Елхово (община)
Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.
Елхово | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Област | област Ямбол |
Площ | 701.7 km² |
Население | 15 935 души |
Адм. център | Елхово |
Брой селища | 22 |
Сайт | www.elhovobg.org |
Управление | |
Кмет |
Петър Киров (ГЕРБ) |
Общ. съвет |
17 съветници ГЕРБ (10) БСП и левицата (7) |
![]() |
Община Елхово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в югозападната част на област Ямбол. С площта си от 701,703 km2 е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 21,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Тунджа;
- на североизток – община Стралджа;
- на изток – община Болярово;
- на юг – Турция;
- на запад – община Тополовград, област Хасково.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Тунджанската хълмиста област.
Северната централна част на общината е заета от обширното Елховско поле, което е с размери 30 – 35 km от запад на изток и 18 – 20 km от север на юг и с надморска височина между 100 и 150 m.
На северозапад от Елховското поле в пределите на общината попадат източните части на Манастирските възвишения с връх Калето (447,5 m), разположен на границата с община Тунджа, на 3 km северно от село Малък манастир, а на североизток от полето – крайните южни части на възвишението Бакаджици – връх Калето (379,8 m), разположен на 4 km югоизточно от село Борисово.
Южната половина на общината е заета от северните разклонения на западната част на Дервентските възвишения, в които на 3 km на юг-югозапад от село Голям Дервент, в непосредствена близост до границата с Република Турция се издига връх Големия Бегъл 552,4 m, явяващ се най–високата точка на цялата община.
В най-южната точка на община Елхово, на границата с Република Турция, в коритото на река Тунджа е разположена най-ниската ѝ точка – 57 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
От север на юг, на протежение от около 50 km протича част от долното течение на река Тунджа (по-голямата част от течение ѝ служи за граница с община Тополовград). На територията на общината в нея отляво се влива големият ѝ приток Поповска река, която протича през Елховското поле с последните си 15 – 16 km. Малко преди вливането си в Тунджа тя получава отляво най-големият си приток Араплийска река (Лалковска река, 42 km). Тя води началото си от Дервентските възвишения, в община Болярово. Югоизточно от село Лалково навлиза в пределите на община Елхово и до село Чернозем, където отдясно се влива най-големият ѝ приток Боялъшка река тече в тясна гориста долина. След Чернозем долината ѝ се разширява и реката меандрира. Влива отляво в Поповска река на 98 m н.в., само на 350 m преди устието на последната в Тунджа. Площта на водосборният басейн на Араплийска река е 351 km2, което представлява 65,9% от водосборния басейн на Поповска река. Боялъшка река извира под името Чакърлия на 502 m н.в. от Дервентските възвишения, на 700 m южно от село Голям Дервент. Протича в северозападна посока в тясна и залесена долина през северните разклонения на Дервентските възвишения, като преминава последователно през селата Голям Дервент, Вълча поляна и Раздел. Влива отдясно в Араплийска река на 117 m н.в., на 200 m източно от село Чернозем, община Елхово. Площта на водосборният ѝ басейн е 159 km2, което представлява 45,3% от водосборния басейн на Араплийска река.
В западната част на общината, от север на юг, през село Пчела, на протежение от около 9 km протича част от долното течение на река Калница – ляв приток на Синаповска река, която е десен приток на Тунджа.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 16 219 | 100,00 |
Българи | 13 433 | 82,82 |
Турци | 35 | 0,22 |
Цигани | 1 211 | 7,47 |
Други | 111 | 0,68 |
Не се самоопределят | 109 | 0,67 |
Не отговорили | 1 320 | 8,14 |
Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]
Община Елхово | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
Население | 30432 | 33933 | 35884 | 32544 | 27537 | 25528 | 23995 | 20552 | 16219 | ||
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 22 населени места с общо население от 16 219 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Борисово | 85 | 19,659 | Ашаклии | Лесово | 616 | 86,135 | Урум беглии |
Бояново | 700 | 38,016 | Мурсатлии | Малко Кирилово | 18 | 6,969 | Кирилово |
Вълча поляна | 117 | 35,049 | Курт алан | Маломирово | 360 | 31,609 | Хамбарлии |
Голям Дервент | 61 | 46,090 | Малък манастир | 513 | 42,488 | Малък мънастир | |
Гранитово | 607 | 36,401 | Гаджилово | Мелница | 295 | 35,701 | Дермен дере |
Добрич | 93 | 23,664 | Гюч бейлер | Пчела | 447 | 27,805 | Ессе беглии |
Елхово | 10552 | 49,883 | Казъл агач | Раздел | 237 | 45,561 | Читалово |
Жребино | 170 | 32,275 | Башатлии | Славейково | 24 | 12,999 | Евренлии |
Изгрев | 597 | 23,800 | Хасан беглии | Стройно | 37 | 11,051 | Инджиклии, Свети Илия |
Кирилово | 321 | 31,583 | Ени беглии | Трънково | 163 | 14,640 | Курмушлии |
Лалково | 104 | 30,628 | Чернозем | 102 | 19,697 | Араплии | |
ОБЩО | 16219 | 701,703 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- Указ № 292/обн. 07.09.1887 г. – преименува с. Ашаклии на с. Борисово;
- през 1890 г. – заличено е с. Добруджа без административен акт поради изселване;
- през 1920 г. – призната е н.м. Мангуфлии за отделно населено място – с. Кирилово без административен акт;
- през 1926 г. – осъвременино е името на с. Малък мънастир на с. Малък манастир без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мурсатлии на с. Бояново;
- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Казъл агач на с. Елхово и го признава за гр. Елхово;
- – преименува с. Курт алан на с. Вълча поляна;
- – преименува с. Гаджилово на с. Гранитово;
- – преименува с. Гюч бейлер на с. Добрич;
- – преименува с. Башатлии на с. Жребино;
- – преименува с. Хасан беглии на с. Изгрев;
- – преименува с. Ени беглии на с. Кирилово;
- – преименува с. Урум беглии на с. Лесово;
- – преименува с. Хамбарлии на с. Маломирово;
- – преименува с. Дермен дере на с. Мелница;
- – преименува с. Ессе беглии на с. Пчела;
- – преименува с. Читалово на с. Раздел;
- – преименува с. Инджиклии на с. Свети Илия;
- – преименува с. Евренлии на с. Славейково;
- – преименува с. Курмушлии на с. Трънково;
- – преименува с. Араплии на с. Чернозем;
- МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кирилово на с. Малко Кирилово;
- Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Илия на с. Стройно;
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината, от север на юг, по долината на река Тунджа преминава последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Ямбол – Елхово от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 110,4 km:
- последният участък от 39,9 km от Републикански път I-7 (от km 286,8 до km 326,7);
- началният участък от 1,6 km от Републикански път II-76 (от km 0 до km 1,6);
- началният участък от 9,2 km от Републикански път II-79 (от km 0 до km 9,2);
- началният участък от 20 km от Републикански път III-7008 (от km 0 до km 20,0);
- началният участък от 14 km от Републикански път III-7009 (от km 0 до km 14,0);
- целият участък от 25,7 km от Републикански път III-7902.
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-78. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|