Елхово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.

Елхово (община)
Map of Elhovo municipality (Yambol Province).png
Общи данни
Област област Ямбол
Площ 701.7 km²
Население 15 935 души
Адм. център Елхово
Брой селища 22
Сайт www.elhovobg.org
Управление
Кмет Петър Киров
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (10)
   БСП и левицата (7)

Община Елхово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Ямбол. С площта си от 701,703 km2 е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 21,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Тунджанската хълмиста област.

Северната централна част на общината е заета от обширното Елховско поле, което е с размери 30 – 35 km от запад на изток и 18 – 20 km от север на юг и с надморска височина между 100 и 150 m.

На северозапад от Елховското поле в пределите на общината попадат източните части на Манастирските възвишения с връх Калето (447,5 m), разположен на границата с община Тунджа, на 3 km северно от село Малък манастир, а на североизток от полето – крайните южни части на възвишението Бакаджици – връх Калето (379,8 m), разположен на 4 km югоизточно от село Борисово.

Южната половина на общината е заета от северните разклонения на западната част на Дервентските възвишения, в които на 3 km на юг-югозапад от село Голям Дервент, в непосредствена близост до границата с Република Турция се издига връх Големия Бегъл 552,4 m, явяващ се най–високата точка на цялата община.

В най-южната точка на община Елхово, на границата с Република Турция, в коритото на река Тунджа е разположена най-ниската ѝ точка – 57 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От север на юг, на протежение от около 50 km протича част от долното течение на река Тунджа (по-голямата част от течение ѝ служи за граница с община Тополовград). На територията на общината в нея отляво се влива големият ѝ приток Поповска река, която протича през Елховското поле с последните си 15 – 16 km. Малко преди вливането си в Тунджа тя получава отляво най-големият си приток Араплийска река (Лалковска река, 42 km). Тя води началото си от Дервентските възвишения, в община Болярово. Югоизточно от село Лалково навлиза в пределите на община Елхово и до село Чернозем, където отдясно се влива най-големият ѝ приток Боялъшка река тече в тясна гориста долина. След Чернозем долината ѝ се разширява и реката меандрира. Влива отляво в Поповска река на 98 m н.в., само на 350 m преди устието на последната в Тунджа. Площта на водосборният басейн на Араплийска река е 351 km2, което представлява 65,9% от водосборния басейн на Поповска река. Боялъшка река извира под името Чакърлия на 502 m н.в. от Дервентските възвишения, на 700 m южно от село Голям Дервент. Протича в северозападна посока в тясна и залесена долина през северните разклонения на Дервентските възвишения, като преминава последователно през селата Голям Дервент, Вълча поляна и Раздел. Влива отдясно в Араплийска река на 117 m н.в., на 200 m източно от село Чернозем, община Елхово. Площта на водосборният ѝ басейн е 159 km2, което представлява 45,3% от водосборния басейн на Араплийска река.

В западната част на общината, от север на юг, през село Пчела, на протежение от около 9 km протича част от долното течение на река Калница – ляв приток на Синаповска река, която е десен приток на Тунджа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 16 219 100,00
Българи 13 433 82,82
Турци 35 0,22
Цигани 1 211 7,47
Други 111 0,68
Не се самоопределят 109 0,67
Не отговорили 1 320 8,14

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Елхово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 30432 33933 35884 32544 27537 25528 23995 20552 16219
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население от 16 219 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Елхово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Борисово 85 19,659 Ашаклии Лесово 616 86,135 Урум беглии
Бояново 700 38,016 Мурсатлии Малко Кирилово 18 6,969 Кирилово
Вълча поляна 117 35,049 Курт алан Маломирово 360 31,609 Хамбарлии
Голям Дервент 61 46,090 Малък манастир 513 42,488 Малък мънастир
Гранитово 607 36,401 Гаджилово Мелница 295 35,701 Дермен дере
Добрич 93 23,664 Гюч бейлер Пчела 447 27,805 Ессе беглии
Елхово 10552 49,883 Казъл агач Раздел 237 45,561 Читалово
Жребино 170 32,275 Башатлии Славейково 24 12,999 Евренлии
Изгрев 597 23,800 Хасан беглии Стройно 37 11,051 Инджиклии, Свети Илия
Кирилово 321 31,583 Ени беглии Трънково 163 14,640 Курмушлии
Лалково 104 30,628 Чернозем 102 19,697 Араплии
ОБЩО 16219 701,703 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 292/обн. 07.09.1887 г. – преименува с. Ашаклии на с. Борисово;
  • през 1890 г. – заличено е с. Добруджа без административен акт поради изселване;
  • през 1920 г. – призната е н.м. Мангуфлии за отделно населено място – с. Кирилово без административен акт;
  • през 1926 г. – осъвременино е името на с. Малък мънастир на с. Малък манастир без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мурсатлии на с. Бояново;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Казъл агач на с. Елхово и го признава за гр. Елхово;
– преименува с. Курт алан на с. Вълча поляна;
– преименува с. Гаджилово на с. Гранитово;
– преименува с. Гюч бейлер на с. Добрич;
– преименува с. Башатлии на с. Жребино;
– преименува с. Хасан беглии на с. Изгрев;
– преименува с. Ени беглии на с. Кирилово;
– преименува с. Урум беглии на с. Лесово;
– преименува с. Хамбарлии на с. Маломирово;
– преименува с. Дермен дере на с. Мелница;
– преименува с. Ессе беглии на с. Пчела;
– преименува с. Читалово на с. Раздел;
– преименува с. Инджиклии на с. Свети Илия;
– преименува с. Евренлии на с. Славейково;
– преименува с. Курмушлии на с. Трънково;
– преименува с. Араплии на с. Чернозем;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кирилово на с. Малко Кирилово;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Илия на с. Стройно;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от север на юг, по долината на река Тунджа преминава последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията ЯмболЕлхово от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 110,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]