Карагьоз

Карагьоз
Природозащитен статут
Уязвим
Червена книга на България
Уязвим
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти царство: Animalia Животни подцарство: Eumetazoa Еуметазоа тип: Chordata Хордови подтип: Vertebrata Гръбначни инфратип: Gnathostomata Челюстни надклас: Osteichthyes Костни риби клас: Actinopterygii Лъчеперки разред: Clupeiformes Селдоподобни семейство: Clupeidae Селдови род: Alosa Скумрии вид: A. immaculata Карагьоз
Научно наименование
Alosa immaculata
Синоними
Alosa pontica (Eichwald, 1838)
карагьоз в Общомедия

Карагьозът (Alosa immaculata), още Дунавска скумрия или Харип, е вид Селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Среща се и в България.

Описание

Дължината на тялото дистига до 36 - 38 cm, теглото до 600 - 700 g.

Тялото е странично сплеснато, удължено и ниско. Има ясно израсен коремен кил от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задния и край задминава окото. Челюстите са еднакво дълги със зъби. Горната челюст е изрязана по средата. В надлъжната линия има 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има 2 удължени люспи. Над основата на коремните перки има триъгълна заострена люспа. Главата е къса. Очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче има тъмно петно, понякога слабо забележимо. Хрилните тичинки са 47 – 69, тънки, обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси – 15 % от дължината на тялото.

Разпространение

Карагьозът е проходна риба – приспособен е да живее и в сладки, и в солени води. Разпространен е в Черно и Азовско море. За размножаване навлиза в реките Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг и Дон.

Хранене и размножаване

Образува 2 биологични форми: едра и дребна. Едрата, която достига размери над 20 cm, расте по-бързо, по студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Продължителността на живота на карагьоза е 7 – 8 г.

Възрастните индивиди са хищници. Хранят се със стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други видове, и по-малко с висши ракообразни. По време на размножаването в реките карагьозът не се храни.

Размножителният период е от средата на април до края на юли, максимум през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на 500 – 600 km от устието на реките, на порции. Хайверът е плаващ и се носи по течението на реката. Новоизлюпените рибки се хранят в реките с ротатории, ракообразни и водорасли.

Стопанско значение

Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март - април, по време на пролетната размножителна миграция. Преди 2000 г. годишният улов е бил около 40 - 50 т.

Източници

• Карапеткова. М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис. София, 2000, с. 50. ISBN 954-8232-21-9
• Пешев. Ц, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, с. 24 – 25. ISBN 954-01-0204-9