Самуилово (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Самуилово (Област Сливен))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Общи данни
Население 2 236 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,484 km²
Надм. височина 155 m
Пощ. код 8865
Тел. код 04519
МПС код СН
ЕКАТТЕ 65303
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пламена Костадинова (ГЕРБ)

Самуилово е село в Югоизточна България. Намира се в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – южно река Тунджа и западно река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селото датират в изследвания от 40-те години на ХХ век.

Данни за наличие на селищно образование дава открита в двор на селото и датирана към I-II век плоча в чест за изграден храм, гласяща „Истилиян Йонидис управител на Йония направи този храм в чест на великата майка по време на консула Траян 107 – 117 година“. Надписът се съхранява от частно лице.

В архивите на БАН с. Самуилово (тогавашно Турсунлии[1]) се споменава през 1609 година и малко по-късно през 1666 година в книгата „Наименования на българските селища в турските документи“.

Селището приема името Самуилово през 1934 година.[1] До административните реформи през 80–те години на миналия век населеното място е било община.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционират ОУ „Хр.Ботев“, ЦДГ „Слънчо“, НЧ „Светлина-1928“, здравна служба, поща, както и няколко малки фирми.

За училище на територията на селото се споменава в трудовете на д-р Симеон Табаков, като от извършени проверки в архивите е установено, че такова има от 1874 година. Настоящото ОУ носи името „Христо Ботев“ и е построено през 1950 година. То разполага с 320 дка земи, които отдава под наем.

Читалището е създадено през 1928 г. по инициатива на учителя Деньо Георгиев и носи името „Светлина“. Към читалището има библиотека още от създаването му, като към момента разполага с фонд от над 8000 тома книги. През 40-те години на ХХ век, към читалището е създадена театрална трупа, като през 60-те години към нея вече има групи за възрастни и деца. Дейността за запазване и съхранение на народностните традиции и обичаи е и основата за създаване на смесен битов хор през 50-те години. През 1975 година се учредява детска музикална школа. Към читалището действат четири групи, които участват в регионални, общински и международни фестивали, прегледи, събори и концерти.

Църквата в селото е построена през 2010 г. с дарения и носи името на Св. Св. „Константин и Елена“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно с парка от защитени вековни дъбови дървета и голямата колония от бял щъркел гнездящ в короните им. Създаден е музей на щъркела, като същия съществува от пет години и е посещаван най–вече от деца и ученици. Той е оборудван с информационни табла, снимков материал, компютри и в него може да бъде намерена всякаква информация за живота и различните видове щъркели. Първоначално музеят е разположен в кабинет в кметството на селото, но по–късно е изместен в сградата на лятната естрада, намираща се в парка. В парка има разположени платна и табели, които също дават информация за живота на щъркелите.[2][3]

В парка на селото е изграден паметник на загиналите във войните жители. Има и футболен клуб „Самуил“, който играе в А окръжна футболна група.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В селото основно е застъпено животновъдството и растениевъдството. Има и няколко цеха за производство на фуражни смески, както и такъв за производство на въжета. Възможни са инвестиции в селското стопанство, екология и туризъм свързан с наличието на голямата колония от бял щъркел гнездящ в короните на защитените вековни дъбови дървета.

Стратегия за развитие[редактиране | редактиране на кода]

Населеното място се нуждае от значителни инвестиции за:

  • подмяна и разширяване на водопроводна мрежа;
  • изграждане на канализационна мрежа за отпадни води със съответната пречиствателна станция;
  • изграждане на инфраструктурата на парка и площите предвидени за озеленяване (залесяване, тротоарни площи, алеи, детски площадки, система за поливане, огради и др.);
  • изграждане на инфраструктура на гробищния парк (алеи, парцели, водоснабдяване и др.);
  • ремонт на уличните настилки и тротоарни площи на улици в селото;
  • газификация на населеното място;
  • разширяване на ОУ „Христо Ботев“;
  • изграждане на обходен път, обслужващ преминаващия към момента през селото трафик от леки и тежкотоварни автомобили.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда на 3 юни, когато се чества и по стар стил денят на Св. Св. „Константин и Елена“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Към момента не е налице публикация с история на селото, но съществуват значителни проучвания извършени от учителя по история в местното училище Петър Желев и журналиста Желязко Желев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878-2004. София, Петър Берон Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  2. Субашева, Даниела. Откриват Музей на щъркела. // DARIK News, 27 декември 2005 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.
  3. Василева, Щиляна. В село Самуилово долетяха първите щъркели за тази година. // БНР, 4 март 2016 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.