Долна Златица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Долна Златица
Общи данни
Население 15 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,352 km²
Надм. височина 438 m
Пощ. код 7968
Тел. код 06071
МПС код Т
ЕКАТТЕ 22099
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Антоново
Танер Али
(ДПС)

Долна Златица е село в Североизточна България. То се намира в община Антоново, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село  Долна Златица  е разположено  в  северозападната  част на община Антоново, област Търговище,в  хълмист  район  с надморска  височина  от  300 до 499 м. Землището на  селото граничи  със селата Горна Златица, Пиринец, Иванча, Бракница  и Любенци ( виж карта 1 ). Източно от Долна Златица  на 1.5 км разстояние  минава  общинския  асфалтов път  Антоново - Попово, а  на  7 км  в южна  посока  : национален  път  4 (Е772), свързващ  София  и  Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда за името на с. Долна Златица : Преди много години в селото имало един овчар. Един ден когато пасял овцете видял една врата на земята в средата на полето. Отворил вратата, а отвътре се чували силни стонове. Овчарят слязъл по стълбите и никой повече не го видял. След няколко дни слезли още няколко мъже да го търсят, но те също изчезнали. След тези случки се събрали всички от селото и решили да затрупат с камъни вратата.

Според легендата на дъното на тунела зад вратата има много прокълнато злато и всеки,който слезе бива прокълнат и не излиза повече. Някой възрастни жители на селото твърдят, че нощем ако погледнете към полето ще видите сияние което идва от затрупаната врата.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква ‘’ Свети апостоли Петър и Павел ‘’

Решението  за строежа на  църквата  е взето  на  общоселско събрание  на  10 март 1923 г. ( Протокол No1 / 10 март 1923 ) . На 11 март 1923 г.  църковното  настоятелство упълномощава лицето Никола Николов от Долно Мастънларе ( днес Долна Златица ) и  го изпраща за  Русе  и Шумен  за  изваждане на  необходимите  разрешителни документи.   Подписва се  договор  с майстор  Бончо  Христов и  сина  му Дончо  Бончев  от  с. Елезлер ( днес село Илийно ,общ. Омуртаг ) за  строеж  на селската  църква за  сумата от  76 000 лева  и  храна  в натура  за  работниците ( виж Договор ) . За  събиране на  сумата  се включват  селската  община Долно Мастънларе ( Долна Златица ) , жителите на  селото ( виж Списък ) , както  и  жителите на  околните  населени места  Ходжа Махле ( Пиринец ) и Горно Мастънларе ( Горна  Златица ) .

Първоначално  определените размери на  сградата са  били  дължина 12м , ширина  8м  и височина 5м , но  в  процеса на  градеж  майстора Бончо Христов ‘’ отпуска  на дължината  още  2 метра на диреци ‘’ ( виж Разписка от 2 май 1923 ).  На 1 април 1923 г. -Връбница  се извършва  първоначално  освещаване на новостроящата се  църква ( пртокол No12 от 31 март 1923 ). Храмът  е  завършен през  1925 г. Иконите  за него  са  рисувани през  1926 ,  а е  официално  осветен от  Доростолския и  Червенски митрополит Михайл  през  1928 г.  Обслужван е  от  свещениците : Никифор  Петров , Йордан Поппетров Славов , Атанас Станчев Бакалов , Димитър  Иванов  Гатев , Росен Божидаров Ангелов.

 През 1930 г. са направени  иконостасът и  владишкия трон  от Иван Х. Кръстев  от  село Генчовци , Тревненско  ( Асен  Василев - „ Български възрожденски майстори „ С. 1965 г., стр.137 )

Камбаната е изработена през 1928 г. от майстор Янко х.Василев в индустриално заведение „Златна везна’’ - ул.Абаджийска 24 , гр. Пловдив.

