Долна Златица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна Златица
Общи данни
Население 15 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,352 km²
Надм. височина 375 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 7968
Тел. код 06071
МПС код Т
ЕКАТТЕ 22099
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Антоново
Танер Али
(ДПС)

Долна Златица е село в Североизточна България. То се намира в община Антоново, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село  Долна Златица  е разположено  в  северозападната  част на община Антоново, област Търговище, в  хълмист  район  с надморска  височина  от  300 до 499 м. Землището на  селото граничи  със селата Горна Златица, Пиринец, Иванча, Бракница  и Любенци (виж карта 1). Източно от Долна Златица  на 1.5 км разстояние  минава  общинския  асфалтов път  Антоново - Попово, а  на  7 км  в южна  посока  : национален  път  4 (Е772), свързващ  София  и  Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда за името на с. Долна Златица : Преди много години в селото имало един овчар. Един ден когато пасял овцете видял една врата на земята в средата на полето. Отворил вратата, а отвътре се чували силни стонове. Овчарят слязъл по стълбите и никой повече не го видял. След няколко дни слезли още няколко мъже да го търсят, но те също изчезнали. След тези случки се събрали всички от селото и решили да затрупат с камъни вратата.

Според легендата на дъното на тунела зад вратата има много прокълнато злато и всеки, който слезе бива прокълнат и не излиза повече. Някой възрастни жители на селото твърдят, че нощем ако погледнете към полето ще видите сияние което идва от затрупаната врата.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква ‘’ Свети апостоли Петър и Павел ‘’

Решението  за строежа на  църквата  е взето  на  общоселско събрание  на  10 март 1923 г. (Протокол No1 / 10 март 1923). На 11 март 1923 г.  църковното  настоятелство упълномощава лицето Никола Николов от Долно Мастънларе (днес Долна Златица) и  го изпраща за  Русе  и Шумен  за  изваждане на  необходимите  разрешителни документи.   Подписва се  договор  с майстор  Бончо  Христов и  сина  му Дончо  Бончев  от  с. Елезлер (днес село Илийно, общ. Омуртаг) за  строеж  на селската  църква за  сумата от  76 000 лева  и  храна  в натура  за  работниците (виж Договор). За  събиране на  сумата  се включват  селската  община Долно Мастънларе (Долна Златица), жителите на  селото (виж Списък), както  и  жителите на  околните  населени места  Ходжа Махле (Пиринец) и Горно Мастънларе (Горна  Златица).

Първоначално  определените размери на  сградата са  били  дължина 12 м, ширина  8 м  и височина 5 м, но  в  процеса на  градеж  майстора Бончо Христов ‘’ отпуска  на дължината  още  2 метра на диреци ‘’ (виж Разписка от 2 май 1923).  На 1 април 1923 г. -Връбница  се извършва  първоначално  освещаване на новостроящата се  църква (пртокол No12 от 31 март 1923). Храмът  е  завършен през  1925 г. Иконите  за него  са  рисувани през  1926,  а е  официално  осветен от  Доростолския и  Червенски митрополит Михайл  през  1928 г.  Обслужван е  от  свещениците : Никифор  Петров, Йордан Поппетров Славов, Атанас Станчев Бакалов, Димитър  Иванов  Гатев, Росен Божидаров Ангелов.

 През 1930 г. са направени  иконостасът и  владишкия трон  от Иван Х. Кръстев  от  село Генчовци, Тревненско  ( Асен  Василев - „ Български възрожденски майстори „ С. 1965 г., стр.137)

Камбаната е изработена през 1928 г. от майстор Янко х.Василев в индустриално заведение „Златна везна’’ - ул.Абаджийска 24, гр. Пловдив.

