Сливенска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сливен и сливенското поле от Карандила

Сливенска котловина (или Сливенско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, деветата по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Сливенската котловина е разположена между планините Сливенска, Гребенец и Терзийски баир (дялове от Стара планина) на север, Сърнена Средна гора и Бакаджиците на юг и възвишението Хисар на изток. На запад Шивачевския рид я отделя от по-високо разположената Твърдишка котловина.

Площта на котловината е 830 км2, която ѝ отрежда 2-ро място по големина сред Задбалканските котловини след Софийската. Дължината ѝ от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната ѝ надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части — Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.

По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от Стара планина. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори (Сливенски минерални бани). Отводнява се от река Тунджа и левите ѝ притоци Асеновска река, Сотирска река и Мочурица с притока си Мараш. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север — бора̀. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.

В котловината са разположени 2 града и 42 села:

През котловината преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, между гарите Бинкос и Церковски преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас, а от гара Ямбол до гара Зимница — участък от жп линията ПловдивСтара ЗагораЗимница.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]