Средецка река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средецка река
Sredetska-River-near-Prohod.jpg
Средецка река в района на с. Проход
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.2719° с. ш. 26.8106° и. д.
42.3864° с. ш. 27.3133° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ямбол
Община Стралджа
Област Бургас
Община Средец
Дължина 69 km
Водосборен басейн 985 km²
Отток 2,8 m³/s
Начало
Място СЗ подножие
на връх Тетрабаир
възвишението Бакаджици
Координати 42°16′18.84″ с. ш. 26°48′38.16″ и. д. / 42.2719° с. ш. 26.8106° и. д.
Надм. височина 297 m
Устие
Място Мандренско езероЧерно море
Координати 42°23′11.04″ с. ш. 27°18′47.88″ и. д. / 42.3864° с. ш. 27.3133° и. д.
Надм. височина 6 m

Средецка река е река в Югоизточна България, област Ямбол – община Стралджа и Област Бургас – община Средец, вливаща се в Мандренското езеро. Дължината ѝ е 69 km, която ѝ отрежда 53-то място сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Средецка извира от северозападното подножие на Камен връх (Тетрабаир) (369 m) от местността Габъра във възвишението Бакаджици.

В горното си течение Средецка река носи името Старата река. На 2,5 – 3,0 km от извора реката протича на североизток през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови издънки. Надолу долината ѝ има вече подчертан трапецовиден напречен профил. Надлъжният наклон на коритото е 2.2%, и се запазва до вливането в нея на Четманска река. Бреговете на речното корито са високи 0,6 – 0,7 m, почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Тук реката не прави меандри. След вливането на Четманската_река Средецка река навлиза в хълмиста долина, широка 50 – 60 m, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак. След село Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 – 10°) и обезлесени. Тук реката се нарича Голямата река и ширината ѝ става 2 – 2,5 m. Крайречните лъки са незначителни. След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни (до 20°), като са обрасли с млади дъбови гори и реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6%. Широчината на коритото става 5 – 6 m, а крайречните лъки – 10 – 15 m. Бреговете на реката са ниски и ронливи.

При село Кубадин долината става към 200 m широка. Склоновете са по-стръмни, на места скалисти и обрасли с редки дъбови храсти. Лъките стават широки до 20 m. Надлъжният наклон на реката тук е много малък, 1,10 д. Реката е широка 4 – 4,5 m. Дъното е песъчливо-чакълесто. Бреговете са ниски, почти отвесни и ронливи. По-надолу реката навлиза в тясна много стръмна долина. Склоновете стават много стръмни, почти отвесни, с наклон 80 – 85°, мъчно проходими и обрасли с гъсти храсти и тръни. Надлъжният наклон на речното корито е почти същият, 2 д, като широчината му достига на места 25 m. Реката прави незначителни меандри. При село Проход след хидрометричната станция долината се разширява до 300 – 400 m. Склоновете стават много полегати. Широчината на реката е 15 – 20 m. Крайречните лъки достигат до 100 – 150 m. Бреговете са отвесни и високи 0,50 m. Дъното на реката е вече песъчливо.

След село Белила долината става много широка с неясно изразен напречен профил. Характерът на речното корито не се изменя. Надлъжният наклон става много малък – 0,70 д . След град Средец реката прави в един участък от 1 – 2 km силно извити меандри, които стигат чак до село Дебелт. Тук напречният профил на долината е коритообразен с полегати склонове. При устието си в язовир Мандра ( до 1964 г. езеро) река Средецка се разлива, широчината на реката е около 25 m, а дълбочината около 0,80 m. Бреговете са ниски, заблатени. Дъното е тинесто. Реката тече в разлята трапецовидна долина, широка 2,5 – 3,0 km, покрай десния ѝ склон.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Средецка река е 985 km2[1]. На север водосборният ѝ басейн граничи с водосборния басейн на Русокастренска река, на северозапад, запад и югозапад – с водосборния басейн на река Тунджа, а на юг и югоизток – с водосборния басейн на Факийска река.

Край село Бистрец

Средецка река има 21 основни притоци: → ляв приток, ← десен проток

  • → Четманска река
  • → Бозовичина река
  • → Изворска река
  • ← Черкезка река
  • ← Клисински дол
  • ← Селска река
  • → Кубадинска река
  • ← Параксийска река
  • ← Союджик
  • → Чешменбаирска река
  • → Дюшемедере
  • ← Сливовска река
  • ← Селска река
  • → Айдере
  • ← Чабукдере
  • ← Градишка река
  • Господаревска река (Голяма река, Бунарска река)
  • ← Малката река
  • Каракютючка река
  • ← Катранджийката
  • → Арпадаре

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката се характеризира със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през февруари-март. Лятно-есенните месеци август-октомври са маловодни. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура.

Среден годишен отток:

  • при село Проход (1/3 от площта на водосборния басейн) – 1,95 m3/s
  • в устието – 2,8 m3/s

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 5 населени места, в т.ч. 1 град и 4 села:

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Средецка река са богати на животински и растителни видове. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се срещат кефал, шаран, черна мряна, карагьоз , горчивка, щипок, червеноперка. Около реката има крайречни гори от черна елша, върба, бяла топола и дъб, а в реката подводна растителност.

„Средецка река“ е защитена зона по програмата на ЕС „Натура 2000“ по директивата за местообитанията.

Някои от защитените видове са: голям сечко, алпийска розалия, ивичест смок, червенокоремна бумка, обикновена блатна костенурка,шипобедрена костенурка , голям гребенест тритон. От бозайниците защитени са: видра, вълк, лалугер, добруджански хомяк,пъстър пор. Защитените птици са: бухал, бял щъркел, голяма бяла чапла, гривеста чапла, козодой, градинска овесарка и мн. др.

Други[редактиране | редактиране на кода]

От град Средец до село Дебелт, на протежение от 7,5 km преминава участък от второкласен път № 79 от Държавната пътна мрежа Елхово – Средец – Бургас.

От 1948 г. Националният институт по метеорология и хидрология поддържа хидрометрична станция при с. Проход № 82700 (стар № 364).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bluelink.net/water/chmr/ujnochmr/obshti_hidrl_danni.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]