Малина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Къпина (Rubus)
вид:Малина (R. idaeus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Малина в Общомедия
[ редактиране ]

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от разред розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.

Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Диви малини в България

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност от горе надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар – добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен – образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4,56 – 4,67% захар, 1,13 – 1,96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти – сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Дива малина от Плана

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са Виламет, Малборо, Прусия, Нюбург и др. и българските сортове Рубин, Самодива, Люлин, Шопска алена и „№ 195“. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи – до 1500 kg от декар.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Малина
Raspberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия220 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.94 g
      Нишесте0 g
      Захари4.42 g
      Сукроза0.2 g
      Глюкоза1.86 g
      Фруктоза2.35 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна6.5 g
Мазнини0.65 g
   Наситени0.019 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.064 g
   Полиненаситени0.375 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.2 g
Вода85.75 g
Пепел0.46 g
Калций, Ca25 mg
Желязо, Fe0.69 mg
Магнезий, Mg22 mg
Фосфор, P29 mg
Калий, K151 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.42 mg
Мед, Cu0.09 mg
Манган, Mn0.67 mg
Селен, Se0.2 μg
Малина в Общомедия

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]