От  построяването през 1925 г. до  1959 г.  църквата е  в  състава на  Русенската  епархия , от  1959 г. до  2010-11 г. във  Варненска и Великопрескавска епархия ( Държавен Архив-Търговище, Фонд 553, оп.1, ае 2 , лист 481) , и от 2010(11)  отново е  прехвърлена  към Русенската епархия, Поповска духовна околия ( отговорник -архиерейски наместник Валентин Георгиев Лазаров , служещ в храм ‘’Успение Богородично” гр. Попово , ул. Каломенска №1 , тел. 0608 / 4-42-00  , мобилен тел. 0898/540-992 )

Население[редактиране | редактиране на кода]

Статистически  данни за  населението на с. Долна Златица

общ. Антоново , обл. Търговище ( код по ЕКАТТЕ – 22099)

( по данни от  Националния Статистически  Институт )  

Преброяване на  населението от  01.01.1881 г.           –  578  жители

Текуща  демографска статистика към  31.12.1891 г.  – 502 жители *

Преброяване на  населението към  31.12.1893 г.       – 369  жители

Текуща  демографска статистика към  31.12.1900 г. –  379 жители **

Преброяване на  населението към  31.12.1905 г.   –  408 жители ***

Преброяване на  населението към  31.12.1910 г.    –  459 жители ****

Преброяване на  населението към  31.12.1920 г.    –  566 жители *****

Преброяване на  населението към  31.12.1926 г.   – 637  жители ******

Преброяване на  населението към  31.12.1934 г.   –  675 жители *******

Преброяване на  населението към  31.12.1946 г.   –  651  жители

Преброяване на  населението към  01.12.1956 г.   –  481 жители

Преброяване на  населението към  01.12.1965 г.   –  207 жители

Преброяване на  населението към  02.12.1975 г.   –  113 жители

Преброяване на  населението към  04.12.1985 г.   –  109 жители

Преброяване на  населението към  31.12.1992 г.     -   79 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1993 г.  -  75 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1994 г.  - 69 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1995 г.  - 60 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1996 г.  -  69 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1997 г.  - 67 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1998 г.  - 63 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.1999 г.  -   59 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2000 г.  -  58 жители

Преброяване на  населението към  01.03.2001 г.       -  33 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2002 г.  – 37 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2003 г.  – 33 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2004 г.  – 32 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2005 г.  – 31 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2006 г.  – 28 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2007 г.  – 24 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2008 г.  –  19 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2009 г.  – 18 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2010 г.  - 17  жители

Преброяване на  населението към  01.02.2011 г.       -  13 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2012 г.  – 12 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2013 г.  – 11 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2014 г.  – 10 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2015 г.  – 10 жители

Текуща демографска статисктика към 31.12.2016 г.   - 11 жители

Забележки:

1.      В  обозначените с *..* данни  са  включени и жителите  на махала „Средна Махала”

2.      Средна  Махала  е заличена  и  присъединена  официално  като  квартал на  с. Долна  Златица  с  Мининстерска  Заповед - МЗ № 2916 / обн. 16.01.1943 г.

3.      Всички  данни са публикувани  на сайта  на  НСИ или могат  да  се намерят  във  ведомствената  библиотека

http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?f=10&ezik=bul

 

Основно училище " Васил Левски "[редактиране | редактиране на кода]

ОСНОВНО   УЧИЛИЩЕ ‘’ ВАСИЛ  ЛЕВСКИ ‘’

с. Долна Златица ( Долно Мастънларе )

Важни  моменти от историята на  училището , отбелязани в летописните книги от периодите 1921-1948 и 1949-1968 г.

( съхраняват се 2 Летописни книги и една Ревизионна книга  в  Държавен архив Търговище , Фондове 559-1-1 ; 559-1-3 и 559-1-2 )

Училището  е отворило врати за първи  път през  1898 г. Помещавало  се е  в  къщата на  Велиновци.

През 1899   е постоена   първата  самостоятелна училищната  сграда , направена  изцяло  по стопански  начин от  населението на  селото.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

През  1921 г. Главният учител  на училището  Александра  И. Анастасова започва  воденето на  летописна книга. Учителите  са  двама .

 През учебната 1930-1931 година  повишаването броя  учениците налага и увеличаване  на учителския персонал . Това води и  използването на  още една  учебна  стая за провеждане на учебните занятия. За  целта е  нает  дюкяна на  Йордан  Велинов , където  се обучават  учениците  от III-то  отделение.

