Направо към съдържанието

Антоново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Антоново
Общи данни
ОбластТърговище
Площ478.77 km²
Население4356 души[1] (31 декември 2025)
9,1 души/km²
Адм. центърАнтоново
Брой селища57
Сайтantonovo.bg
Управление
КметХайредин Мехмедов
(ДПС; 2017)
Общ. съвет13 съветници
Община Антоново в Общомедия
Топографска карта на община Антоново.

Община Антоново е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km2 заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.

Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.

Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 125 m н.в.

В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.

Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:

– Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служат за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборния ѝ басейн е 124 km2, което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.
– Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 59 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Антоново100625,076Яйла кьой, ПолянеМоравица14011,574Демирджилери
Банковец94,107Хамза кьойМоравка15211,974Кара дърлъ
Богомолско128,473Софу юртОрач806,165Албалари
Букак78,267Хаджи кьойПиринец66,522Ходжа махле
Великовци6013,601Вели кьойПоройно36,511Караселер
Вельово636,528Куру Вели кьойПрисойна34,844Калайджилари
Глашатай146,515Делял кьойПчелно69,863Куванджилар
Голямо Доляне1–Дере кьой, в з-щето на с. СвирчовоРавно село4211,890Дура боглу
Горна Златица99,012Горно МастънлариРазделци18711,310Балабанлари
Греевци3–Урум бей, в з-щето на с. СвирчовоСвирчово1115,269Чалджи кьой
Девино99,473Къзлар кьойСвободица181,624Хасъ кьой
Длъжка поляна359,700Узунджа аланСемерци1919,082Семерлер
Добротица19710,255ДоброджелариСлънчовец3–Исаклари, в з-щето на с. Великовци
Долна Златица2112,352Долно МастънлариСтара речка165,319Алван кьой
Дъбравица831,238ТекеджилериСтарчище717,803Пирелери
Изворово41113,520Кешкекчилери, ИзворСтеврек28338,057
Калнище––Чамурлу кьой, в з-щето на с. КрушолакСтойново233,623Дуран кьой, Стойновци
Капище616,167ТюлбеСтройновци7–Кеманлари, в з-щето на с. Равно село
Китино5311,471Ходжа кьойТаймище1637,143Тюлбе каралар
Коноп765,252КулфаларТиховец–1,713
Крайполе–5,838КулазлариТрескавец42510,479Касъргалар
Крушолак339,578Бенли кьойХалваджийско83,756Халвазжилари
Къпинец–6,648Кадър кьойЧеканци37–Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек
Кьосевци608,431Кьосе кьойЧерна вода7110,877Гюндюзлери
Любичево23919,321АшикларЧерни бряг10916,094Джумалъ кьой
Малка Черковна176,762ЧикръкчилариШишковица186,352Тюркеше
Малоградец5310,279ПалазлариЯзовец103,683Кокарджа
Манушевци––Чанаджик, в з-щето на с. Черна водаЯребично17,868Чели кьой, Яребична
Мечово62,142Айдън кьойЯстребино5213,582Дуванлар
Милино75,792КеремединОБЩО4606478,7757 населени места са без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) поради изселване, без административен акт;
  • през 1887 г. – заличени са селата Базаурт и Къшла кьой и м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) поради изселване, без административен акт;
– заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;
  • през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;
– заличени са селата Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • през 1902 г. – заличени са махалите Семис кьой и Юренджи поради изселване, без административен акт;
  • през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;
– преименува м. Каваджик на м. Виданово;
– преименува м. Османлар на м. Висино;
– преименува м. Муссаллар на м. Височка;
– преименува м. Сефер махле на м. Возарци;
– преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;
– преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;
– преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;
– преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;
– преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;
– преименува с. Доброджелари на с. Добротица;
– преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;
– преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;
– преименува м. Софулар на м. Ковил;
– преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;
– преименува с. Ашиклар на с. Любичево;
– преименува м. Ени махле на м. Любка;
– преименува м. Макаклари на м. Макак;
– преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;
– преименува с. Палазлари на с. Малоградец;
– преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;
– преименува с. Демирджилери на с. Моравица;
– преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;
– преименува с. Албалари на с. Орач;
– преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;
– преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;
– преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;
– преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;
– преименува с. Караселер на с. Поройно;
– преименува с. Калайджилари на с. Присойна;
– преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;
– преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;
– преименува с. Балабанлари на с. Разделци;
– преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;
– преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;
– преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;
– преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;
– преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;
– преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;
– преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;
– преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;
– преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;
– преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;
– преименува с. Кокарджа на с. Язовец;
– преименува с. Чели кьой на с. Яребична;
– преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;
  • МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;
– преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;
– преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;
– преименува м. Вели кьой на м. Великовци;
– преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;
– преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;
– преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;
– преименува м. Пахчелари на м. Градинка;
– преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;
– преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;
– преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;
– преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;
– преименува с. Тюлбе на с. Капище;
– преименува с. Кулфалар на с. Коноп;
– преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;
– преименува м. Къна кьой на м. Кънино;
– преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;
– преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;
– преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;
– преименува с. Керемедин на с. Милино;
– преименува м. Карши махле на м. Насрещна;
– преименува м. Дура боглу на м. Равно село;
– преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;
– преименува м. Средна махала на м. Средна;
– преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;
– преименува м. Пирелери на м. Старчище;
– преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;
– преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;
– преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;
– преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;
  • МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
  • МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;
– заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;
– заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;
– заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;
– заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;
– преименува м. Стойново на м. Стойновци;
– признава н.м. Тиховец (Менет кьой) от с. Букак за отделно населено място – с. Тиховец;
– заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;
  • между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
  • Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;
– преименува с. Извор на с. Изворово;
  • през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
  • Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава с. Зидари и махалите Височка и Малко Доляне поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 18 декември 1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Антоново за гр. Антоново;
  • Указ № 2076/обн. 27 септември 1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
  • Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
  • Указ № 2081/обн. 23 ноември 1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
  • На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 328/обн. 24 септември 1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
  • Реш. МС № 599/обн. 14 август 2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване		Численост
193425 369
194625 984
195619 211
196514 715
197512 107
198510 038
19928 697
20017 593
20116 262
20214 606

