Търнава (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Търнава (Област Ямбол))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Търнава (Област Враца).

Търнава
Общи данни
Население 192 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,794 km²
Надм. височина 292 m
Пощ. код 8699
Тел. код 04763
МПС код У
ЕКАТТЕ 73657
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)

Търнава е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се 15 км източно от град Ямбол. Разположено е в северните поли на големия Бакаджик. През него преминава малката Търнавска река. В съседство е с още села:на изток – с. Иречеково, на север – Джинот, на запад – Чарган и на юг – с. Победа. По-известни местности в землището са: „Дедевица“, „Калето“, „Домузлука“, „Курт бунар“, „Баирчето“, „Келемите“, „Хасан баир“ и други.

Местността „Дедевица“ е могила на Бакаджика, в която са намерени следи от старо селище, неизвестно от коя епоха.

Местността „Калето“ на върха на Бакаджика носи името си от стара крепост – кале, чиито следи личат и до днес. „Хасан баир“ се нарича най-високата част на Бакаджика, където сега се издига телевизионна кула.

Местността „Домузлука“ се намира на запад от селото и близо до шосето за Ямбол. В нея има голям извор и мочурище. В тази местност са се въдели диви свине, които са се хранели с жълади от близките гори. Оттук и идва името на местността (турското „домуз“ значи свиня). В тази местност са намерени следи от старо селище.

В полите на Бакаджика, западно от селото, се намира местност „Курт бунар“ и извор със същото име. В миналото в тази местност са се въдели много вълци, затова и се нарича така (турското „курт“ значи вълк).

Местността „Баирчето“ е с хълмист терен, а местността „Келемите“ е малък хълм със закелевели гори. Землището се напоява от Търнавската река и няколко малки рекички, извори и чешми.

По-голямото „дере“ е „Лакатовото“ или „Колак дере“ (крив дол), на север и близо до селските лозя. Голяма чешма в мерата на селището е чешмата в полите на Бакаджика, изведена към стопанския двор на ТКЗС-то. Направена е с много корита и служи за водопой. По време на османската власт до турския чифлик е имало чешма „Кесимката“, чиято вода след построяването на селския параклис през 1918 г. е изведена до него.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Търнава е възникнало по време на османската власт, но кога точно не е известно. От стар турски документ личи, че селото вече е съществувало през 1585 г. Според местното предание обаче, то е възникнало през XIX в. около големия турски чифлик на богатия турчин Галит бей, който притежавал много едър добитък. Чифлишките земи се намирали до днешните гробища и стопанския двор на ТКЗС-то.

Пак според преданието първите заселници (6 – 7 семейства) били ратаи в чифлика и затова били покровителствувани от бея. Още от основаването си селото се нарича Търнава, вероятно защото местността около него е била обрасла с много тръни. Селото е било малко, купно селище. Жителите му първоначално живеели в къщи-колиби. По-късно си правели едноетажни къщи с големи дворове, оградени с плет. С вода селяните се снабдявали от големия извор, който се намирал до днешния двор на Миланови. През 1928 г. водата му била каптирана в чешма, която сега се намира в центъра на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 28 август всяка година се провежда събор.


Просветното дело[редактиране | редактиране на кода]

Училището в с. Търнава било открито през 1883 г. То се помещавало в една плевня, покрита със слама. Пръв учител в това училище бил Георги Чешмеджиев от гр. Ямбол. През 1892 г. със средства, събрани от селяните, била построена нова училищна сграда. Селското читалище е основано през 1926 – 1927 г. Основателите му били: Кольо Златев, Иван Продавов, Даньо Маринов, Петко Грозев и Стойчо Енчев. Наричало се „Зора“, каквото име носи и до днес.