От  построяването през 1925 г. до  1959 г.  църквата е  в  състава на  Русенската  епархия, от  1959 г. до  2010-11 г. във  Варненска и Великопрескавска епархия (Държавен Архив-Търговище, Фонд 553, оп.1, ае 2, лист 481), и от 2010(11)  отново е  прехвърлена  към Русенската епархия, Поповска духовна околия (отговорник -архиерейски наместник Валентин Георгиев Лазаров, служещ в храм ‘’Успение Богородично” гр. Попово, ул. Каломенска №1, тел. 0608 / 4-42-00 , мобилен тел. 0898/540-992)

Население[редактиране | редактиране на кода]

Статистически  данни за  населението на с. Долна Златица

общ. Антоново, обл. Търговище (код по ЕКАТТЕ – 22099)

(по данни от  Националния Статистически  Институт)  

Преброяване на  населението от  01.01.1881 г.           –  578  жители

Текуща  демографска статистика към  31.12.1891 г.  – 502 жители *

Преброяване на  населението към  31.12.1893 г.       – 369  жители

Текуща  демографска статистика към  31.12.1900 г. –  379 жители **

Преброяване на  населението към  31.12.1905 г.   –  408 жители ***

Преброяване на  населението към  31.12.1910 г.    –  459 жители ****

Преброяване на  населението към  31.12.1920 г.    –  566 жители *****

Преброяване на  населението към  31.12.1926 г.   – 637  жители ******

Преброяване на  населението към  31.12.1934 г.   –  675 жители *******

Преброяване на  населението към  31.12.1946 г.   –  651  жители

Преброяване на  населението към  01.12.1956 г.   –  481 жители

Преброяване на  населението към  01.12.1965 г.   –  207 жители

Преброяване на  населението към  02.12.1975 г.   –  113 жители

Преброяване на  населението към  04.12.1985 г.   –  109 жители

Преброяване на  населението към  31.12.1992 г.     -   79 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1993 г.  -  75 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1994 г.  - 69 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1995 г.  - 60 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1996 г.  -  69 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1997 г.  - 67 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1998 г.  - 63 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1999 г.  -   59 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2000 г.  -  58 жители

Преброяване на  населението към  01.03.2001 г.       -  33 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2002 г.  – 37 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2003 г.  – 33 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2004 г.  – 32 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2005 г.  – 31 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2006 г.  – 28 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2007 г.  – 24 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2008 г.  –  19 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2009 г.  – 18 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2010 г.  - 17  жители

Преброяване на  населението към  01.02.2011 г.       -  13 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2012 г.  – 12 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2013 г.  – 11 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2014 г.  – 10 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2015 г.  – 10 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2016 г.   - 11 жители

Забележки:

1.      В  обозначените с *..* данни  са  включени и жителите  на махала „Средна Махала”

2.      Средна  Махала  е заличена  и  присъединена  официално  като  квартал на  с. Долна  Златица  с  Мининстерска  Заповед - МЗ № 2916 / обн. 16.01.1943 г.

3.      Всички  данни са публикувани  на сайта  на  НСИ или могат  да  се намерят  във  ведомствената  библиотека

http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?f=10&ezik=bul

 

Основно училище " Васил Левски "[редактиране | редактиране на кода]

ОСНОВНО   УЧИЛИЩЕ ‘’ ВАСИЛ  ЛЕВСКИ ‘’

с. Долна Златица (Долно Мастънларе)

Важни  моменти от историята на  училището, отбелязани в летописните книги от периодите 1921-1948 и 1949-1968 г.

(съхраняват се 2 Летописни книги и една Ревизионна книга  в  Държавен архив Търговище, Фондове 559-1-1 ; 559-1-3 и 559-1-2)

Училището  е отворило врати за първи  път през  1898 г. Помещавало  се е  в  къщата на  Велиновци.

През 1899   е постоена   първата  самостоятелна училищната  сграда, направена  изцяло  по стопански  начин от  населението на  селото.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

През  1921 г. Главният учител  на училището  Александра  И. Анастасова започва  воденето на  летописна книга. Учителите  са  двама .

 През учебната 1930-1931 година  повишаването броя  учениците налага и увеличаване  на учителския персонал . Това води и  използването на  още една  учебна  стая за провеждане на учебните занятия. За  целта е  нает  дюкяна на  Йордан  Велинов, където  се обучават  учениците  от III-то  отделение.

