяхно място се заселили българи от селата Арбанаси, Горски Сеновец, Поликраище, Ресен, Горнооряховско, от Беляковец, Бидерлии, Никюп, Русаля, Хотница, Великотърновско, както и от села и колиби от Габровско, Дряновско и Тревненско.

Две големи наводнения от 1914 и 1924 г. стават причина половината от селото да се премести към по-високите северозападни части. През 1922 г. църковният храм е разширен, а през 1931 г. е повторно разширен и реставриран.

На 14 август 1934 г. село Хайдар е преименувано с днешното си име Кардам, на името на българския владетел от 8 век. Днес в селото живеят българи, потомци на някогашните хърцои и балканджии, турци и много роми, които изповядват както християнството (т. нар. бакърджии), така и исляма.

Днес населението на село Кардам се препитава основно от земеделие и животновъдство. Немалка част от по-младото му население работи в държавите на Западна Европа. В близкото минало селото бе известно с производството си на огромно количества чесън, основно за износ.

Днес селото разполага с фурна за печене на хляб, магазини за различни стоки, здравна служба с медицинско обслужване, парк и кабелна телевизия. В землището на Кардам се изгражда и пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Попово.

В землището на селото се намират две от най-големите оранжерии за производство на зеленчуци (краставици) в региона.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Паметниците в парка
  • Кметство;
  • Основно училище „Любен Каравелов“ с над 120 ученици (2008/2009 г.);
  • Народно читалище „Иван Братанов“. Сградата му е построена между 1934 и 1945 г.
  • Православен храмСвета Троица“;
  • Джамия с по-старо минаре;
  • Целодневна детска градина „1-ви юни“;
  • Футболен отбор (клуб) „Хан Кардам“, играещ в местната регионална футболна група

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Освободителите
  • В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи – праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни и обикновени некрополи и др.;
  • Античната крепост „Хисарлък кале“, намираща се в югоизточната част на височината Сакара, в местността Метериз дюзу.
  • Старото килийно училище (вече разрушено);
  • Църковният храм, изграден през 1873 г.;
  • Джамията от средата на 19 век;
  • Изетбеевата чешма;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929;
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);
  • „Местен вестник“

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото се намира изградената през 2009 г. основно с европейски средства пречиствателна станция за отпадни води на град Попово;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]