Антоново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Антоново)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антоново
Map of Antonovo municipality (Targovishte Province).png
Герб на АнтоновоЗнаме на Антоново
Общи данни
Област Област Търговище
Площ 478.77 km²
Население 5 861 души
Адм. център Антоново
Брой селища 57
Сайт www.antonovo.bg
Управление
Кмет Танер Али
(ДПС)
Общ. съвет 13 съветници
   ДПС (8)
   ГЕРБ (3)
   БСП (2)
Bulgaria Antonovo Municipality geographic map bg.svg

Община Антоново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km2 заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.

Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.

Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината –125 m н.в.

В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.

Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:

Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служи за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборният ѝ басейн е 124 km2, което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.
Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а два km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборният r̀ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6262 100,00
Българи 1660 26,51
Турци 2 975 47,51
Цигани 1212 19,35
Други 7 0,11
Не се самоопределят 84 1,34
Не отговорили 324 5,17

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Антоново
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 25369 25984 19211 14715 12107 10038 8697 7593 6262
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 59 населени места с общо население от 6262 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Антоново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Антоново 1582 25,076 Яйла кьой, Поляне Моравица 192 11,574 Демирджилери
Банковец 11 4,107 Хамза кьой Моравка 210 11,974 Кара дърлъ
Богомолско 22 8,473 Софу юрт Орач 90 6,165 Албалари
Букак 11 8,267 Хаджи кьой Пиринец 14 6,522 Ходжа махле
Великовци 69 13,601 Вели кьой Поройно 23 6,511 Караселер
Вельово 77 6,528 Куру Вели кьой Присойна 7 4,844 Калайджилари
Глашатай 29 6,515 Делял кьой Пчелно 15 9,863 Куванджилар
Голямо Доляне 5 - Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово Равно село 46 11,890 Дура боглу
Горна Златица 19 9,012 Горно Мастънлари Разделци 254 11,310 Балабанлари
Греевци 24 - Урум бей, в з-щето на с. Свирчово Свирчово 21 15,269 Чалджи кьой
Девино 24 9,473 Къзлар кьой Свободица 29 1,624 Хасъ кьой
Длъжка поляна 66 9,700 Узунджа алан Семерци 210 9,082 Семерлер
Добротица 247 10,255 Доброджелари Слънчовец 2 - Исаклари, в з-щето на с. Великовци
Долна Златица 13 12,352 Долно Мастънлари Стара речка 15 5,319 Алван кьой
Дъбравица 7 31,238 Текеджилери Старчище 105 7,803 Пирелери
Изворово 409 13,520 Кешкекчилери, Извор Стеврек 428 38,057
Калнище 1 - Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак Стойново 24 3,623 Дуран кьой, Стойновци
Капище 88 6,167 Тюлбе Стройновци 11 - Кеманлари, в з-щето на с. Равно село
Китино 84 11,471 Ходжа кьой Таймище 187 7,143 Тюлбе каралар
Коноп 132 5,252 Кулфалар Тиховец 2 1,713
Крайполе - 5,838 Кулазлари Трескавец 585 10,479 Касъргалар
Крушолак 34 9,578 Бенли кьой Халваджийско 11 3,756 Халвазжилари
Къпинец 1 6,648 Кадър кьой Чеканци 61 - Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек
Кьосевци 100 8,431 Кьосе кьой Черна вода 74 10,877 Гюндюзлери
Любичево 300 19,321 Ашиклар Черни бряг 115 16,094 Джумалъ кьой
Малка Черковна 3 6,762 Чикръкчилари Шишковица 32 6,352 Тюркеше
Малоградец 56 10,279 Палазлари Язовец 9 3,683 Кокарджа
Манушевци 1 - Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода Яребично 2 7,868 Чели кьой, Яребична
Мечово 3 2,142 Айдън кьой Ястребино 44 13,582 Дуванлар
Милино 26 5,792 Керемедин ОБЩО 6262 478,775 7 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) без административен акт поради изселване;
  • през 1887 г. – заличени са с. Базаурт, м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) и с. Къшла кьой без административен акт поради изселване;
– заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;
  • през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;
– заличени са с. Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • през 1902 г. – заличена е м. Семис кьой без административен акт поради изселване;
– заличена е м. Юренджи без административен акт поради изселване;
  • през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;
– преименува м. Каваджик на м. Виданово;
– преименува м. Османлар на м. Висино;
– преименува м. Муссаллар на м. Височка;
– преименува м. Сефер махле на м. Возарци;
– преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;
– преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;
– преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;
– преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;
– преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;
– преименува с. Доброджелари на с. Добротица;
– преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;
– преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;
– преименува м. Софулар на м. Ковил;
– преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;
– преименува с. Ашиклар на с. Любичево;
– преименува м. Ени махле на м. Любка;
– преименува м. Макаклари на м. Макак;
– преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;
– преименува с. Палазлари на с. Малоградец;
– преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;
– преименува с. Демирджилери на с. Моравица;
– преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;
– преименува с. Албалари на с. Орач;
– преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;
– преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;
– преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;
– преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;
– преименува с. Караселер на с. Поройно;
– преименува с. Калайджилари на с. Присойна;
– преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;
– преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;
– преименува с. Балабанлари на с. Разделци;
– преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;
– преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;
– преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;
– преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;
– преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;
– преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;
– преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;
– преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;
– преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;
– преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;
– преименува с. Кокарджа на с. Язовец;
– преименува с. Чели кьой на с. Яребична;
– преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;
– преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;
– преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;
– преименува м. Вели кьой на м. Великовци;
– преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;
– преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;
– преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;
– преименува м. Пахчелари на м. Градинка;
– преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;
– преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;
– преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;
– преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;
– преименува с. Тюлбе на с. Капище;
– преименува с. Кулфалар на с. Коноп;
– преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;
– преименува м. Къна кьой на м. Кънино;
– преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;
– преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;
– преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;
– преименува с. Керемедин на с. Милино;
– преименува м. Карши махле на м. Насрещна;
– преименува м. Дура боглу на м. Равно село;
– преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;
– преименува м. Средна махала на м. Средна;
– преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;
– преименува м. Пирелери на м. Старчище;
– преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;
– преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;
– преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;
– преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
  • МЗ № 2916/обн. 16.01.1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;
– заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;
– заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;
– заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;
– заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;
– преименува м. Стойново на м. Стойновци;
– признава н.м. Тиховец (Менет кьой, от с. Букак) за отделно населено място – с. Тиховец;
– заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;
  • между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;
– преименува с. Извор на с. Изворово;
  • през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава м. Височка, с. Зидари и м. Малко Доляне поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 18.12.1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признавас. Антоново за гр. Антоново;
  • Указ № 2076/обн. 27.09.1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
  • Указ № 2552/обн. 26.11.1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
  • Указ № 2081/обн. 23.11.1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 328/обн. 24.09.1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
  • Реш.МС № 599/обн. 14.08.2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище “Д-р Петър Берон ”, с.Изворово
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с.Трескавец
  • Средно общообразователно училище „Св. СВ. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com

През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи

В с. Ястребино има 2 постоянни фото-изложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.

Читалища

В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
  • НЧ „Съзнание“, с. Разделци
  • НЧ „Сила“, с. Моравка
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
  • НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна
Къщата-музей и галерия на Янаки Манасиев в квартал Божица

Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
  • традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).

В селата на общината се провеждат местни събори:

  • 24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
  • около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
  • май – в село Любичево,
  • около Петковден – в Моравица,
  • след празника Свети дух – в Длъжка поляна.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]