Лесово
| Лесово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 485 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,63 души/km² |
| Землище | 86,135 km² |
| Надм. височина | 313 m |
| Пощ. код | 8754 |
| Тел. код | 04725 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 43459 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП – ОЛ, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023) |
| Кметство – кмет | Лесово Димитър Бившев (БСП) |
| Лесово в Общомедия | |
Лесово е село в Югоизточна България, община Елхово, област Ямбол. Селото е разположено на границата между Турция и България на 26 км южно от Елхово, на около 65 км южно от Ямбол, на 155 км от Бургас, на 331 км от столицата София и на около 40 км северно от Одрин в Турция. В Лесово през 2005 г. е открит ГКПП Лесово–Хамзабейли.
География
[редактиране | редактиране на кода]Западно от Лесово протича река Тунджа, от изток са хълмовете и височините на Дервентските възвишения, а на юг се простира равното Одринско поле.


Днес с. Лесово, въпреки намалелия брой на неговите жители, е добре благоустроено село с оформен площад, обществени сгради (търговски дом, училище, читалище, киносалон (затворен от повече от 10 години), библиотека, заведения за забавления и др.), участък полиция и улици.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Урумбеглий. За кратко време преди освобождението селото е било униатско, с цел отделяне от гръцката Цариградска Патриаршия. В 1913 година селото е имало 800 къщи и е било чисто българско. Първата църква в този край е построена около 1846 г.- била е малка каменна църква, разположена в най-високата част на селото. Точно на това място е извирала лековита вода, която лекувала малки и големи. Благодарение на тази лековита вода, църквичката приема името „Свети живоприемний източник“. Същото име носи и днес построената по-късно (около 1890 г.) голяма църква. В нея са запазени автентични икони, книги и документи. Към 2006 г. църквата няма постоянен свещеник, който да се грижи за нея и за благонравието на хората. През 1934 година селото получава днешното си име.
В землището на селото през 2005 г. се изгражда и открива ГКПП Лесово–Хамзабейли заедно с необходимите пътни комуникации. С отварянето на граничния пункт в с. Лесово се създава добри перспективи за търговията и стопанството. В селото се заселват английски граждани, има възможности за селски туризъм.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Официален празник – 1 май
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Някогашното училище „Христо Ботев“
-
Стара къща
-
Гробището на с. Лесово
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Л. Милетичъ, Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година
- Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ Архив на оригинала от 2007-04-02 в Wayback Machine.
| ||||||||||
- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.