На 12 ноември 1934 г. по  инициатива  на главния  учител Петър  Денчев Стоянов и  неговата съпруга Пенка П. Стоянова,  учителка в  същото училището, се открива  за  първи път  безплатна ученическа  трапезария . Дава  се храна за  обяд ‘’на  всички деца без разлика’’. Трапезарията е  подпомогната от  местната кредитна  кооперация ‘’Бъдеще’’, която  дарява  кухненско оборудване, а цялото  население  на селото  предоставя  хранителни продукти. През  пролетта на  1935 г. са събрани  строителни  материали за  построяването  на отделно  помещение  за трапезарията  с  размери 4,5 м  х 7,0 м, непосредствено до училищното  сдание . Строежът  е забавен.

През  1934 г. с решение  на училищното  настоятелство за  първи път  в  училището се открива  и  един прогимназиален  клас с  35 ученика от селата  Долна и Горна  Златица . За учител  на класа  е  назначен Георги Пейков Георгиев от с. Илийно, Омуртагско. За  кратко време занятията на  класа  се провеждат  в  църковното сдание.

През  1939 г. е събрана  комисия  и  е приет протокол  за  избор на  двор за  бъдещ строеж на  ново училище. За място  се  одобрява стария  съществуващ двор (със  старата училищна  сграда), като  се решава  към  него да  се присъедини прилежащия съседен  частен двор на Георги П. Илиев. Така новия двор би се  простирал  на около 6 дка  площ. През есента  на 1939 г.  се доставят  35 000 броя  печени тухли и  4000 кг  вар за  новия  строеж. Заслугата  за това  начинание  е на главния учител на  училището Петър Денчев Стоянов и общинския кмет на с. Поляне (гр. Антоново) Никола Г. Иванов, родом от с. Присойна .

През  май 1940 г. в селото  идва  комисия да оцени отчуждаемото  място, собственост  на  Георги П. Илиев. Съставя се  протокол, с който  се определя училището  да  заплати на собственика сумата  от  62 000 лв. Впоследствие протоколът  не е утвърден, защото  общината не  осигурява необходимите средства  за изплащане на  въпросната  сума. Преписката  остава в  застой, а  строежа се  затруднява  и забавя.  Училището е  разполагало с  около 85 000 лв  в  общ. училищен  фонд, предвидени  за новия  градеж, но  са били  недостатъчни  за закупуване  на  парцел и  изграждане на  ново сдание.

През  есента на  1942 г.  подготовката за  строежа  продължава – набавят  се  100 куб.м. камъни, 25 000 тухли, 400 дъбови греди и други  строителни материали. Приготвени  били  25 000 кг гасена вар, за  която селяните  платили  по 40 лв на къща. Окончателно  бил  изготвен строителният  план  на сградата, включваща  3 учебни  стаи, театрален  салон, трапезария  и  баня – всичко  по проект  на главнния  учител Петър Д. Стоянов, посветил  14 г.  в идеята  за  строеж на  ново  училище.

Реално  строежът започва на  1 юни 1944 г. Издигнати били  около 1 метър  основи, но строителството  спира, понеже  повечето  от населението  е  било мобилизирано  по  време на  войната (Втората световна война)

Година по-късно,  на  21 май 1945 г. новия кмет на общината  Никола Миланов организира събрание в  селото, във връзка  със  завършване на  строителството. Нает  е майстор  Дончо  Стоянов от с. Божица. На 30 май 1945 г. строителната  дейност  е възобновена, с  активното  участие на  селяните. До  есента сградата  е  издигната и покрива  покрит, но е оставена  за довършителни  работи  за следващата  пролет.

1949 г. Училището е преобразувано  от  основно в прогимазия .

 През 1958 г. започва първото  съкращаване на учителския персонал, вследствие намаляващия брой ученици.

През  1962-1963 започва  масово  изселване на  населението от  селото към градовете  в района (Антоново, Омуртаг, Търговище, Горна Оряховица, Велико Търново-б.а.), поради  което броя  на децата  драстично  намалява. Закрит  е средния  курс  на училището. Персоналът  е  съкратен и  преназначен  в други училища из община Антоново и Попово. Остава  само една  паралелка от  4 слети класа с  преподавател Катя Григорова Ангелова .Голяма  част  от училищния  инвентар  и нагледни  пособия са  закарани в  прогимназията  в  с. Антоново . Друга  част  от материалната  база  (маси, печки, столове ...)  са дадени  за  частно ползване

През окромври  1966 г. отдел ‘’Народна  просвета’’ предлага  училището  да бъде  закрито

През учебната 1967-1968 г.  учител и  директор е Катя Григорова Ангелова. Обучават се 6 ученика

1968 г.  Училище ‘’ Васил  Левски ‘’ в село  Долна  Златица е  закрито .