На 12 ноември 1934 г. по  инициатива  на главния  учител Петър  Денчев Стоянов и  неговата съпруга Пенка П. Стоянова ,  учителка в  същото училището , се открива  за  първи път  безплатна ученическа  трапезария . Дава  се храна за  обяд ‘’на  всички деца без разлика’’. Трапезарията е  подпомогната от  местната кредитна  кооперация ‘’Бъдеще’’ , която  дарява  кухненско оборудване , а цялото  население  на селото  предоставя  хранителни продукти. През  пролетта на  1935 г. са събрани  строителни  материали за  построяването  на отделно  помещение  за трапезарията  с  размери 4,5м  х 7,0 м , непосредствено до училищното  сдание . Строежът  е забавен.

През  1934 г. с решение  на училищното  настоятелство за  първи път  в  училището се открива  и  един прогимназиален  клас с  35 ученика от селата  Долна и Горна  Златица . За учител  на класа  е  назначен Георги Пейков Георгиев от с. Илийно , Омуртагско. За  кратко време занятията на  класа  се провеждат  в  църковното сдание.

През  1939 г. е събрана  комисия  и  е приет протокол  за  избор на  двор за  бъдещ строеж на  ново училище. За място  се  одобрява стария  съществуващ двор ( със  старата училищна  сграда) , като  се решава  към  него да  се присъедини прилежащия съседен  частен двор на Георги П. Илиев. Така новия двор би се  простирал  на около 6 дка  площ. През есента  на 1939 г.  се доставят  35 000 броя  печени тухли и  4000 кг  вар за  новия  строеж. Заслугата  за това  начинание  е на главния учител на  училището Петър Денчев Стоянов и общинския кмет на с. Поляне (гр. Антоново ) Никола Г. Иванов , родом от с. Присойна .

През  май 1940 г. в селото  идва  комисия да оцени отчуждаемото  място , собственост  на  Георги П. Илиев. Съставя се  протокол , с който  се определя училището  да  заплати на собственика сумата  от  62 000 лв. Впоследствие протоколът  не е утвърден , защото  общината не  осигурява необходимите средства  за изплащане на  въпросната  сума. Преписката  остава в  застой , а  строежа се  затруднява  и забавя.  Училището е  разполагало с  около 85 000 лв  в  общ. училищен  фонд , предвидени  за новия  градеж , но  са били  недостатъчни  за закупуване  на  парцел и  изграждане на  ново сдание.

През  есента на  1942 г.  подготовката за  строежа  продължава – набавят  се  100 куб.м. камъни , 25 000 тухли , 400 дъбови греди и други  строителни материали. Приготвени  били  25 000 кг гасена вар , за  която селяните  платили  по 40 лв на къща. Окончателно  бил  изготвен строителният  план  на сградата , включваща  3 учебни  стаи , театрален  салон , трапезария  и  баня – всичко  по проект  на главнния  учител Петър Д. Стоянов , посветил  14 г.  в идеята  за  строеж на  ново  училище.

Реално  строежът започва на  1 юни 1944 г. Издигнати били  около 1 метър  основи , но строителството  спира , понеже  повечето  от населението  е  било мобилизирано  по  време на  войната ( Втората световна война )

Година по-късно,  на  21 май 1945 г. новия кмет на общината  Никола Миланов организира събрание в  селото , във връзка  със  завършване на  строителството. Нает  е майстор  Дончо  Стоянов от с. Божица. На 30 май 1945 г. строителната  дейност  е възобновена , с  активното  участие на  селяните. До  есента сградата  е  издигната и покрива  покрит , но е оставена  за довършителни  работи  за следващата  пролет.

1949 г. Училището е преобразувано  от  основно в прогимазия .

 През 1958 г. започва първото  съкращаване на учителския персонал , вследствие намаляващия брой ученици.

През  1962-1963 започва  масово  изселване на  населението от  селото към градовете  в района ( Антоново, Омуртаг , Търговище , Горна Оряховица , Велико Търново-б.а. ) , поради  което броя  на децата  драстично  намалява. Закрит  е средния  курс  на училището. Персоналът  е  съкратен и  преназначен  в други училища из община Антоново и Попово. Остава  само една  паралелка от  4 слети класа с  преподавател Катя Григорова Ангелова .Голяма  част  от училищния  инвентар  и нагледни  пособия са  закарани в  прогимназията  в  с. Антоново . Друга  част  от материалната  база  ( маси , печки , столове ...)  са дадени  за  частно ползване

През окромври  1966 г. отдел ‘’Народна  просвета’’ предлага  училището  да бъде  закрито

През учебната 1967-1968 г.  учител и  директор е Катя Григорова Ангелова. Обучават се 6 ученика

1968 г.  Училище ‘’ Васил  Левски ‘’ в село  Долна  Златица е  закрито .

