Голям Дервент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Голям Дервент (дем Софлу).

Голям Дервент
Общи данни
Население 105 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,09 km²
Надм. височина 403 m
Пощ. код 8757
Тел. код 04724
МПС код У
ЕКАТТЕ 15730
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Елхово
Петър Киров
(ГЕРБ)

Голям Дервент е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Голям Дервент се намира на границата на Р. България с Р. Турция. Селото, както и целият район в радиус от 20 км, са изключително слабо населени. Най-близките села, до които има автомобилен път, са с. Вълча поляна (на 7,5 км), с. Лалково (на 12 км) и с. Раздел (на 13 км)

Село Голям Дервент се намира в Дервентските възвишения, което предопределя хълмистия пейзаж. В района на селото има много сравнително ниски гори. Почвата е червена и не много плодородна. Мнозинството от населението се занимава с животновъдство.

В района на селото са открити няколко пещери.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото се е намирало на важен търговски път в рамките на Османската империя. Пътят, който води до селото и от там до Турция е основният римски път, през който са минавали търговските кервани към Азия. След Освобождението селото е сравнително голямо и е имало митница. С течение на времето, и особено след 9 септември 1944 г., населението намалява и в днешно време се състои предимно от възрастни хора.

Една от легендите за основаването на селото е историята на принцеса, водена за жена на османски владетел. Минавайки през стария римски път, заварила пресните следи на битка. Огорчена от болката и мъката на живи и ранени, тя побила камък на мястото и повелила да се основе селище, където хората да живеят в мир и щастие.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира местността Гьол Бунар, където е изградена почивна станция.

Слабата населеност и девствената природа правят района на селото изключително добро място за отдих.

Южно от селото са открити два долмена. При започналите проучвания през 2005 г. са категоризирани като тракийски погребални камери.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – редовен събор на селото

Други[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-старите и богати в миналото родове в селото е родът Франсъзови. В днешно време той има много наследници, повечето от които живеят в Бургас, Ямбол, София,Плевен и Ивайловград. През 2004 г. в селото се проведе среща на представителите на рода. Родоначалник на Франсъзови е Иван Франсъзов (роден в края на 19 век). Той бил един от най-просветените хора в района за времето си (завършил гимназия в Одрин). Дълго време е бил кмет на селото. Ходел е облечен по западна мода, или както казват по онова време, бил облечен с „френски дрехи“. Оттам е и прякорът му Франсъза.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Специфична гозба е бобеникът – приготвя се от зрял черен (шарен) боб и ориз, които след като се сварят се запичат в тава. Другото му известно име е БОБ В ТАВА. Изключително вкусна гозба, приготвяна само в този регион.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]