Информация  за училището  от  спомените на Мария  Ангелова Богданова, Родена  1929 г.  в село Долна Златица . Учител в основно училище ‘’Васил Левски‘’ с. Долна  Златица през периода 1947-1953

‘’ Първото  училище в  Долна  Златица било  открито  (през) 1885 година  в къщата  на  Вангел Велинов  с  един учител  - даскал  Ангел от  с. Беброво, Еленско.  Условията били  много  тежки, учениците  пишели с  калем  на плочи. Учили са : писане, отечествознание  и  закон  Божий.  Дядо Никола  Радомирски , негов ученик, говори  с  уважение за  този  първи учител.

      Училището е  било  в  тази  къща  само една  година, след  което било  преместено  в ‘’параклиса’’, останал  от  турско, с учител  Станчо  Разпопицата от  гр. Омуртаг. Ползвали  се стаи  в  частните къщи  на  Андон Радев  и  Йордан Велинов.

 Училището било  построено  (през) 1900 година  с  две  класни  стаи, учителска  стая  и малък  коридор.  Средствата се  събират  от селяните . Учителствали семейство  Александра  и  Иван  Атанасови (Анастасови –б.а.)  от Шумен, директор  била  Александра, която  поставила началото  на  Летописната книга  (на  училището). От  1918 до  1929  година е  учителствала  Стефка от  Шумен, наричали  я ‘’баба Стефка ‘’ .

     Най-авторитетна  фигура като  учител  беше Петър  Денчев от  с. Манастирица, Поповско , назначен през 1929  година.  Негова съпруга  беше  учителката Пенка  Стоянова  от  гр. Търговище . Семейството  учителства  в  селото  ни  до 1943  година .

     Първата кооперация  в  Долна Златица  се  казваше ‘’Бъдеще’’, беше организирана  от  нашия учител  Петър  Денчев, който  ме е  учил  в началното  училище, в  трето и  четвърто  отделение. Той  съумява  да организира  събирането  на средства  в  размер на  85 000  лева и  през  1939-40 година  започва  строежа на  двуетажно  училище . За  съжаление  строежът е  бил  спрян на  1 юни 1940 година.’’

Списък  на учителите  преподавали  в   училище ‘’Васил  Левски‘’

с. Долна Златица (Долно Мастънларе) през учебните  години :

(според  записите  в летописните  и ревизионни  книги на училището. съхраняват се в Държавен Архив - Търговище)

1921-1922  - Главен учител : Александра  Анастасова, родом  от  гр. Шумен                                                      

                        Учител: Иван  Анастасов, родом  от с. Шереметлер (днес с. Берковски), Поповско.  Двамата  женени с  две  деца .

1922-1923 – Главен учител : Александра  Анастасова, учител : Иван  Анастасов

1923-1924 - Главен учител : Александра  Анастасова, учител : Иван  Анастасов

1924-1925 – Главен  учител : Иван Анастасов, учител : Александра Анастасова

1925-1926 – Главен учител : Александра  Анастасова, родом от гр. Шумен, с 3 деца

                        Учител : Керекица Михайлова, родом  от  гр. Шумен, неомъжена (Иван Анастасов е заместен, понеже е  бил  волнонаемен)

1926-1927 – Главен  учител : Александра  Анастасова от гр. Шумен, с 3 деца

                      Учител : Стефана  Василева от гр.Осман Пазар (гр. Омургаг), неомъжена

1927-1928 – Главен  учител : Александра Анастасова, учител Стефана Василева

1928-1929 – Главен  учител : Александра Анастасова, учител Стефана Василева

1929-1930 – Главен учител : Александра Анастасова

                       Учител : Петър  Денчев Стоянов , от с. Манастирица, Поповско

1930-1931 – Главен учител : Александра  Анастасова

                      (Главен учител до 8 ноември 1930 г., когато длъжността  поема Петър Д. Стоянов . На 9 февруари 1931 г. Александра Анастасова напуска работа  по  болест)

