Проход (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Проход
Общи данни
Население 172 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,004 km²
Надм. височина 55 m
Пощ. код 8336
Тел. код 05557
МПС код А
ЕКАТТЕ 58712
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)
Проход в Общомедия
За географското понятие вижте проход.

Проход е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Проход отстои на около 40 км югозападно от Бургас и на 12 км от общинското средище гр. Средец. Средецка река разделя землището на селото на две почти равни части. В южната част са последните разклонения на Странджа планина. В нея са съсредоточени горските площи и по-малката част от обработваемите земи на селото. В северната част на землището са по-плодородните обработваеми земи, обработвани още през турско време.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легендата за селото твърди, че първи по тези земи се заселва дядо Русат Около днешната река Средецка построил чифлик, който през Турско време е превърнат в конак.В района на селото реката е била най-лесно проходима и затова през турско време носила названието „дервент гечит“. Лъките по поречието на реката са използвани през турско време за стопански двор на чифлика на турските бейове за кошари, обори, хармани и за временни жилища на работниците. Към 1795 г. земите на селището са били част от феодалните владения на турския бей Шабан със седалище с. Бей махле (сега с.Светлина). Докато е бил жив Шабан бей не е разрешавал трайно заселване в неговите владения и с помощта на черкези и турци е разгонвал всеки опит за такова заселване. Някъде към края на 1795 г. Шабан бей е бил убит от легендарния хайдутин Вълчан войвода, като отмъщение за издевателства над местните жители. След неговата смърт синовете му започнали да разпродават земите на чифлика и първите купувачи са били и първите жители на новото село наречено Дервент дере. Пръв заселник е бил дядо Станко от с. Карапелит (сега Медникарово, общ. Гълъбово, Старозагорско).През 1796 г. се заселват семейства от с. Сливово, от поморийските села, от Карапелит, от с.долно Алмалий (Долно Ябълково), Куртбунар (Вълчи извор) и от с. Дряново, Хасковско, от селата Пенчова махала и Терзидере, Лозенградско и т.н.По време на руско-турската война 1828 – 29 г. девет семейства от селото последват руските войски, при изтеглянето им към Русия. От старите летописи е известно, че през 1866 г. Васил Левски преминава през селото със сподвижници на връщане от Лозенград.След това Васил Левски останал да нощува в с.Драка, където направил среща с представители на околните села и създал комитет.От с. Дервент дере взел участие Русат Николов.През 1883 г. с Дервент дере е определено за център на община в състав: Светлина, Загорци, Малина, Орханово (сега Орлинци), Радойново, Бистрец и Тагарево (сега Вълчаново). През 1934 г. селото е преименувано на Проход [1] и влиза като съставно село в община Бистрец. Училището в селото е открито през 1873 г., а църквата е построена през 1884 г. През 1894 г. селото е наброявало 425 души. [2]Новата сграда на училището е построена през 1956 г. След намаляване на децата, заради миграцията към по-големите градове училището е затворено през 1971 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна религия тук е християнството (източното православие).


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Рождество Богородично“ – строена през 1884 г., а през 2008 г. е извършен основен ремонт.
  • Местността „Корубчето“
  • Миховата скала
  • Кичкината скала

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният събор на селото в по-старо време е бил 28 октомври (Петковден по стар стил). В по-ново време се прави в неделята около 26 октомври – Димитровден.

Вече много години на 14 февруари се чества Трифоновден. Извършва се „зарязване“ на лозята. Избрания от миналата година „цар на виното“ осигурява 100 литра вино за веселбата. След дегустации се избира новия „цар на виното“.

На 8 септември 2004 на Рождество на Св. Богородица (храмовия празник на църквата) тържествено е честван 120 г. юбилей на църквата. Оттогава всяка година се прави курбан, на който се събират жителите на селото и много гости.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. Григоров, Дянко. „Историческа справка за с. Проход“, Средец, 1997.