Информация  за училището  от  спомените на Мария  Ангелова Богданова , Родена  1929 г.  в село Долна Златица . Учител в основно училище ‘’Васил Левски‘’ с. Долна  Златица през периода 1947-1953

‘’ Първото  училище в  Долна  Златица било  открито  ( през ) 1885 година  в къщата  на  Вангел Велинов  с  един учител  - даскал  Ангел от  с. Беброво , Еленско.  Условията били  много  тежки , учениците  пишели с  калем  на плочи. Учили са : писане , отечествознание  и  закон  Божий.  Дядо Никола  Радомирски  , негов ученик , говори  с  уважение за  този  първи учител.

      Училището е  било  в  тази  къща  само една  година , след  което било  преместено  в ‘’параклиса’’ , останал  от  турско , с учител  Станчо  Разпопицата от  гр. Омуртаг. Ползвали  се стаи  в  частните къщи  на  Андон Радев  и  Йордан Велинов.

 Училището било  построено  (през) 1900 година  с  две  класни  стаи, учителска  стая  и малък  коридор.  Средствата се  събират  от селяните . Учителствали семейство  Александра  и  Иван  Атанасови ( Анастасови –б.а.)  от Шумен , директор  била  Александра , която  поставила началото  на  Летописната книга  (на  училището) . От  1918 до  1929  година е  учителствала  Стефка от  Шумен , наричали  я ‘’баба Стефка ‘’ .

     Най-авторитетна  фигура като  учител  беше Петър  Денчев от  с. Манастирица , Поповско  , назначен през 1929  година.  Негова съпруга  беше  учителката Пенка  Стоянова  от  гр. Търговище . Семейството  учителства  в  селото  ни  до 1943  година .

     Първата кооперация  в  Долна Златица  се  казваше ‘’Бъдеще’’ , беше организирана  от  нашия учител  Петър  Денчев , който  ме е  учил  в началното  училище , в  трето и  четвърто  отделение. Той  съумява  да организира  събирането  на средства  в  размер на  85 000  лева и  през  1939-40 година  започва  строежа на  двуетажно  училище . За  съжаление  строежът е  бил  спрян на  1 юни 1940 година.’’

Списък  на учителите  преподавали  в   училище ‘’Васил  Левски‘’

с. Долна Златица ( Долно Мастънларе ) през учебните  години :

( според  записите  в летописните  и ревизионни  книги на училището. съхраняват се в Държавен Архив - Търговище )

1921-1922  - Главен учител : Александра  Анастасова , родом  от  гр. Шумен                                                      

                        Учител: Иван  Анастасов , родом  от с. Шереметлер ( днес с. Берковски ) , Поповско.  Двамата  женени с  две  деца .

1922-1923 – Главен учител : Александра  Анастасова , учител : Иван  Анастасов

1923-1924 - Главен учител : Александра  Анастасова , учител : Иван  Анастасов

1924-1925 – Главен  учител : Иван Анастасов , учител : Александра Анастасова

1925-1926 – Главен учител : Александра  Анастасова , родом от гр. Шумен , с 3 деца

                        Учител : Керекица Михайлова , родом  от  гр. Шумен , неомъжена ( Иван Анастасов е заместен , понеже е  бил  волнонаемен )

1926-1927 – Главен  учител : Александра  Анастасова от гр. Шумен , с 3 деца

                      Учител : Стефана  Василева от гр.Осман Пазар ( гр. Омургаг ) , неомъжена

1927-1928 – Главен  учител : Александра Анастасова , учител Стефана Василева

1928-1929 – Главен  учител : Александра Анастасова , учител Стефана Василева

1929-1930 – Главен учител : Александра Анастасова

                       Учител : Петър  Денчев Стоянов  , от с. Манастирица , Поповско

1930-1931 – Главен учител : Александра  Анастасова

                      ( Главен учител до 8 ноем. 1930 г. , когато длъжността  поема Петър Д. Стоянов . На 9 февр. 1931 г. Александра Анастасова напуска работа  по  болест )

                       Учител : Петър  Денчев Стоянов

                       Учител : Пенка Симеонова ( по мъж П. Стоянова ) , от  гр. Ески Джумая ( гр. Търговище) , съпруга на учителя Петър Д. Стоянов , бивш учителка  в с. Горно Мастънларе ( днес с. Горна Златица )

                       Учител : София К. Бошнакова , от  гр. Ески Джумая ( гр. Търговище ) , на 28 г. , бивша възпитателка в пансион за сираци от войните в гр. Плевен . Назначена на 13 февр. 1931 г. на мястото на Александра Анастасова.