                       Учител : Петър  Денчев Стоянов

                       Учител : Пенка Симеонова (по мъж П. Стоянова), от  гр. Ески Джумая (гр. Търговище), съпруга на учителя Петър Д. Стоянов, бивш учителка  в с. Горно Мастънларе (днес с. Горна Златица)

                       Учител : София К. Бошнакова, от  гр. Ески Джумая (гр. Търговище), на 28 г., бивша възпитателка в пансион за сираци от войните в гр. Плевен . Назначена на 13 февруари 1931 г. на мястото на Александра Анастасова.

1931-1932 – Главен учител : Петър Д. Стоянов, учители Пенка П. Стоянова и  София К. Бошнакова

1932-1933– Главен учител : Петър Д. Стоянов, учители Пенка П. Стоянова и  София К. Бошнакова

1933-1934 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Надежда Йорданова Бояджиева, от гр. Попово. (Назначена от Училищния  инспекторат за 1 година, на мястото  на София Бошнакова, която  е  уволнена административно, поради  неявяване на работа след  изтичането на  разрешения й отпуск)

1934-1935 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                        Учител: Пенка П. Стоянова

                        Учител: Георги  Пейков Георгиев, от с. Илийно (Омуртагско),  с висше  образование по география. Назначен е  за учител на прогимназиалния клас .

 (С решение на училищното  настоятелство за първи път в училището се  открива един прогимназиален  клас с 35 ученика от селата Долна и Горна Златица)

1935-1936 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Иван Н. Даракчиев, от  с. Борисово (днес с. Славяново), Поповско (според запис в Ревизионната книга за 1935-36 г., учител в прогимназиалния клас)

                       Учител : Недялка Ив. Панайотова (запис в Ревизионната книга за 1935-36 г., учител в прогимназиалния клас)

1936-1937 – Главен учител : Петър Д. Стоянов, учители : Пенка П. Стоянова, Иван Н. Даракчиев и Недялка Ив. Панайотова

1937-1938 – Главен учител : Петър Д. Стоянов, учители – Пенка П. Стоянова и Иван Н. Даракчиев (учител на прогимназиалния клас, който се помещава  в църковното сдание)

1938-1939 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Иван Н. Даракчиев – учител на прогимназиалния  клас

                       Учител : Йордан В. Георгиев (запис в Ревизионната книга на 16 март 1939)

                       Учител : Янка И. (Гърбова ?) (запис в Ревизионната книга на 16 март 1939)

1939-1940 – Главен учител : Петър Д. Стоянов, учител : Пенка П. Стоянова

1940-1941 - Главен учител : Петър Д. Стоянов, учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 79 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во  отделение= 24,   II-ро отделение=17,   III-то отделение=19 и  IV-то отделение=19 ученика.

1941-1942 -  - Главен учител : Петър Д. Стоянов, учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 70 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во  отделение= 22,   II-ро отделение=16,   III-то отделение=14 и  IV-то отделение=18 ученика.

1942-1943 - Главен учител : Петър Д. Стоянов, учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 69 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во  отделение= 21,   II-ро отделение=22,   III-то отделение=15 и  IV-то отделение=11 ученика.

1943-1944 – Главен учител : Йорданка Йовчо Димитрова, от гр. Попово

                        Учител : Стефан Симеонов Костадинов, от с. Бостан, Омуртагско

                      (Учителите Петър Денчев Стоянов и Пенка П. Стоянова се преместват да учителстват  на друго място  из търговищко)

                       Общият брой на учениците е 69 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 37,   III-то и  IV-то отделение=32 ученика.

1944-1945 – Главен учител : Йорданка Й. Димитрова

                     Учител : Иванка Д. Пейчева, от  с. Борисово (днес с. Славяново), Поповско

         Общият брой на учениците е 66 (прогимназиалния клас не е включен), разделени както следва : I-во и  II-ро отделение= 29,   III-то и  IV-то отделение=37 ученика.

