Мелница (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мелница (село))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мелница.

Мелница
Изглед към Мелница
Изглед към Мелница
Общи данни
Население 275 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,701 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 8755
Тел. код 04728
МПС код У
ЕКАТТЕ 47768
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Елхово
Петър Киров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Мелница
Стефан Пеев
(ВМРО-НИЕ)
Мелница в Общомедия
Кметство Мелница

Мелница е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

При село Мелница е крепостта Версиникия [1] където на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на хан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. Лагерът на българската войска задълго е в околностите на близкото с. Маломирово (бившо Хамбарлий), където са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13 април 814 г. в околностите на с. Маломирово недалеч от с. Мелница във военния си лагер почива хан Крум, подготвяйки превземането на Цариград

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 2 км от селото се намира местност наречена „Дрънчи дупка“ (Каракольовите дупки – на името на Кольо Жечев). До селото се намират пещерите Кеседжийца (дължина-161), Старата дупка (дължина-42), Дрънчи дупка (дължина-27), Пеньов бент (дължина-21), Джоганица (дължина-14), Кара Бурну (дължина-6).

Дрънчи дупка е местност в северното подножие на Дервентските възвишения в землището на с. Мелница. Карстов терен с няколко извора, отвесна пещера с подземна река и хоризонтална пещера. В местността е възстановена и функционира малка църква.

Местността Манастирчето край с. Мелница е обширна поляна с над 20 вековни дървета, извор с питейна вода, малка църква – светилище, основно реконструирана и обновена. Обект за краткотраен летен отдих.

Лесовски пролом на р. Тунджа между Сакар планина и Дервентските възвишения. Праговете по коритото и бързите води на р. Тунджа в местността Даркая са привлекателно място за провеждане на състезания по водно спускане (спускане по бързо течащи води) и воден слалом.

Тракийско скално светилище, разположено южно от с. Мелница. Върху верига от отделно стърчащи скали с протежение 6 – 8 км., са изсечени повече от 250 броя скални кръгове символизиращи слънчевия диск. Най-голямата концентрация от кръгове е в местностите Мирчоловите камъни, Мочуковите камъни и Кюстерлъка.

Дервентските възвишения са разположени на изток от долината на р. Тунджа, тясно свързани със Странджа планина. Те са удобни за краткотрайни излети и почивка сред природата.

Резерватите „Долна топчия“, „Горна топчия“, Балабана са в близот до Елхово и допринасят за неговата уникална и спокойна атмосфера, като дават възможност на жителите и на гостите на града да се насладят на разходка сред недокосната от човека природа.

Резерват „Долна топчия“ е разположен по поречието на река Тунджа край град Елхово на площ от около 538 хектара. Обявен за резерват през 1960 г. с цел да се запази единственото в България находище на колхидски фазан. В резервата има фазанария за отглеждане на малки фазанчета, които след това се разселват на подходящи места из страната. Освен колхидския фазан в резервата гнездят още няколко вида чапли: сиви, нощни, гривести, малки и бели, също така и блестящият ибис и много други видове птици. Резервата е съставен предимно от вековни лонгозни гори. От бозайници се срещат лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар.

Местността „Балабана“ е разположена на територията на град Елхово и е с площ 672 декара. В резервата преобладава лонгозна растителност, а птиците, които се срещат в него са бели, нощни, гривести чапли. От бозайници могат да бъдат видени чакал, лисица, заек.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]