Малина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малина
Rubus-idaeus-Raspberry.jpg
Дива малина от Плана
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Rubus Малина
вид: R. idaeus Малина
Научно наименование
Уикивидове Rubus idaeus
Linnaeus, 1753
Малина в Общомедия
Малина
Raspberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 220 kJ (50 kcal)
Въглехидрати 11.94 g
      Нишесте 0 g
      Захари 4.42 g
      Сукроза 0.2 g
      Глюкоза 1.86 g
      Фруктоза 2.35 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 6.5 g
Мазнини 0.65 g
   Наситени 0.019 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.064 g
   Полиненаситени 0.375 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.2 g
Вода 85.75 g
Пепел 0.46 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 16 μg
   β-каротин 12 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.032 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0.038 mg (3%)
Ниацин (B3) 0.598 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.329 mg (7%)
Пиридоксин (B6) 0.055 mg (4%)
Фолиева к-на (B9) 21 μg (5%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 26.2 mg (29%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.87 mg (6%)
Витамин K 7.8 μg (7%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 25 mg (3%)
Желязо, Fe 0.69 mg (9%)
Магнезий, Mg 22 mg (6%)
Фосфор, P 29 mg (4%)
Калий, K 151 mg (3%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.42 mg (4%)
Мед, Cu 0.09 mg (10%)
Манган, Mn 0.67 mg (29%)
Селен, Se 0.2 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.

Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар – добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен – образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4,56 – 4,67% захар, 1,13 – 1,96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти – сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са Виламет, Малборо, Прусия, Нюбург и др. и българските сортове Рубин, Самодива, Люлин, Шопска алена и „№ 195“. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи – до 1500 kg от декар.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Диви малини в България

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.