1945-1946 – Главен учител : Йорданка Й. Димитрова

                       Учител : Татяна П. Николова, от с. Поляне (днес гр. Антоново), волнонаемна учителка, назначена  за 1 година

(Учителката Иванка Д. Пейчева е преместена  в с. Лукорско, Софийско)

Общият брой на учениците е 60 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 26,   III-то и  IV-то отделение=34 ученика.

1946-1947 – Директор и учител : Йорданка Й. Димитрова

                       Учител : Матей  В. Василев, от с. Палатица. Назначен за 1 година като волнонаемен  учител

Общият брой на учениците е 49 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 25,   III-то и  IV-то отделение=24 ученика.

1947-1948 - Директор и учител : Йорданка Йовчева  Димитрова

                       Учител : Марийка Ангелова Богданова, от с. Долна Златица. Назначена  на 25 септември 1947 г.  за 1 година като волнонаемен  учител

Общият брой на учениците е 50 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 25,   III-то и  IV-то отделение=25 ученика

1948-1949 – Директор и учител : Йорданка Йовчева Димитрова

                              Учител : Марийка  Ангелова Богданова

Общият брой на учениците е 47 (прогимназиалния клас не е включен), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 26,   III-то и  IV-то отделение=21 ученика

1949-1950 – Директор  на  училището : Васил Василев Петров – назначен на 14 ноември 1949 г., родом  от с. Крушовица, Оряховско

Училището се преобразува от основно в прогимназия.

Учители в началните класове : Денка Ефтимова Иванова, родом от Мъглиж, Казанлъшко, омъжена в с. Долна Златица  и  Стоян Йосифов Милев от с. Долна  Златица

Учители в прогимназията - Донка  Димитрова Атанасова от с. Долна Златица

-         Янка  Димитрова  Манева от с. Долна Златица

-         Боянка Стефанова Нешева – назначена на 21 ноември 1949 г., от с. Летница, Ловешко

-         Марийка Стоянова Атанасова (Марийка Ангелова Богданова), назначена на 14 март 1950 г.

На 13 март 1950 г. напуска училището и селото директорът Васил В. Петров

1950-1951 – Директор на училището : Олга Димитрова Миланова

                          Учители : Божил Стефанов Божилов

                                              Марийка Стоянова Атанасова

1951-1952 – Директор на училището : Олга Димитрова Миланова

                            Учители : Боянка Нешева (Димитрова – по мъж), съпруга на     Димитър Якимов Минев от с. Долна Златица

-         Марийка  Стоянова Атанасова

-         Божил Стефанов Божилов

-         Анка Божилова Стефанова

-         Стефан Ангелов Иванов

1952-1953 – Директор на училището : Боянка Димитрова

                           Учители : Божил Стефанов Божилов

                                              Марийка Стоянова Атанасова

                                             Величка Панайотова – за началните класове

                                             Стефанка Симеонова – за началните класове

1953-1954 -  Липсва запис в Летописната книга

1954-1955  - Липсват запис в Летописната книга

1955-1956 – Директор и учител в средния курс : Атанас Стоянов Ангелов, от с.Пиринец

Учители в началните класове –Мария  Иванова Миленкова, от с. Долна Златица

-         Катя  Григорова Ангелова, от с. Пиринец 

       Учители в средния курс  - Иван Димитров Лазаров, от с. Пиринец

-         Мария Манева Богословова, от с. Разделци

-         Иван Стоев Спасов, от с. Дебелец, Великотърновск

Следват  смени : 1) на мястото на Иван Стоев Спасов (постъпва на казармата на военна служба) е назначен Добри Вълчев Добрев от с. Конак

2) на мястото на Атанас Стоянов Ангелов е назначен Димитър Илиев Василев

3) Катя Григорова Ангелова (поради бременност) е заместена от Иванка Лазарова Мануилова

4) на директорското място е назначен Иван Димитров Лазаров

1956-1957 – Учител и директор : Иван Димитров Лазаров

                                   Учители - Мария Манева Богословова

-         Мария  Т. Паскалева (заместена от Боянка Г. Колева)

