Направо към съдържанието

Драчево

Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Драчево
България
42.3418° с. ш. 27.2514° и. д.
Драчево
Област Бургас
42.3418° с. ш. 27.2514° и. д.
Драчево
Общи данни
Население606 души[1] (15 март 2024 г.)
18,1 души/km²
Землище33,474 km²
Надм. височина65 m
Пощ. код8319
Тел. код055505
МПС кодА
ЕКАТТЕ23604
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Кметство
   кмет
Драчево
Йона Чобанова
(БСП)

Драчево е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

Селото е разположено на североизточните разклонения на рида Кара тепе, северната част на Странджа планина, на 9 km източно от общинския център Средец и на 29 km от областния център Бургас. Край него е известната красива местност Фъкъ дере, през която тече Факийска река. Популярни местности в землището на селото са: Елинските гробища, Двата гроба, Капаклията, Юрта, Каишбаир и др.

Заселено е през 1830- 1840 г. Било е турско и се е наричало Къркчалъ (четиридесет драки). Земята владеел Осман бей, който имал многолюдна челяд. На полето и във фермите на бея имало работа и заприиждали, и се заселили българи. След Руско-турската война турците се изселват и в селото остават само българи. В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Къркчалъ и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.[2]

Постепенно в селото се заселват и много българи бежанци от Източна Тракия, предимно от Лозенградско, бягащи от турците през 1903 – 1904 г. (Преображенското въстание) от селата Кулата, Паспалово, Терзидере, Каракоч, Ковчаз, Цикнихор. Благоприятните условия за земеделие привлекли преселници от селата Момина църква, Горска поляна и Горно Ябълково. Към края на 19 век в Къркчалъ вече живеят около 280 домакинства, които обработват 15 хиляди декара земя.

През 1934 г. Къркчалъ се преименува с българското име Драчево.

Първата черква е построена от плетеница, измазана с кал и вместо камбана, се е използвало дървено клепало. Новата, масивна черква е изградена през 1902-1903 г., с една медна камбана, монтирана на камбанарията в двора.

Първото училище, с начален курс е открито през 1886 г., в две стаи от къща. По-късно е построена масивна сграда на един етаж. През 1937 г. е надстроен и горният етаж и е открита прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“, от първи до трети (днес седми) клас.

Читалище „Изгрев“ е основано през 1930 г.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 443
Българи 280
Турци -
Цигани 160
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Успение Богородично“

[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е построен през 1903 г. от майстор строител Цаню Ганчев от известния по онова време тревненски род Уста Генчови. Иконостасът е изработен от неговия син Божко Цанюв. Ръководител на строежа е бил свещеник Георги поп Христов. Той е роден през 1860 г. Завършил е духовна семинария в гр. Одрин. Отец Георги умира през 1943 г. и тялото му е положено в двора на храма „Успение Богородично“. След него свещеник е Иван Тодоров, от 1945 г. до 1958 г. Отец Иван е роден през 1919 г. в с. Къркчалъ /Драчево/. Други свещеници са били: отец Лефтер от гр. Средец, отец Георги Куртев от Тополовградския край, отец Велик от село Пирин, област Благоевград. През 2014 г. е извършен основен ремонт по проект финансиран по европейските програми на стойност над 230 хил. лв.

Кралимарковия бастун

[редактиране | редактиране на кода]

Вековно дъбово дърво, олицетворяващо силата, могъществото и непобедимостта на българина. Намира се в местността Факъдере на около 2 км от селото. Това е една от най-големите природни забележителности на територията на село Драчево.

Всяка година се провежда събор в селото на 9 септември.

В селото е родена странджанската народна певица Комня Стоянова – основател и солист в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, София.

Певицата е сред съоснователките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. С ансамбъла и като солистка пее в много европейски страни и САЩ. Записва много песни в БНР и „Балкантон“. Особено популярни сред тях са: „Турчин робини караше“, „Булко Тудорко“, „Бяла Стана“. В пеенето ѝ могат да се открият черти на най-древния песенен стил от Странджа. През 1994 година името ѝ е включено в Световната енциклопедия „Музиката на света“, издадена в Лондон.

Селото е дало много учители, лекари, инженери, икономисти и един професор Иван Стоянов Димов.

Драчево ще бъде във времето (2014) – от Атанас Радойнов

  1. www.grao.bg
  2. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 587.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.