1931-1932 – Главен учител : Петър Д. Стоянов , учители Пенка П. Стоянова и  София К. Бошнакова

1932-1933– Главен учител : Петър Д. Стоянов , учители Пенка П. Стоянова и  София К. Бошнакова

1933-1934 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Надежда Йорданова Бояджиева , от гр. Попово. ( Назначена от Училищния  инспекторат за 1 година , на мястото  на София Бошнакова , която  е  уволнена административно , поради  неявяване на работа след  изтичането на  разрешения й отпуск )

1934-1935 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                        Учител: Пенка П. Стоянова

                        Учител: Георги  Пейков Георгиев ,от с. Илийно ( Омуртагско ),  с висше  образование по география. Назначен е  за учител на прогимназиалния клас .

 ( С решение на училищното  настоятелство за първи път в училището се  открива един прогимназиален  клас с 35 ученика от селата Долна и Горна Златица )

1935-1936 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Иван Н. Даракчиев , от  с. Борисово ( днес с. Славяново ) , Поповско (според запис в Ревизионната книга за 1935-36 г. , учител в прогимназиалния клас)

                       Учител : Недялка Ив. Панайотова ( запис в Ревизионната книга за 1935-36 г. , учител в прогимназиалния клас)

1936-1937 – Главен учител : Петър Д. Стоянов , учители : Пенка П. Стоянова , Иван Н. Даракчиев и Недялка Ив. Панайотова

1937-1938 – Главен учител : Петър Д. Стоянов , учители – Пенка П. Стоянова и Иван Н. Даракчиев ( учител на прогимназиалния клас , който се помещава  в църковното сдание )

1938-1939 – Главен учител : Петър Д. Стоянов

                       Учител : Пенка П. Стоянова

                       Учител : Иван Н. Даракчиев – учител на прогимназиалния  клас

                       Учител : Йордан В. Георгиев ( запис в Ревизионната книга на 16 март 1939 )

                       Учител : Янка И. ( Гърбова ? ) ( запис в Ревизионната книга на 16 март 1939 )

1939-1940 – Главен учител : Петър Д. Стоянов , учител : Пенка П. Стоянова

1940-1941 - Главен учител : Петър Д. Стоянов , учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 79 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во  отделение= 24 ,   II-ро отделение=17 ,   III-то отделение=19 и  IV-то отделение=19 ученика.

1941-1942 -  - Главен учител : Петър Д. Стоянов , учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 70 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во  отделение= 22 ,   II-ро отделение=16 ,   III-то отделение=14 и  IV-то отделение=18 ученика.

1942-1943 - Главен учител : Петър Д. Стоянов , учител : Пенка П. Стоянова

                       Общият брой на учениците е 69 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во  отделение= 21 ,   II-ро отделение=22 ,   III-то отделение=15 и  IV-то отделение=11 ученика.

1943-1944 – Главен учител : Йорданка Йовчо Димитрова , от гр. Попово

                        Учител : Стефан Симеонов Костадинов, от с. Бостан , Омуртагско

                      ( Учителите Петър Денчев Стоянов и Пенка П. Стоянова се преместват да учителстват  на друго място  из търговищко )

                       Общият брой на учениците е 69 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 37 ,   III-то и  IV-то отделение=32 ученика.

1944-1945 – Главен учител : Йорданка Й. Димитрова

                     Учител : Иванка Д. Пейчева , от  с. Борисово ( днес с. Славяново ) , Поповско

         Общият брой на учениците е 66 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени както следва : I-во и  II-ро отделение= 29 ,   III-то и  IV-то отделение=37 ученика.

