Стралджа (община)
| Община Стралджа | |
|---|---|
 | |
| Общи данни | |
| Област | Ямбол |
| Площ | 676.29 km² |
| Население | 13 205 души |
| Адм. център | Стралджа |
| Брой селища | 22 |
| Сайт | straldzha.net |
| Управление | |
| Кмет | Атанас Киров (Атака, АБВ) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
.png) | |
| Община Стралджа в Общомедия | |
Община Стралджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в североизточната част на област Ямбол. С площта си от 676,285 km2 е 3-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 20,39% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Болярово;
- на югозапад – община Елхово;
- на запад – община Тунджа;
- на северозапад – община Сливен, област Сливен;
- на север – община Котел, област Сливен и община Сунгурларе, област Бургас;
- на изток – община Карнобат и община Средец, област Бургас.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Източна Стара планина, източната част на Сливенската котловина и северната част на Тунджанската хълмиста област.
Крайната северна част на общината е заета от южните склонове на Терзийски баир, най-южно разклонение на Източна Стара планина. В него, на около 5 km североизточно от село Лозенец, на границата с община Сунгурларе се издига най-високата му точка връх Кръста 472,3 m, който е и най-високата точка на цялата община.
В централните части на община Стралджа се простира обширното Стралджанско поле, което е източно продължение на Сливенската котловина с надморска височина от 130 до 180 m.
Южно от него в пределите на общината попадат югоизточните хълмисти части на възвишението Бакаджици. На 5 km южно от село Иречеково се намира най-високата им точка връх Еньовичиния манастир 461,8 m на територията на общината.
В най-източната точка на община Стралджа, източно от село Правдино, на границата с община Средец, в коритото на Господаревска река е разположена най-ниската ѝ точка – 72 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
В централната част на общината, от изток на запад, на протежение от около 28 – 30 km протича част от долното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), коритото на която е коригирано с водозащитни диги. На територията на общината река Мочурица получава най-големият си проток – река Мараш. Река Мараш води началото си от Стидовска планина (част от Източна Стара планина). Тече в източна посока в широка асиметрична долина (със стръмни десни склонове) по северното подножие на планината Гребенец (част от Стара планина). Южно от село Пъдарево (община Котел) завива на юг, навлиза в община Стралджа и образува дълбок пролом (Марашки пролом), дълъг 7 km между планината Гребенец на запад и рида Терзийски баир на изток. Северно от пътния възел „Петолъчката“ излиза от пролома и навлиза в Стралджанско поле. Тук долината ѝ е широка и плитка, коригирана с водозащитни диги. Влива отдясно в река Мочурица на 138 m н.в., при село Воденичане. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 232 km2, което представлява 18,15% от водосборния басейн на река Мочурица.
Поради издигнато си положение спрямо околните територии, от южната, хълмиста част на общината водят началото три по-големи реки принадлежащи към Беломорския и Черноморския водосборни басейни. На югозапад покрай селата Тамарино и Каменец протича горното течение на река Боадере (Геренска река, ляв приток на Тунджа). В най-южната част покрай селата Поляна и Александрово протича най-горното течение на Средецка река, принадлежаща към Черноморския водосборен басейн. В централната част на общината, от запад на изток покрай селата Люлин, Първенец и Правдино протича горното течение на Господаревска река (Бунарска река, Голямата река, ляв приток на Средецка река).
