Кардам (област Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.
Тази статия е за селото в Област Търговище. За другото българско село с това име вижте Кардам (Област Добрич). За други значения вижте Кардам (пояснение).
Кардам | |
![]() Площадът в центъра на селото | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1504 души[1] (15 март 2024 г.) 42,2 души/km² |
Землище | 35,616 km² |
Надм. височина | 181 m |
Пощ. код | 7830 |
Тел. код | 060389 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 36470 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Кметство – кмет | Кардам Мирослав Янчев (ОБТ, ОСД) |
Кардам в Общомедия |
Карда̀м е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в много плодородна равнина на левия бряг на река Черни Лом край шосето Попово – Разград.

Отстои на 7 km североизточно от град Попово, на 192 m надморска височина. На изток от него се издигат гористите хълмове на Сакара и Метериза, а на север – хълма Ойнарджата. Северно от селото се простират Зараевските и Гаговските възвишения от Предбалкана. През северната част на Кардам протича Куру дере. Землището на селото граничи със землищата на селата Зараево, Козица, Ломци, Дриново, Заветно, Светлен, квартал Невски, Попово, Паламарца и Гагово. Асфалтирани пътища свързват селото с Попово, Ломци и Дриново, а черни – с останалите съседни села. Самото село е образувано от следните две махали – Горната махала и Долната махала, която е и по-старата.
Кратка историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път името на селото се среща в османо-турски документ от 1430 г. като мезра на хаджи Хайдар. Селото е носело името на първия си владетел или заселник и има по-древен произход – отпреди завладяването на България от османските турци. Предполага се, че старото село е било опустяло и обезлюдено след идването на завоевателите. Стари селища, предхождащи село Хайдар, имало в местностите Маринкалък, Трънковца, Бузалъка и Ветите лозя. Вече със селищното име Хайдар продължава да се среща и в по-късни османски документи.



Преди Освобождението селото е било по-голямо от Попово и е имало известно значение в административното делене на района. В него живеели и някои от най-едрите земевладелци – турци в този край. По-компактно българско население в селото идва още преди Кримската война, предимно от село Голямо Ново, Поповско, а после и от Джулюница, Горнооряховско. През 1858 г. в селото се заселили 7 къщи татари, а през 1870 г. към тях се присъединили и 9 къщи черкези. Черкезите скоро били прогонени от управителя на селото Изет бей, във вените на когото течала и българска кръв, заради бедите, които донесли със себе си на старото местно българско и турско население.
През землището на селото са минали четите на Панайот Хитов – 1867 г. и на Таньо Войвода – 1876 г., а по време на Руско-турската освободителна война тук са се водили първите за района, макар и ограничени, сражения.
Селото се сдобива с килийно училище през 1859 г., което е запазено, макар и в лошо състояние, и до днес. Джамията, която днес е основно ремонтирана и разширена, е построена около средата на 19 век и пострадва силно по време на руско-турската война. Първият църковен каменен храм Света Троица е бил построен през 1873 г., пострадал силно през войната от 1877 г. и е обновен още през 1878 г.
Освобождението заварва селото с 330 къщи и смесено население, българи и турци, като е преобладавало турското. През периода 1877 – 1882 г. голяма част от турското население се изселило и на тяхно място се заселили българи от селата Арбанаси, Горски Сеновец, Поликраище, Ресен в Горнооряховско, от Беляковец, Бидерлии, Никюп, Русаля, Хотница в Търновско, както и от села и колиби от Габровско, Дряновско и Тревненско.
Две големи наводнения от 1914 и 1924 г. стават причина половината от селото да се премести към по-високите северозападни части. През 1922 г. църковният храм е разширен, а през 1931 г. е повторно разширен и реставриран.
На 14 август 1934 г. село Хайдар е преименувано с днешното си име Кардам, на името на българския владетел от 8 век. Днес в селото живеят българи, потомци на някогашните хърцои и балканджии, турци и много роми, които изповядват както християнството (т. нар. бакърджии), така и исляма.
