Котел (община)

Община Котел
42.883, 26.45
	Община Котел
	Знаме
Общи данни
Област	Сливен
Площ	858.08 km²
Население	15 819 души (31 декември 2024); 18,4 души/km²
Адм. център	Котел
Брой селища	22
Сайт	kotel.bg
Управление
Кмет	Коста Каранашев ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (12); ДПС – Народен съюз (7); БСП (2);
	Община Котел в Общомедия

Община Котел е разположена в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината заема североизточната част на област Сливен. С площта си от 858,082 km² е на 3-то място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на северозапад – община Антоново, област Търговище;
на север – община Омуртаг, област Търговище;
на североизток – община Върбица, област Шумен;
на изток – община Сунгурларе, област Бургас;
на юг – община Стралджа, област Ямбол;
на югозапад – община Сливен.

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е хълмист, ниско и средно планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Източна Стара планина и Източния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Котел попадат 5 орографски единици: Близо 2/3 от територията на общината се заема от западната, най-висока част на Котленска планина, разположена между долините на реките Голяма Камчия на север и Луда Камчия на юг, а на изток и запад планината излиза извън пределите ѝ. На около 5 km югозападно от град Котел се издига връх Разбойна 1128 m в рида Разбойна, най-високата точка на Котленска планина и на цялата община. Южно от долината на река Луда Камчия в пределите на община Котел попадат малка част от Сливенска планина (в землището на с. Нейково) с връх Дебела могила 922,5 m и западната част на Стидовска планина с връх Ушите 1010,4 m, разположен южно от село Градец. Крайния югоизточен район на общината се заема от части на други две ниски планини принадлежащи към Източна Стара планина – планината Гребенец с връх Мандрата 863,7 m, разположен северозападно от село Седларево, на границата с община Сливен и Терзийски баир с височина около 400 m, южно от село Пъдарево.

В крайния северен район на общината, разположен северно от долината на река Голяма Камчия се простират южните разклонения на Лиса планина (част от Източния Предбалкан). Нейният най-висок връх Големия Сакар 1053,6 m се издига западно от село Остра могила.

На североизток и югоизток релефът на общината е хълмист, като тук попадат части от две полета. На североизток, по долината на река Голяма Камчия на територията на общината се вклинява югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово. На югоизток, по долината на река Мочурица, между Стидовска планина на север и Гребенец и Терзийски баир на юг се вклинява западната, най-висока част на Сунгурларското поле. Тук североизточно от село Пъдарево, в коритото на река Мочурица се намира най-ниската точка на общината – 199 m н.в.

Води

В южната част на община Котел, по билото на Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 90% от територията ѝ принадлежат към Черноморския водосборен басейн, а останалите 10% – към Беломорския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат три реки. В северната част преминава най-горното течение на река Голяма Камчия (Тича, лява съставяща на река Камчия). Тя извира от Лиса планина и до село Тича тече на изток в дълбока и залесена долина. След селото завива на североизток, долината ѝ се разширява, навлиза в югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово и напуска пределите на общината. В южната част преминава участък от горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от община Сливен, минава през землището на село Нейково, отново навлиза в Община Сливен и югозападно от село Градец се завръща в община Котел. Минава през село Градец, където в нея отляво се влива Котленска река (25 km, изцяло протича през общината) с десния си приток Нейковска река и с няколко забележителни меандра източно от селото напуска пределите на общината и навлиза в община Сунгурларе. Тук при село Дъбовица (община Сунгурларе) в нея отляво се влива Медвенска река, горното и средното течение на която е на територията на община Котел. В най-западната част на общината през селата Кипилово и Боринци протича река Карадере, десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра и, която от своя страна е десен приток на Дунав.

Крайните югоизточни части на общината принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук от запад на изток през най-западната и най-висока част на Сунгурларското поле протича най-горното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и горното течение на десния ѝ приток река Мараш.

Населени места

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Боринци	121	22,786	Керсенлик	Нейково	188	76,205
Братан	1	65,224	Сър алан	Орлово	168	6,315	Вайслар
Градец	2950	46,099		Остра могила	116	18,561	Сютчилер
Дъбова	5	6,877	Емрен кьой	Пъдарево	541	21,454	Куруджиево
Жеравна	336	52,989		Седларево	35	16,662
Катунище	38	15,058		Соколарци	392	5,225	Дуванджилар
Кипилово	422	83,573		Стрелци	320	31,414	Туркоклии
Котел	4879	131,519		Тича	796	52,871
Малко село	483	6,981	Кючуклер	Топузево	76	3,859	Топузлар
Медвен	136	79,224		Филаретово	442	7,758	Хамзалар
Мокрен	780	78,701	Кьопеклии, Аврамов	Ябланово	2694	28,727	Алванар

Административно-териториални промени

през 1881 г. – заличени са к. Баглари без административен акт поради изселване;
през 1893 г. – заличено е с. Ираклии (Ераклии) без административен акт поради изселване;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Кара юкуш (Кара укуш) на м. Върлище;

– преименува м. Араръ махле на м. Камена;

– преименува м. Ичме дере на м. Пивки дол;

– преименува м. Кухчелари на м. Птичари;

– преименува с. Куруджиево на с. Пъдарево;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Керсенлик на м. Боринци;

– преименува с. Сър алан на с. Братан;