1945-1946 – Главен учител : Йорданка Й. Димитрова

                       Учител : Татяна П. Николова , от с. Поляне ( днес гр. Антоново ), волнонаемна учителка , назначена  за 1 година

( Учителката Иванка Д. Пейчева е преместена  в с. Лукорско , Софийско )

Общият брой на учениците е 60 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 26 ,   III-то и  IV-то отделение=34 ученика.

1946-1947 – Директор и учител : Йорданка Й. Димитрова

                       Учител : Матей  В. Василев , от с. Палатица. Назначен за 1 година като волнонаемен  учител

Общият брой на учениците е 49 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 25 ,   III-то и  IV-то отделение=24 ученика.

1947-1948 - Директор и учител : Йорданка Йовчева  Димитрова

                       Учител : Марийка Ангелова Богданова, от с. Долна Златица. Назначена  на 25 септ. 1947 г.  за 1 година като волнонаемен  учител

Общият брой на учениците е 50 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 25 ,   III-то и  IV-то отделение=25 ученика

1948-1949 – Директор и учител : Йорданка Йовчева Димитрова

                              Учител : Марийка  Ангелова Богданова

Общият брой на учениците е 47 ( прогимназиалния клас не е включен ), разделени  както следва : I-во и  II-ро отделение= 26 ,   III-то и  IV-то отделение=21 ученика

1949-1950 – Директор  на  училището : Васил Василев Петров – назначен на 14 ноември 1949 г. , родом  от с. Крушовица , Оряховско

Училището се преобразува от основно в прогимназия.

Учители в началните класове : Денка Ефтимова Иванова , родом от Мъглиж , Казанлъшко , омъжена в с. Долна Златица  и  Стоян Йосифов Милев от с. Долна  Златица

Учители в прогимназията - Донка  Димитрова Атанасова от с. Долна Златица

-         Янка  Димитрова  Манева от с. Долна Златица

-         Боянка Стефанова Нешева – назначена на 21 ноември 1949 г., от с. Летница , Ловешко

-         Марийка Стоянова Атанасова ( Марийка Ангелова Богданова ), назначена на 14 март 1950 г.

На 13 март 1950 г. напуска училището и селото директорът Васил В. Петров

1950-1951 – Директор на училището : Олга Димитрова Миланова

                          Учители : Божил Стефанов Божилов

                                              Марийка Стоянова Атанасова

1951-1952 – Директор на училището : Олга Димитрова Миланова

                            Учители : Боянка Нешева ( Димитрова – по мъж ), съпруга на     Димитър Якимов Минев от с. Долна Златица

-         Марийка  Стоянова Атанасова

-         Божил Стефанов Божилов

-         Анка Божилова Стефанова

-         Стефан Ангелов Иванов

1952-1953 – Директор на училището : Боянка Димитрова

                           Учители : Божил Стефанов Божилов

                                              Марийка Стоянова Атанасова

                                             Величка Панайотова – за началните класове

                                             Стефанка Симеонова – за началните класове

1953-1954 -  Липсва запис в Летописната книга

1954-1955  - Липсват запис в Летописната книга

1955-1956 – Директор и учител в средния курс : Атанас Стоянов Ангелов , от с.Пиринец

Учители в началните класове –Мария  Иванова Миленкова, от с. Долна Златица

-         Катя  Григорова Ангелова , от с. Пиринец 

       Учители в средния курс  - Иван Димитров Лазаров , от с. Пиринец

-         Мария Манева Богословова , от с. Разделци

-         Иван Стоев Спасов , от с. Дебелец , Великотърновск

Следват  смени : 1) на мястото на Иван Стоев Спасов ( постъпва на казармата на военна служба ) е назначен Добри Вълчев Добрев от с. Конак

2) на мястото на Атанас Стоянов Ангелов е назначен Димитър Илиев Василев

3) Катя Григорова Ангелова ( поради бременност ) е заместена от Иванка Лазарова Мануилова

4) на директорското място е назначен Иван Димитров Лазаров

1956-1957 – Учител и директор : Иван Димитров Лазаров

                                   Учители - Мария Манева Богословова

-         Мария  Т. Паскалева ( заместена от Боянка Г. Колева )