Днес населението на село Кардам се препитава основно от земеделие и животновъдство. Немалка част от по-младото му население работи в държавите на Западна Европа. В близкото минало селото бе известно с производството си на огромно количества чесън, основно за износ.
Днес селото разполага с фурна за печене на хляб, магазини за различни стоки, здравна служба с медицинско обслужване, парк и кабелна телевизия. В землището на Кардам се изгражда и пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Попово.
В землището на селото се намират две от най-големите оранжерии за производство на зеленчуци (краставици) в региона.
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[2]
На 17 ноември 2023 година случайно е засечен гроб от тракторист, извършващ дълбока оран в местността Бузалъка. Машината закача каменна плоча и се открива зидания гроб. Своевременно след като е уведомен екипът на Историческия музей в Попово документира и временно покрива съоръжението, датирано от 2-ри – 3-ти век. Предполага се, че гробът е част от римски некропол.[3]
От ръководството на Историческия музей в Попово посочват, че още в първите дни работа на обекта в м. Бузалъка археолозите са попаднали на интересни структури, които предстои да бъдат проучени.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство;
- Основно училище „Любен Каравелов“ с над 120 ученици (2008/2009 г.);
- Народно читалище „Иван Братанов“. Сградата му е построена между 1934 и 1945 г.
- Православен храм „Света Троица“;
- Джамия с по-старо минаре;
- Целодневна детска градина „1-ви юни“;
- Футболен отбор (клуб) „Хан Кардам“, играещ в местната регионална футболна група
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи – праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни и обикновени некрополи и др.;
- Античната крепост „Хисарлък кале“, намираща се в югоизточната част на височината Сакара, в местността Метериз дюзу.
- Късноантична крепост Сакара се намира на едноименния връх, на 4 km югоизточно по права линия от центъра на село Кардам.Изградена е на възвишение с високи и стръмни склонове от всички страни, с изключение на изток, където чрез широка 30 m седловина то се свързва с останалата част от масива.
Хълм Сакара е издължен в посока изток- запад. Северозападно на 900 m от него в равнината има голямо, римско селище, което вероятно при варварските нападения през IV век се е изместило на върха и се е укрепило. Твърдината е с елипсовидна форма с приблизителни, максимални размери 590х300 m.
Надморска височина: 480 m GPS координати: 43°21’22” С.Ш. и 26°19’32” И.Д[4]
- Старото килийно училище (вече разрушено);
- Църковният храм, изграден през 1873 г.;
- Джамията от средата на 19 век;
- Изетбеевата чешма;
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на селото – провежда се 50 дни след Великден;
- Курбан за благоденствие на селото – на Свети Дух
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Братанов (1920 – 1968) – актьор;
- Георги Марков Гемеджиев (поч.1968) – концлагерист по време на комунизма, изселен от гр. Тутракан заедно със семейството си
- Младен Статев (1913-1979) - учител и хоров диригент
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929;
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);
- „Местен вестник“
Други
[редактиране | редактиране на кода]- В землището на селото се намира изградената през 2009 г. основно с европейски средства пречиствателна станция за отпадни води на град Попово;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- За етнографската група хърцои и култа към бог Хърс
- Местни избори 2007 – резултати за селото Архив на оригинала от 2008-11-23 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ bta.bg // БТА. Посетен на https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/popovo/726937-arheologicheski-prouchvaniya-se-provezhdat-v-mestnostta-buzalaka-v-blizost-do-po.
- ↑ Аладжов, А., Я. Димитров. Издирване на археологически обекти по трасето на АМ “Хемус”, етапи 2 и 3, участъци 7 и 8. – В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016. Автор: М. Гърдев. Крепости // https://www.bulgariancastles.com/s-kardam-krepost-na-vr-sakara/.
|