Направо към съдържанието

Средец (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Средец.
Средец (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Бургас
Площ1149.88 km²
Население12 839 души (31 декември 2024)
11,2 души/km²
Адм. центърСредец
Брой селища33
Сайтsredets.bg
Управление
КметИван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • НФСБ И СЕК (5)
  • БСП (2)
  • ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)
Средец (община) в Общомедия

Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югозападната част на област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Средец през годините, според данни на НСИ:[1]

ГодинаНаселение
2010 15 975
2011 14 820
2012 14 959
2013 14 867
2014 14 812
2015 14 969
2016 14 842
2017 14 727
2018 14 495
2019 14 265
2020 14 287
2021 14 000
2022 12 907
2023 12 939
2024 12 839

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

20082009201020112012201320142015201620172018201920202021202220232024
Раждаемост165223174177165150167165176164138146150128118150120
Смъртност371316359356341355351323286307314318332362309254237
Естествен прираст-206-93-185-179-176-205-184-158-110-143-176-172-182-234-191-104-117

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

20082009201020112012201320142015201620172018201920202021202220232024
Раждаемост10.013.710.911.911.010.111.311.011.911.19.510.210.59.19.111.69.4
Смъртност22.619.422.524.022.823.923.721.619.320.921.722.323.225.923.919.618.5
Естествен прираст-12.5-5.7-11.6-12.1-11.8-13.8-12.4-10.6-7.4-9.8-12.2-12.1-12.7-16.8-14.8-8.0-9.1

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

ЧисленостДял (в %)
Общо14 934100.00
Българи10 91273.06
Цигани206313.81
Турци2301.54
Други680.45
Не се самоопределят470.31
Неотговорили161410.80

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 13 145 жители 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Средец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Белеврен642,973Кирово3151,631Мадлеш (до 1950 г.)
Белила2720,348Кубадин4728,498Копадина (до 1934 г.)
Бистрец8731,205Бююк бунар (до 1934 г.)Малина5116,657Харман къръ (до 1934 г.)
Богданово4461,733Българско алагюн (до 1934 г.)Момина църква21582,738Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.)
Варовник542,278Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.)Орлинци35424,009Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.)
Вълчаново5142,546Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г. до 1978 г.)Проход5123,004Дервент дере (до 1934 г.)
Голямо Буково4836,320Коджа бук (до 1934 г.)Пънчево2026,638Кара кютюк (до 1934 г.)
Горно Ябълково2232,178Горно Алмалии (до 1934 г.)Радойново3116,366Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.)
Гранитец913,253Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г. до 1952 г.)Росеново1626,585Гюрге бунар (до 1934 г.)
Граничар1125,970Тикенджа (до 1934 г.)Светлина22526,717Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.)
Дебелт196549,318Акезлии, Якезлии (до 1934 г.)Синьо камене1121,161Юмрук кая (до 1934 г.)
Долно Ябълково1629,539Долно Алмалии (до 1934 г.)Сливово7730,158
Драка4928,510Средец788163,216Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г. до 1993 г.)
Драчево52433,474Кърк чалъ (до 1934 г.)Суходол9129,952Куру дере (до 1934 г.)
Дюлево39149,390Айваджик (до 1934 г.)Тракийци2в з-щето на с. КировоОсман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925 г. до 1950 г.)
Загорци23223,554Шабан къръ (до 1934 г.)Факия31173,170
Зорница24446,789Топузлари (до 1934 г.)ОБЩО131451149,8781 населено място без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил;
  • Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец;

– преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово;
– преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци;
– преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково;
– преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково;
– преименува с. Бей махле на с. Господарево;
– преименува с. Тикенджа на с. Граничар;
– преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт;
– преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково;
– преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлево;
– преименува с. Шабан къръ на с. Загорци;
– преименува с. Топузлари на с. Зорница;
– преименува с. Копадина на с. Кубадин;
– преименува с. Харман къръ на с. Малина;
– преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква;
– преименува с. Орхан кьой на с. Орханово;
– преименува с. Дервент дере на с. Проход;
– преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево;
– преименува с. Герге бунар на с. Росеново;
– преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене;
– преименува с. Карабунар на с. Средец;
– преименува с. Куру дере на с. Суходол;
– преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево;
– преименува с. Реджеп махле на с. Троица;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник;
– преименува с. Момина църква на с. Желязково;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина;
  • Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци;
  • указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново;
  • указ № 519/обн. ДВ бр. 26/01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци;
  • Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
  • Указ № 2/обн. ДВ бр.5/19 януари 1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец;
– преименува община Грудово на община Средец;

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Средец_(община)&oldid=12844308“.