Лалугер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лалугер
Europäischer Ziesel in Hockstellung.jpg
Лалугер (Spermophilus citellus)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Sciuridae Катерицови
род: Spermophilus Лалугери
вид: S. citellus Лалугер
Научно наименование
Уикивидове Spermophilus citellus
L., 1766
Разпространение
Spermophilus citellus distribution.svg
Лалугер в Общомедия

Лалугерът (Spermophilus citellus), наричан още суяк[3], е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Дължината на тялото с главата е 164-205 mm, на опашката - 40-74 mm. Окраската му е жълтокафява до жълта, понякога с тъмни петна по гърба.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Лалугерът е разпространен в източните части на Балканския полуостров и Среднодунавската низина, във Влашко, Молдова, Буковина и Чехия. Има няколко изолирани популации в Македония и Западна Тракия. Смята се за изчезнал в Германия, Хърватия и Полша, където се правят опити за реинтродуцирането на вида. В България се среща в цялата страна, главно в равнините.[3]

Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи.[3]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, а в планините и по-продължително, изпада в хибернация. Обитава подземни тунели с дължина 150-315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността.

Основната храна на лалугера са листата на тревисти растения. През лятото се храни и със семена на житни култури, като може да нанесе значителни щети. Размножителният период е през пролетта, след края на хибернацията. Женските раждат от 2 до 11 малки, най-често 7. Полова зрялост достигат на втората си година.[3]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Застрашен в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Coroiu, C., Kryštufek, B., Vohralík, V. & Zagorodnyuk, I.. Spermophilus citellus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 January 2009.
  2. Червена книга на Република България. Лалугер. Посетен на 19 февруари 2012
  3. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 313-318.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България