Карагьоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карагьоз
Caspialosa kessleri pontica Dunai hering.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
разред:Селдоподобни (Clupeiformes)
семейство:Селдови (Clupeidae)
род:Херинги (Alosa)
вид:Карагьоз (A. immaculata)
Научно наименование
Bennett, 1835 г.
Синоними
  • Alosa pontica 1838 г.
Карагьоз в Общомедия
[ редактиране ]

Карагьозът (Alosa immaculata) (букв. от турски „черно око“), още дунавска скумрия, е вид Селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Среща се и в България.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото достига до 36 – 38 cm, теглото до 600 – 700 g.

Тялото е странично сплеснато, удължено и ниско. Има ясно изразен коремен кил от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задния и край задминава окото. Челюстите са еднакво дълги със зъби. Горната челюст е изрязана по средата. В надлъжната линия има 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има 2 удължени люспи. Над основата на коремните перки има триъгълна заострена люспа. Главата е къса. Очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче има тъмно петно, понякога слабо забележимо. Хрилните тичинки са 47 – 69, тънки, обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси – 15 % от дължината на тялото.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Карагьозът е проходна риба – приспособен е да живее и в сладки, и в солени води. Разпространен е в Черно и Азовско море. За размножаване навлиза в реките Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг и Дон.

Хранене и размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Образува 2 биологични форми: едра и дребна. Едрата, която достига размери над 20 cm, расте по-бързо, по студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Продължителността на живота на карагьоза е 7 – 8 г.

Възрастните индивиди са хищници. Хранят се със стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други видове, и по-малко с висши ракообразни. По време на размножаването в реките карагьозът не се храни.

Размножителният период е от средата на април до края на юли, максимум през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на 500 – 600 km от устието на реките, на порции. Хайверът е плаващ и се носи по течението на реката. Новоизлюпените рибки се хранят в реките с ротатории, ракообразни и водорасли.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март - април, по време на пролетната размножителна миграция. Преди 2000 г. годишният улов е бил около 40 – 50 т.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карапеткова. М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис. София, 2000, с. 50. ISBN 954-8232-21-9
  • Пешев. Ц, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, с. 24 – 25. ISBN 954-01-0204-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alosa immaculata (Bennett, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 април 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Карагьоз. Посетен на 18 февруари 2012
  3. J. Freyhof & M. Kottelat. Alosa immaculata. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 24 февруари 2010. (на английски)