Маломир (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg За другото българско село вижте Маломир (Област Шумен).

Маломир
Plaque-Malomir2.jpg
Общи данни
Население632 души[1] (15 септември 2022 г.)
11,2 души/km²
Землище56,409 km²
Надм. височина148 m
Пощ. код8650
Тел. код04771
МПС кодУ
ЕКАТТЕ46783
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Кметство
   кмет
Маломир
Тодор Налбантов
(ВМРО)
Маломир в Общомедия

Маломир е село в Югоизточна България, област Ямбол, община Тунджа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в югоизточната част на Тракийската низина, на 21 km южно от град Ямбол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Маломир е Карапча, като според Васил Миков това е турцизирано произношение на средновековния топоним Крапец[2]. В Карапча е живял най-известния ямболски хайдутин и войвода, оставил дълбоки следи в историята на националните освободителни борби на българския народ – Желю войвода.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с голяма православна църква, която благодарение на няколко боголюбиви българи се поддържа в прекрасно състояние.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Маломир е малко населено място, но напоследък с доста добре поддържани обществени сгради.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Маломир е красиво и немного обитавано село. Има много автентични къщи, които красят селото. Има паметник на Желю войвода.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор през месец септември.

Ежегоден събор – кукеров ден през месец февруари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Маломир[редактиране | редактиране на кода]

  • Славчо Денчев – учен, професор
  • Иван Димов – художник
  • Стоян Илиев – литератор, професор
  • Стоянка Лалова – народна певица, сопран в квартет „Славей“ – (март 1930 г. – 2003 г.).
  • Тодор Гълъбов – (1938 г. – 2021 г.). Треньор по борба свободен стил. Помощник треньор на националния отбор по свободна борба за мъже и наставник на младежкия представителен тим.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 103