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2020 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Александрово | 177 | 37,264 | Хасаноглу | Люлин | 183 | 23,030 | Ени махле |
| Атолово | 200 | 10,346 | Маленово | 309 | 34,931 | Паша кьой, Пашино | |
| Богорово | 85 | 12,017 | Арпач | Недялско | 280 | 44,422 | Афтане |
| Воденичане | 391 | 32,480 | Дермен кьой | Палаузово | 142 | 27,313 | Авлалии |
| Войника | 291 | 40,931 | Поляна | 253 | 43,464 | Бургунджи кьой | |
| Джинот | 275 | 16,125 | Чинкоджа | Правдино | 128 | 24,272 | Довруклии |
| Зимница | 1804 | 45,695 | Къшла кьой | Първенец | 269 | 31,739 | Башалии |
| Иречеково | 340 | 47,189 | Арнауткьой | Саранско | 138 | 13,146 | Саранлии |
| Каменец | 425 | 31,672 | Саранлъ ени кьой, Телец | Стралджа | 5702 | 79,305 | |
| Леярово | 37 | 17,902 | Дюкмен | Тамарино | 220 | 21,408 | Тюркмени |
| Лозенец | 616 | 28,703 | Сеймен | Чарда | 290 | 22,931 | Суруджалии |
| ОБЩО | 12781 | 676,285 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- Административен правилник № 91/обн. 30.09.1883 г. – преименува с. Хасаноглу на с. Александрово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Къшла кьой на с. Зимница;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Английско село за отделно населено място – с. Атолово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Арпач на с. Богорово;
- – преименува с. Дермен кьой на с. Воденичане;
- – преименува с. Чинкоджа на с. Джинот;
- – преименува с. Арнаут кьой на с. Иречеково;
- – преименува с. Дюкмен на с. Леярово;
- – преименува с. Сеймен на с. Лозенец;
- – преименува с. Ени махле на с. Люлин;
- – преименува с. Афтане на с. Недялско;
- – преименува с. Авлалии на с. Палаузово;
- – преименува с. Паша кьой на с. Пашино;
- – преименува с. Бургунджи кьой на с. Поляна;
- – преименува с. Довруклии (Доуруклии) на с. Правдино;
- – преименува с. Башалии на с. Първенец;
- – преименува с. Саранлии на с. Саранско;
- – преименува с. Тюркмени на с. Тамарино;
- – преименува с. Саранлъ ени кьой (Ени кьой) на с. Телец;
- – преименува с. Суруджалии на с. Чарда;
- Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Телец на с. Каменец;
- Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Пашино на с. Маленово;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стралджа за с.гр.т. Стралджа;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стралджа за гр. Стралджа;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Войника и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Стралджа;
- – отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа;
- Указ № 257/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас;
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 29 630 |
| 1946 | 32 445 |
| 1956 | 31 347 |
| 1965 | 27 391 |
| 1975 | 22 514 |
| 1985 | 18 822 |
| 1992 | 18 074 |
| 2001 | 15 828 |
| 2011 | 12 781 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 12781 | 9866 | 241 | 2403 | 68 | 84 | 119 | 100,00 | 77,19 | 1,88 | 18,80 | 0,53 | 0,65 | 0,93 |
| Стралджа | 5702 | 4037 | 198 | 1334 | 12 | 40 | 81 | Стралджа | 70,79 | 3,47 | 23,39 | 0,21 | 0,70 | 1,42 |
| Александрово | 177 | 117 | 0 | 57 | 3 | 0 | 0 | Александрово | 66,10 | 0,00 | 32,20 | 1,69 | 0,00 | 0,00 |
| Атолово | 200 | 141 | 3 | 53 | 3 | 0 | 0 | Атолово | 70,50 | 1,50 | 26,50 | 1,50 | 0,00 | 0,00 |