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]

Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо6 2621 6602 9751 212784324100,0026,5047,5019,350,111,345,17
Антоново158267022054635138Антоново42,3513,9034,510,180,318,72
Банковец11470000Банковец36,3669,300,000,000,000,00
Богомолско2205015Богомолско0,0022,720,0068,18
Букак11380000Букак27,2772,720,000,000,000,00
Великовци6935500011Великовци4,3479,710,000,000,0015,94
Вельово774730000Вельово5,1994,800,000,000,000,00
Глашатай2927001Глашатай93,100,000,003,44
Голямо Доляне50001Голямо Доляне0,000,000,0020,00
Горна Златица1917000Горна Златица89,470,000,000,00
Градинка0000000Градинка0,000,000,000,000,000,00
Греевци2423Греевци95,83
Девино242400000Девино100,000,000,000,000,000,00
Длъжка поляна66329202Длъжка поляна48,4813,6330,303,03
Добротица24717208021Добротица6,8884,210,008,50
Долна Златица131300000Долна Златица100,000,000,000,000,000,00
Дъбравица7340000Дъбравица42,8557,140,000,000,000,00
Изворово409108926823Изворово26,402,2065,525,62
Калнище1000001Калнище0,000,000,000,000,00100,00
Капище8887000Капище98,860,000,000,00
Китино84271538040Китино32,1417,8545,230,004,760,00
Коноп132130000Коноп98,480,000,000,00
Крайполе0000000Крайполе0,000,000,000,000,000,00
Крушолак348260000Крушолак23,5276,470,000,000,000,00
Къпинец10Къпинец0,00
Кьосевци100541333000Кьосевци54,0013,0033,000,000,000,00
Любичево3004022725080Любичево13,3375,668,330,002,660,00
Малка Черковна31Малка Черковна33,33
Малоградец5634310072Малоградец60,715,3517,850,0012,503,57
Манушевци10Манушевци0,00
Мечово3300000Мечово100,000,000,000,000,000,00
Милино260260000Милино0,00100,000,000,000,000,00
Моравица1922271610Моравица11,453,6483,850,00
Моравка2102912080503Моравка13,8057,143,800,0023,801,42
Орач90541270017Орач60,0013,337,770,000,0018,88
Пиринец14940001Пиринец64,2828,570,000,000,007,14
Поройно231530005Поройно65,2113,040,000,000,0021,73
Присойна7700000Присойна100,000,000,000,000,000,00
Пчелно15630060Пчелно40,0020,000,000,0040,000,00
Равно село460460000Равно село0,00100,000,000,000,000,00
Разделци254422070005Разделци16,5381,490,000,000,001,96
Свирчово210000021Свирчово0,000,000,000,000,00100,00
Свободица2928000Свободица96,550,000,000,00
Семерци210857351001Семерци40,4734,7624,280,000,000,47
Слънчовец20000Слънчовец0,000,000,000,00
Стара речка150400011Стара речка0,0026,660,000,000,0073,33
Старчище10501050000Старчище0,00100,000,000,000,000,00
Стеврек428933340001Стеврек21,7278,030,000,000,000,23
Стойново246180000Стойново25,0075,000,000,000,000,00
Стройновци11060005Стройновци0,0054,540,000,000,0045,45
Таймище187261610000Таймище13,9086,090,000,000,000,00
Тиховец20000Тиховец0,000,000,000,00
Трескавец5851256606Трескавец2,0596,750,001,02
Халваджийско111100000Халваджийско100,000,000,000,000,000,00
Чеканци6115370009Чеканци24,5960,650,000,000,0014,75
Черна вода740740000Черна вода0,00100,000,000,000,000,00
Черни бряг115110400Черни бряг95,653,470,000,00
Шишковица326026000Шишковица18,750,0081,250,000,000,00
Язовец9540000Язовец55,5544,440,000,000,000,00
Яребично20Яребично0,00
Ястребино4431013000Ястребино70,450,0029,540,000,000,00

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
  • Начално училище „Д-р Петър Берон“, с. Изворово
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Трескавец
  • Средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com[неработеща препратка]

През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]
Музеи

В с. Ястребино има 2 постоянни фотоизложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.

Читалища

В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
  • НЧ „Съзнание“, с. Разделци
  • НЧ „Сила“, с. Моравка
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
  • НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна
Къщата музей и галерия на Янаки Манасиев в квартал Божица

Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]
  • 17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
  • традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).

В селата на общината се провеждат местни събори:

  • 24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
  • около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
  • май – в село Любичево,
  • около Петковден – в Моравица,
  • след празника Свети дух – в Длъжка поляна.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ [statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf  Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог] // nsi.bg. Посетен на 7 март 2021. (на английски)
  4. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2021. Посетен на 7 март 2021. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антоново_(община)&oldid=13022399“.