-         Боянка  Господинова Колева от с. Марчино , Поповско

-         Еленка  Василева Станчева от с. Добротица

-         Мария  И.  Миленкова

-         Катя  Григорова  Ангелова

1957-1958 – Директор : Иван Димитрое Лазаров

                                  Учители  - Мария Манева Богословова

-         Дечо  Георгиев  Колев

-         Надежда  Колева Янкова

-         Петър  Ст. Братованов

-         Катя  Григорова  Ангелова

-         Мария  И. Миленкова

-         Пенчо Н. Пенчев

-         Цветанка  Захариева

-         Илия  Атанасов

1958-1959 – Директор : Дечо  Георгиев  Колев

                                   Учители - Надка Я. Колева

-         Петър  С.  Братованов

-         Пенчо Н. Пенчев

-         Иван  Д. Лазаров

-         Катя  Г. Ангелова

-         Мария  И. Миленкова

Поради  малкия брой ученици  е  съкратена учителката  Мария  И. Миленкова , която  е преназначена  в  с. Трескавец.

1959-1960 – Директор  : Дечо  Георгиев Колев

                                  Учители – Надка  Я. Колева

-         Петър  С.  Братованов

-         Ганка  Я.  Лазарова

-         Иван Д. Лазаров – възпитател

-         Катя Г. Ангелова  - начален  учител

1960-1961 – Директор : Иван  Димитров  Лазаров

                                 Учители – Петър С. Братованов

-         Ганка  Я.  Лазарова

-         Никола  К. Милков – нередовен учител

-         Марийка  Д. Богданова – нередовен учител

-         Катя Г.  Ангелова – начален учител

1961-1962  - Директор : Иван  Димитров Лазаров

                                  Учители  - Никола К.  Милков

-         Ганка  Я. Лазарова

-         Еленка  П. Тодорова – възпитател ( заместена от Атанас С. Ангелов)

-         Атанас  Стоянов Ангелов – възпитател

-         Катя  Г.  Ангелова – начален  учител ( заместена  от Йорданка Л. Атанасова и Росица А. Малева ? )

-         Йорданка  Ламбова  Атанасова – начален учител

-         Росица Атанасова  Малева ? – начален учител

-         Олга  Цв. Игнатова ?

1962-1963 – Директор :  Иван Димитров  Лазаров

                                   Учители – Ганка  Янкова  Лазарова

-         Марийка  Ангелова  Иванова

-         Никола Костадинов ( Костов? ) Милков

-         Катя  Григорова  Ангелова

-         Атанас  Стоянов  Ангелов - възпитател

1963-1964 – Учител  и директор : Катя  Григорова  Ангелова

През  1962-1963 започва  масово  изселване на  населението от  селото към градовете  в района поради , което броя  на учениците  драстично  намалява. Закрит  е средния  курс  на училището. Персоналът  е  съкратен и  преместен както  следва :

-         Иван  Димитров  Лазаров – бивш  директор – назначен  в климатичното  училище в с. Славяново

-         Ганка  Янкова Лазарова – учител – назначена  в  климатичното училище  в  с. Славяново , Поповско

-         Никола  Костадинов Милков – учител - назначен в  с. Антоново ( днес гр. Антоново )

-         Марийка  Ангелова  Иванова – учител – назначена в с. Антоново ( днес гр. Антоново )

-         Атанас  Стоянов  Ангелов – възпитател – назначен в с. Горна  Златица

Остава  само една  паралелка от  4 слети класа с  преподавател Катя Г. Ангелова . По време  на  отпуска по майчинство Катя Г. Ангелова (до края на1963 г.)   е заместена  от  Евгения Георгиева  от  с.Девино , Търговищко.

Голяма  част от  училищния  инвентар и  нагледни  пособия са закарани  в  прогимназията в  с. Антоново . Друга  част от  материалната  база  ( маси , печки , столове ...)  са  дадени за  частно  ползване

1964-1965 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 14 ученика

1965-1966– Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 12 ученика

1966-1967 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова . Обучават се 8 ученика ( II-ри  клас – 3,  III-ти клас – 3,  IV-ти клас- 2 )

През окромври  1966 г. отдел ‘’Народна  просвета’’ предлага  училището  да бъде  закрито

1967-1968 – Учител  и директор : Катя Григорова Ангелова .Обучават се 6 ученика

1968 г.  Училище ‘’ Васил  Левски ‘’ в село  Долна  Златица е  закрито .                                    


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]