Бакаджиците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бакаджици)
Направо към: навигация, търсене
Бакаджиците
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.45° с. ш. 26.68° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Ямбол)
Част от [[Тунджанско-Странджанска подобласт, Тракийско-Странджанска област]]
Най-висок връх Свети Сава

514,6
м

Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика, до 29 юни 1946 г. Бакаджици, до 5 януари 1946 г. Гледките)[1] е верига от ниски хълмове в Тунджанско-Станджанската подобласт, която е чест от Тракийско-Странджанската област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположени са между Ямболското и Елховското поле на запад и югозапад, Сливенското поле на север и Бургаската низина на изток. На североизток се свързват с възвишението Хисар, а на юг с крайните севрозападни разклонения на Странджа. От северозападна на югоизток дължината им е около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km. Средната им надморска височина е около 300 m[2]. Най-високата им точка връх Свети Сава (514,6 m) се издига в северна им част, на около 2 км южно от село Търнава. Изградени са от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти и андезитни туфи и има находища на полиметални руди. Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско врияние. По билото им (с изключение на най-северозападната им част) преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река Тунджа, а тези течащи на изток – към басейна на Средецка река, принадлежаща към басейна на Черно море. Почвите са смолници и излужени канелени горски, а на места има карстови форми[3]. Ниски и редки широколистни гори и пасища.

Бакаджиците се разделят на две основни части: Същински Бакаджик и Малък (Войнишки) Бакаджик[4].

В подножията на възвишенията са разположени селата: Войника, Александрово, Люлин, Победа, Тамарино, Търнава, Чарган и Челник.

На протежение от 22,9 km, между селата Калчево и Войника Бакаджиците се пресичат от второкласен път № 53 от Държавната пътна мрежа Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.

На връх Свети Сава е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са Свети Спас (500 m), Дедевица, Калето.

По случай освобождението на Ямбол през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият[5] паметник на българо-руската дружба в България – храмът „Св. Александър Невски“. Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия.

Eтимология[редактиране | редактиране на кода]

Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч“.[6] Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“.[7]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В местността има няколко туристически комплекси и хижи (комплекс „Ямболен“, х. „Индже войвода“, х. „Бакаджик“, х. „Пиргуля“), които предоставят възможност за почивен и лечебен туризъм. Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания.[8] Забележителности в областта са манастирът „Свети Спас“, Ямболски манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.

Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 22.
  2. Държавно лесничейство, гр. Елхово
  3. Енциклопедия България, издание на БАН, том 1, стр. 171
  4. http://voynika.biboni.com/main.php?page=ch_1
  5. История на Ямбол
  6. Информация за радиото в Ямбол, predavatel.com
  7. Информация за община Тунджа, област Ямбол
  8. Туристическа информация за Област Ямбол