Ямболско поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ямболско поле
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4174° с. ш. 26.5691° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Тунджанско-Странджанска област
Надм. височина 100-150 m
Дължина 30-35 km
Ширина 20-25 km
Инфраструктура
Селища Ямбол
Пътища I-7, II-53 и III-536
Bulgaria geographic map Tundzhahills bg.svg

Ямболското поле е поле в средното поречие на река Тунджа, в Югоизточна България, на територията на Ямболска и Сливенска област.

Ямболското поле е разположено от двете страни на средното поречие на река Тунджа, между Светиилийските възвишения на югозапад, Бакаджиците на изток и североизток и крайните разклонения на Сърнена Средна гора на северозапад. На север е широко отворено към Сливенскотото поле, а на юг – към Елховското поле. Северно и южно от Светиилийските възвишения се свързва чрез ниски вододелни гърбици с най-североизточната част на Горнотракийската низина. От запад на изток дължината му е 30-35 км, а от север на юг – 22-25 км. Средна надморска височина около 100-150 м.

Релефът му е равнинен, изграден от плиоценски и кватернерни отложения. Климатът е преходно континентален. Средна годишна температура за станция Ямбол 12 °C, средна януарска 0,6 °C, средна юлска 22,6 °C. Средна годишна валежна сума 552 мм. Отводнява се от река Тунджа и нейните притоци. Преобладаващите почви са излужени чернозем-смолници (по междудолинните гърбици), излужени канелени горски (по периферията) и алувиално-ливадни (по долините на реките). Отглеждат се зърнени и тухнически култури.

Център на областта и най-голямо селище е град Ямбол, около който са разположени още няколко десетки села.

През полето преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

В северозападната му част преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница, а от север на юг – участък от трасето на жп линията Ямбол – Елхово.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 559.