-         Боянка  Господинова Колева от с. Марчино, Поповско

-         Еленка  Василева Станчева от с. Добротица

-         Мария  И.  Миленкова

-         Катя  Григорова  Ангелова

1957-1958 – Директор : Иван Димитрое Лазаров

                                  Учители  - Мария Манева Богословова

-         Дечо  Георгиев  Колев

-         Надежда  Колева Янкова

-         Петър  Ст. Братованов

-         Катя  Григорова  Ангелова

-         Мария  И. Миленкова

-         Пенчо Н. Пенчев

-         Цветанка  Захариева

-         Илия  Атанасов

1958-1959 – Директор : Дечо  Георгиев  Колев

                                   Учители - Надка Я. Колева

-         Петър  С.  Братованов

-         Пенчо Н. Пенчев

-         Иван  Д. Лазаров

-         Катя  Г. Ангелова

-         Мария  И. Миленкова

Поради  малкия брой ученици  е  съкратена учителката  Мария  И. Миленкова, която  е преназначена  в  с. Трескавец.

1959-1960 – Директор  : Дечо  Георгиев Колев

                                  Учители – Надка  Я. Колева

-         Петър  С.  Братованов

-         Ганка  Я.  Лазарова

-         Иван Д. Лазаров – възпитател

-         Катя Г. Ангелова  - начален  учител

1960-1961 – Директор : Иван  Димитров  Лазаров

                                 Учители – Петър С. Братованов

-         Ганка  Я.  Лазарова

-         Никола  К. Милков – нередовен учител

-         Марийка  Д. Богданова – нередовен учител

-         Катя Г.  Ангелова – начален учител

1961-1962  - Директор : Иван  Димитров Лазаров

                                  Учители  - Никола К.  Милков

-         Ганка  Я. Лазарова

-         Еленка  П. Тодорова – възпитател (заместена от Атанас С. Ангелов)

-         Атанас  Стоянов Ангелов – възпитател

-         Катя  Г.  Ангелова – начален  учител (заместена  от Йорданка Л. Атанасова и Росица А. Малева ?)

-         Йорданка  Ламбова  Атанасова – начален учител

-         Росица Атанасова  Малева ? – начален учител

-         Олга  Цв. Игнатова ?

1962-1963 – Директор :  Иван Димитров  Лазаров

                                   Учители – Ганка  Янкова  Лазарова

-         Марийка  Ангелова  Иванова

-         Никола Костадинов (Костов?) Милков

-         Катя  Григорова  Ангелова

-         Атанас  Стоянов  Ангелов - възпитател

1963-1964 – Учител  и директор : Катя  Григорова  Ангелова

През  1962-1963 започва  масово  изселване на  населението от  селото към градовете  в района поради, което броя  на учениците  драстично  намалява. Закрит  е средния  курс  на училището. Персоналът  е  съкратен и  преместен както  следва :

-         Иван  Димитров  Лазаров – бивш  директор – назначен  в климатичното  училище в с. Славяново

-         Ганка  Янкова Лазарова – учител – назначена  в  климатичното училище  в  с. Славяново, Поповско

-         Никола  Костадинов Милков – учител - назначен в  с. Антоново (днес гр. Антоново)

-         Марийка  Ангелова  Иванова – учител – назначена в с. Антоново (днес гр. Антоново)

-         Атанас  Стоянов  Ангелов – възпитател – назначен в с. Горна  Златица

Остава  само една  паралелка от  4 слети класа с  преподавател Катя Г. Ангелова . По време  на  отпуска по майчинство Катя Г. Ангелова (до края на1963 г.)   е заместена  от  Евгения Георгиева  от  с.Девино, Търговищко.

Голяма  част от  училищния  инвентар и  нагледни  пособия са закарани  в  прогимназията в  с. Антоново . Друга  част от  материалната  база  (маси, печки, столове ...)  са  дадени за  частно  ползване

1964-1965 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 14 ученика

1965-1966– Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 12 ученика

1966-1967 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 8 ученика (II-ри  клас – 3,  III-ти клас – 3,  IV-ти клас- 2)

През окромври  1966 г. отдел ‘’Народна  просвета’’ предлага  училището  да бъде  закрито

1967-1968 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова .Обучават се 6 ученика

1968 г.  Училище ‘’ Васил  Левски ‘’ в село  Долна  Златица е  закрито .                                    


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]