Кардам (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Търговище. За другото българско село с това име вижте Кардам (Област Добрич). За други значения вижте Кардам (пояснение).

Кардам
Площадът в центъра на селото
Площадът в центъра на селото
Общи данни
Население 1 577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,616 km²
Надм. височина 192 m
Пощ. код 7830
Тел. код 060389
МПС код Т
ЕКАТТЕ 36470
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Кардам
Мирослав Янчев
(ОБТ, ОСД)
Кардам (Област Търговище) в Общомедия

Карда̀м е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в много плодородна равнина на левия бряг на река Черни Лом край шосето Попово – Разград.

Селска къща

Отстои на 7 km североизточно от град Попово, на 192 m надморска височина. На изток от него се издигат гористите хълмове на Сакара и Метериза, а на север – хълма Ойнарджата. Северно от селото се простират Зараевските и Гаговските възвишения от Предбалкана. През северната част на Кардам протича Куру дере. Землището на селото граничи със землищата на селата Зараево, Козица, Ломци, Дриново, Заветно, Светлен, квартал Невски, Попово, Паламарца и Гагово. Асфалтирани пътища свързват селото с Попово, Ломци и Дриново, а черни – с останалите съседни села. Самото село е образувано от следните две махали – Горната махала и Долната махала, която е и по-старата.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Кметството и читалището

За пръв път името на селото се среща в османо-турски документ от 1430 г. като мезра на хаджи Хайдар. Селото е носело името на първия си владетел или заселник и има по-древен произход – отпреди завладяването на България от османските турци. Предполага се, че старото село е било опустяло и обезлюдено след идването на завоевателите. Стари селища, предхождащи село Хайдар, имало в местностите Маринкалък, Тринковца и Ветите лозя. Вече със селищното име Хайдар продължава да се среща и в по-късни османски документи.

Църковният храм
Гробовете в двора на църквата
Джамията

Преди Освобождението селото е било по-голямо от Попово и е имало известно значение в административното делене на района. В него живеели и някои от най-едрите земевладелци – турци в този край. По-компактно българско население в селото идва още преди Кримската война, предимно от село Голямо Ново, Поповско, а после и от Джулюница, Горнооряховско. През 1858 г. в селото се заселили 7 къщи татари, а през 1870 г. към тях се присъединили и 9 къщи черкези. Черкезите скоро били прогонени от управителя на селото Изет бей, във вените на когото течала и българска кръв, заради бедите, които донесли със себе си на старото местно българско и турско население.

През землището на селото са минали четите на Панайот Хитов1867 г. и на Таньо Войвода1876 г., а по време на Руско-турската освободителна война тук са се водили първите за района, макар и ограничени, сражения.

Селото се сдобива с килийно училище през 1859 г., което е запазено, макар и в лошо състояние, и до днес. Джамията, която днес е основно ремонтирана и разширена, е построена около средата на 19-ти век и пострадва силно по време на руско-турската война. Първият църковен каменен храм Света Троица е бил построен през 1873 г., пострадал силно през войната от 1877 г. и е обновен още през 1878 г.

Освобождението заварва селото с 330 къщи и смесено население, българи и турци, като е преобладавало турското. През периода 18771882 г. голяма част от турското население се изселило и на тяхно място се заселили българи от селата Арбанаси, Горски Сеновец, Поликраище, Ресен, Горнооряховско, от Беляковец, Бидерлии, Никюп, Русаля, Хотница, Великотърновско, както и от села и колиби от Габровско, Дряновско и Тревненско.

Две големи наводнения от 1914 и 1924 г. стават причина половината от селото да се премести към по-високите северозападни части. През 1922 г. църковният храм е разширен, а през 1931 г. е повторно разширен и реставриран.

На 14 август 1934 г. село Хайдар е преименувано с днешното си име Кардам, на името на българския владетел от 8 век. Днес в селото живеят българи, потомци на някогашните хърцои и балканджии, турци и много роми, които изповядват както християнството (т. нар. бакърджии), така и исляма.

Днес населението на село Кардам се препитава основно от земеделие и животновъдство. Немалка част от по-младото му население работи в държавите на Западна Европа. В близкото минало селото бе известно с производството си на огромно количества чесън, основно за износ.

Днес селото разполага с фурна за печене на хляб, магазини за различни стоки, здравна служба с медицинско обслужване, парк и кабелна телевизия. В землището на Кардам се изгражда и пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Попово.

В землището на селото се намират две от най-големите оранжерии за производство на зеленчуци (краставици) в региона.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Паметниците в парка
  • Кметство;
  • Основно училище „Любен Каравелов“ с над 120 ученици (2008/2009 г.);
  • Народно читалище „Иван Братанов“. Сградата му е построена между 1934 и 1945 г.
  • Православен храмСвета Троица“;
  • Джамия с по-старо минаре;
  • Целодневна детска градина „1-ви юни“;
  • Футболен отбор (клуб) „Хан Кардам“, играещ в местната регионална футболна група

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Освободителите
  • В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи – праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни и обикновени некрополи и др.;
  • Античната крепост „Хисарлък кале“, намираща се в югоизточната част на височината Сакара, в местността Метериз дюзу.
  • Старото килийно училище (вече разрушено);
  • Църковният храм, изграден през 1873 г.;
  • Джамията от средата на 19-ти век;
  • Изетбеевата чешма;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929;
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);
  • „Местен вестник“

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото се намира изградената през 2009 г. основно с европейски средства пречиствателна станция за отпадни води на град Попово;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]