– преименува м. Емрен кьой (Имрен кьой) на м. Дъбова;

– преименува с. Кючуклер на с. Малко село;

– преименува м. Чукур алан на м. Низка поляна;

– преименува м. Ени махле (Нова махала) на м. Новоселище;

– преименува с. Вайслар на с. Орлово;

– преименува с. Сютчилер (Сиюбджилер, Сюджилер, Събджилер, Сьобжилер) на с. Остра могила;

– преименува с. Ени махле на с. Радинка;

– преименува с. Дуванджилар на с. Соколарци;

– преименува с. Туркоклии на с. Стрелци;

– преименува с. Топузлар на с. Топузево;

– преименува с. Хамзалар на с. Филаретово;

– преименува с. Алванар на с. Ябланово;

Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Кьопеклии (Мокрен) на с. Аврамов;
през 1965 г. – осъвременено е името на м. Камена на м. Каменна без административен акт;

– осъвременено е името на м. Низка поляна на м. Ниска поляна без административен акт;

Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава м. Боринци за с. Боринци;
Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Новоселище и Пивки дол поради изселване;
Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Дъбова за с. Дъбова;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Аврамов, Пъдарево и Седларево заедно с техните землища към община Котел;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 115/обн. 08.05.1992 г. – възстановява старото име на с. Аврамов на с. Мокрен;
Реш. МС 0739/обн. 13.09.2005 г. – заличава с. Радинка поради изселване;
Реш. МС № 849/обн. 9 януари 2007 г. – заличава с. Върлище и го присъединява като квартал на с. Боринци;

– заличава с. Птичари и го присъединява като квартал на с. Кипилово;

– заличава селата Каменна и Ниска поляна и ги присъединява като квартали на с. Стрелци.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	21 473
1946	23 482
1956	24 937
1965	26 996
1975	27 469
1985	26 379
1992	23 944
2001	21 645
2011	19 391
2021	15 919

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	19 391	7024	5793	4790	205	142	1437	100.00	36.22	29.87	24.70	1.05	0.73	7.41
Котел	5798	3667	61	1177	174	31	688	Котел	63.24	1.05	20.30	3.00	0.53	11.86
Градец	3759	701		2970		29	51	Градец	18.64		79.01		0.77	1.35
Ябланово	3030	34	2688			9	296	Ябланово	1.12	88.71			0.29	9.76
Тича	982	248	455	124	0	6	149	Тича	25.25	46.33	12.62	0.00	0.61	15.17
Мокрен	876	500	34	236			104	Мокрен	57.07	3.88	26.94			11.87
Филаретово	604	3	594				3	Филаретово	0.49	98.34				0.49
Малко село	596	6	514	3	0	0	73	Малко село	1.00	86.24	0.50	0.00	0.00	12.24
Пъдарево	583	314		259	0		5	Пъдарево	53.85		44.42	0.00		0.85
Кипилово	569	511	33	7	0	0	18	Кипилово	89.80	5.79	1.23	0.00	0.00	3.16
Соколарци	498	15	482	0	0	0	1	Соколарци	3.01	96.78	0.00	0.00	0.00	0.20
Стрелци	440	5	402	0	0	0	33	Стрелци	1.13	91.36	0.00	0.00	0.00	7.50
Жеравна	413	377			26	0	6	Жеравна	91.28			6.29	0.00	1.45
Нейково	347	339		6	0		0	Нейково	97.69		1.72	0.00		0.00
Медвен	212	139		0		57	8	Медвен	65.56		0.00		26.88	3.77
Орлово	173		167	0			2	Орлово		96.53	0.00			1.15
Остра могила	151	3	148	0	0	0	0	Остра могила	1.98	98.01	0.00	0.00	0.00	0.00
Боринци	146	98	44	4	0	0	0	Боринци	67.12	30.13	2.73	0.00	0.00	0.00
Топузево	126		125	0	0		0	Топузево		99.20		0.00	0.00	0.00
Седларево	38	35		0			0	Седларево	92.10		0.00			0.00
Катунище	26	26	0	0	0	0	0	Катунище	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Дъбова	16	0	16	0	0	0	0	Дъбова	0.00	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Братан	8	0	8	0	0	0	0	Братан	0.00	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	19 391	100.00
Православие	6887	35.51
Католицизъм	67	0.34
Протестантство	1224	6.31
Ислям	4361	22.48
Друго	7	0.03
Нямат	1235	6.36
Не се самоопределят	1054	5.43
Непоказано	4556	23.49

Транспорт

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 114,3 km:

участък от 11 km от Републикански път I-7 (от km 219,4 до km 230,4);
последният участък от 45,1 km от Републикански път II-48 (от km 17,6 до km 62,7);
началният участък от 24,8 km от Републикански път III-484 (от km 0 до km 24,8);
началният участък от 4,8 km от Републикански път III-488 (от km 0 до km 4,8);
последният участък от 13,2 km от Републикански път III-706 (от km 8 до km 21,2);
последният участък от 10,3 km от Републикански път III-7006 (от km 7,3 до km 17,6);
последният участък от 5,1 km от Републикански път III-7306 (от km 17,5 до km 22,6).

Топографски карти

Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)

Литература

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Котел
((bg)) Официален сайт
Сайт на средищното училище в общината – СОУ „Г. С. Раковски“^{[неработеща препратка]}

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]