Направо към съдържанието

Бракница

Бракница
Изглед от центъра с училището
Изглед от центъра с училището
България
43.2321° с. ш. 26.1241° и. д.
Бракница
Област Търговище
43.2321° с. ш. 26.1241° и. д.
Бракница
Общи данни
Население25 души[1] (15 март 2024 г.)
1,57 души/km²
Землище16,062 km²
Надм. височина351 m
Пощ. код7855
Тел. код060388
МПС кодТ
ЕКАТТЕ06046
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Бракница в Общомедия

Брàкница е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

Към река Голяма река

Селото се намира на около 17 км югозападно от град Попово, на 300 – 500 м надморска височина. Разположено е на два ската от двете страни на река Голяма река и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: Горица, Баба Тонка, Иванча, Долна Златица, Любенци и Ново Градище. Река Голяма река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва с Попово и селата Славяново и Горица.

Образувано е от следните четири махали: Кършовската махала, Араплъка, Горната махала и Долната махала.

Кратка историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на кметството

Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от 1573 г. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано“, „изоставено“ село дошло и името му – Бракница (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.

Стара къща
Новопостроена къща

Преди Освобождението селото било изцяло турско, но след руско-турската война от 1877 г. жителите му се изселили в Анадола. През 18781879 г. дошли първите нови заселници – балканджии в селото. Повечето от тях идвали от село Миндя, Еленско, Къпиново и Мерданя, Великотърновско, Стражица, Горнооряховско, и от селцата около Трявна. Църквата е построена и осветена през 1901 г., посветена на свети Архангел Михаил. Преди това селото е имало параклис от 1884 г.

Старите турски жители на селото имали и джамия, която впоследствие била съборена.

Старите родове на преселниците балканджии в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.

Днес в селото живеят само българи, почти всички пенсионери, потомци на някогашните преселници от Балкана.

Църковният храм
Войнишките паметници
Гробът на Хаджи Йордан

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;
  • Църковен храм „Св. Архангел Михаил“ от 1901 г.
  • Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на Голяма река (Биюк дере);
  • До селото има слабо минерализиран извор „Хисар“ с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания;
  • Вековни широколистни (дъбови) гори;
  • В местността Пирамидата (Керим сърт) в землището на селото расте огромен летен дъб на възраст около 430 години;
  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);