| Богорово | 85 | 84 | 0 | 0 | 0 | Богорово | 98,82 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Воденичане | 404 | 337 | 0 | 55 | 1 | Воденичане | 83,41 | 0,00 | 13,61 | 0,24 | ||||
| Войника | 389 | 362 | 0 | 24 | 0 | Войника | 93,05 | 0,00 | 6,16 | 0,00 | ||||
| Джинот | 275 | 252 | 0 | 18 | 3 | Джинот | 91,63 | 0,00 | 6,54 | 1,09 | ||||
| Зимница | 1804 | 1385 | 12 | 374 | 11 | 5 | 17 | Зимница | 76,77 | 0,66 | 20,73 | 0,60 | 0,27 | 0,94 |
| Иречеково | 455 | 371 | 0 | 83 | 0 | Иречеково | 81,53 | 0,00 | 18,24 | 0,00 | ||||
| Каменец | 425 | 395 | 0 | 24 | 6 | 0 | 0 | Каменец | 92,94 | 0,00 | 5,64 | 1,41 | 0,00 | 0,00 |
| Леярово | 37 | 35 | 0 | 0 | 1 | Леярово | 94,59 | 0,00 | 0,00 | 2,70 | ||||
| Лозенец | 616 | 276 | 10 | 327 | 2 | Лозенец | 44,80 | 1,62 | 53,08 | 0,32 | ||||
| Люлин | 183 | 180 | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | Люлин | 98,36 | 0,00 | 0,00 | 1,63 | 0,00 | 0,00 |
| Маленово | 309 | 305 | 0 | 0 | 1 | Маленово | 98,70 | 0,00 | 0,00 | 0,32 | ||||
| Недялско | 280 | 254 | 0 | 24 | 0 | 0 | 2 | Недялско | 90,71 | 0,00 | 8,57 | 0,00 | 0,00 | 0,71 |
| Палаузово | 142 | 120 | 8 | 14 | 0 | 0 | 0 | Палаузово | 84,50 | 5,63 | 9,85 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Поляна | 253 | 244 | 0 | 0 | 1 | Поляна | 96,44 | 0,00 | 0,00 | 0,39 | ||||
| Правдино | 128 | 123 | 0 | 0 | 4 | Правдино | 96,09 | 0,00 | 0,00 | 3,12 | ||||
| Първенец | 269 | 254 | 12 | 0 | 2 | Първенец | 94,42 | 4,46 | 0,00 | 0,74 | ||||
| Саранско | 138 | 125 | 8 | 0 | 5 | 0 | 0 | Саранско | 90,57 | 5,79 | 0,00 | 3,62 | 0,00 | 0,00 |
| Тамарино | 220 | 184 | 0 | 25 | 9 | 0 | 2 | Тамарино | 83,63 | 0,00 | 11,36 | 4,09 | 0,00 | 0,90 |
| Чарда | 290 | 285 | 2 | Чарда | 98,27 | 0,68 | ||||||||
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 12 781 | 100,00 |
| Православие | 7 066 | 55,28 |
| Католицизъм | 51 | 0,39 |
| Протестантство | 362 | 2,83 |
| Ислям | 38 | 0,29 |
| Друго | 5 | 0,03 |
| Нямат | 1 548 | 12,11 |
| Не се самоопределят | 1 697 | 13,27 |
| Непоказано | 2 014 | 15,75 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 18,5 km.
- В северната част на общината, от запад на изток, на протежение от 17,9 km – участък от трасето на жп линията София – Карлово – Дъбово – Зимница – Карнобат – Бургас;
- На протежение от 0,6 km – последният участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница.
През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 164 km:
- участък от 18,6 km от автомагистрала Тракия (от km 289,4 до km 308,0);
- участък от 6,9 km от Републикански път I-6 (от km 432,9 до km 439,8);
- участък от 19,5 km от Републикански път I-7 (от km 230,4 до km 249,9);
- участък от 13,2 km от Републикански път II-53 (от km 169,6 до km 182,8);
- началният участък от 48,2 km от Републикански път III-707 (от km 0 до km 48,2);
- участък от 16,7 km от Републикански път III-5308 (от km 9 до km 25,7);
- целият участък от 12,5 km от Републикански път III-7007;
- последният участък от 4,5 km от Републикански път III-7009 (от km 14 до km 18,5);
- началният участък от 23,9 km от Републикански път III-7072 (от km 0 до km 23,9).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-09
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Стралджа- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
| |||||
Портал „
Портал „
